euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Икономическите проблеми на България се дължат на последиците от световната икономическа криза и на лошо управление, каза българският външен министър Даниел Митов в Брюксел, помолен да коментира поредното интервю на руски държавник, твърдящ, че членството в ЕС е вредно. В случая става дума за интервю [на руски език] на премиера Дмитрий Медведев за руския вестник Независимая газета от понеделник, в което, говорейки обстойно за вредите от евентуално приближаване на Украйна към ЕС, той дава за пример България. "Никой не гори от желание да дава пари на Украйна, дори и за спешни нужди. Самата Европа трудно излиза от кризата и Брюксел няма да помогне на Украйна така, както помогна на Гърция в периода на кризата през 2008 година", заявява Медведев и препоръчва на Киев да разгледа ситуацията на "своите югозападни съседи". "Например в България, след членството на страната в ЕС през 2007-а година, за 6 години безработицата се увеличи от 6.9% на 11.8%. Притокът на чугдестранни инвестиции спадна за същия период почти 9 пъти (от 9.051 млрд. евро на 1.092 млрд. евро)".

Това изказване провокира остра реакция от страна на българския външен министър, според когото "Стана тенденция и то неприятна да ни се отправят критики оттам, откъдето, честно казано, не е редно да бъдат отправяни". Той опроверга твърденията на руския премиер като посочи, че изнесените от него данни са манипулативни, защото до влизането на България в ЕС през 2007-а година световната икономика е била в мощен подем, но след това, както и всички останали страни, тя изпита на гърба си последиците от кризата. Освен това Даниел Митов посочи и лошото управление на България. "Когато говорим за чуждестранни инвестиции, те са пряка функция от реформата в съдебната ни система. Не идват чуждестранни инвеститори, когато знаят, че не могат да разчитат на справедливост и тук отново топката е в нашето поле, както е в нашето поле и по отношение на сега понижения ни кредитен рейтинг. Това не го е направил ЕС, не го е направил никой друг освен неправилно управление за последната година", каза министърът.

Той посъветва Русия да се тревожи повече от собственото си икономическо състояние. "Аз ако бях обаче на мястото на нашите критици в момента, бих бил много по-притеснен за състоянието на собствената им икономика, за отлива на чуждестранни инвестиции в момента оттам, за изолацията на тяхната икономика, за сриващата се валутна единица на тяхната държава, а не бих давал съвети нито на България, нито на Украйна, нито на която и да било друга държава как да се държат и какъв геополитически избор да правят. Ние ще продължим да подкрепяме Украйна в усилията й да извършва реформи и да върви по пътя към европейска интеграция". 

В момента руската икономика усеща все повече ефекта от санкциите срещу нея и от рязко спадналата цена на петрола. В отговор руската централна банка повиши на 16 декември основния лихвен процент до 17% от 10.5%, за да смекчи шока от сриването на рублата. През лятото 1 долар струваше 34 рубли, а тази седмица цената скочи двойно - 74 рубли за долар. Руската централна банка очаква икономиката на страната да се свие с около 4.5% през 2015 г., ако цената на петрола се запази около 60 долара за барел, което е значителен спад на брутния вътрешен продукт, съобщи Reuters. Макар още да е голям напливът, руснаците вече започват да обръщат спестяванията си в долари. 

Дмитрий Медведев е прав, че ЕС и особено еврозоната излиза трудно от кризата, но пропуска факта, че доверието в еврото все още е високо, а наскоро ЕК представи солиден план за повишаване на инвестициите, който залага основно на наднационални общоевропейски инфраструктурни проекти, сред които голяма част са свързани с осигуряване на газовата независимост на Съюза от Русия, чиято икономика все още е зависима основно от цените на петрола.