euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

България предпазливо се подготвя за присъединяване към еврозоната. Това потвърди премиерът Бойко Борисов, след като миналата седмица от негово писмо до председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП) стана ясно, че в момента текат преговори. В писмото, с което euinside разполага, премиерът Борисов благодари за проявената европейска солидарност в борбата с миграционната криза. В края на текста обаче се казва, че ще продължат съвместните усилия по Механизма за сътрудничество и проверка (МСП), по присъединяването към Шенген и по "текущите преговори за присъединяване към еврозоната". Според Европейската комисия обаче, в момента нито една от страните, които са извън валутния клуб, но са задължени по договор да се присъединят, когато изпълнят критериите, не са обявили официално плановете си да започнат подготовка за членство.

Нито една от тях - България, Чехия, Хърватия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция - не е във валутния механизъм (ERMII), така нареченото преддверие на еврозоната. От Европейската централна банка (ЕЦБ) отказаха да коментират, но ни препратиха към отговора [на английски език] на гуверньора Марио Драги до евродепутата Хонас Фернандес (Социалисти и демократи, Испания) от 17 юни 2015-а година. В този отговор се описват подробно процедурите за присъединяване, като се напомня също, че важен елемент от присъединителния процес е икономическото изравняване. Напомня се също, че влизането в преддверието на еврозоната изисква одобрението на всички министри на финансите от еврозоната и ЕЦБ. 

В момента България се допитва до ключовите страни от еврозоната, съобщи премиерът Борисов преди началото на октомврийската среща на върха на ЕС в Брюксел. По неговите думи, разговори се водят с Германия, Франция, ЕЦБ и Европейската комисия. "Това е тема, [по] която те не обичат много да се говори и да се шуми по нея, защото сме изпълнили критериите, но все пак за това трябва и политическо решение. И ако почнеш много да се хвалиш какво ще правиш, няма да стане. Затова провеждаме преговорите", обясни министър-председателят. Той добави, че министърът на финансите Владислав Горанов вече е бил във Франция по този въпрос, а има уговорена среща и с германския финансов министър Волфганг Шойбле. Според г-н Борисов влизането в чакалнята на еврозоната би било много добро за България, защото ще паднат лихвите по кредитите и левът ще бъде гарантиран още по-силно. 

Тази година излезе докладът [на английски език] на ЕК за приближаването, който се прави на всеки две години, освен ако някоя страна не поиска започване на процес на присъединяване към еврозоната. Тогава за нея се прави отделен доклад. От редовния документ става ясно, че България все още не изпълнява критериите за присъединяване, въпреки че всички са изпълними и то в кратки срокове, ако има политическа воля за това. Най-сериозни са проблемите по отношение на правната съвместимост. В доклада се настоява за още промени в закона за БНБ, така че той да бъде напълно хармонизиран с устава на ЕЦБ. За ЕК проблемни са няколко постановки в българския закон. Първата е, че управителят на БНБ и неговите заместници може да бъдат освободени от поста си по причини, които не съвпадат с устава на ЕЦБ. 

Иска се и промяна в член 44 от закона за БНБ, така че да се гарантира независимостта на управителния съвет на БНБ от политическо влияние от правителството или други институции. Това, което притеснява ЕК, е, че в закона за БНБ е посочено, че при формулирането на общите насоки на паричната политика БНБ и Съвета на министрите трябва да се информират взаимно. Тази процедура създава възможност за влияние от страна на правителството върху паричната политика на БНБ, се казва в документа. Проблеми има и в Член 45 (ал. 1 и 2), които засягат отпускането на кредити и гаранции на правителството, общини, правителствени и общински институции, организации и предприятия. ЕК настоява с промените да се въведе думата "директно" подпомагане на такива институции, тъй като покупка на публичен дълг на вторичните пазари не е забранено. Точно по този начин ЕЦБ провежда паричната си политика в момента с така наречената "нестардартна" парична политика. 

България изпълнява критерия за инфлация и това се очаква да се запази и в дългосрочен план. По отношение на ценовата стабилност също се справя добре. Що се отнася до изравняването, нивото на потребителските цени в България е било 47% от средното за еврозоната през 2014-а година. В дългосрочен план ЕК вижда значителен потенциал за още по-голямо сближаване в допълнение към процеса на настигане на българската икономика. В момента нивото на доходите в България е 44% от средното за еврозоната, измерено като покупателна способност по цени от 2014-а година. Във фискално отношение България също се справя добре и дори е прекомерно предпазлива. Дори и ефектът от кризата с КТБ вече е затихнал. 

Там, където България не се справя добре и това не е маловажна част от оценката за готовността за започване на процес на присъединяване, е бизнес-средата. Според доклада, България се справя като цяло по-зле от повечето страни-членки на еврозоната в международните класации. Разликата със средното за валутния клуб е много по-осезаема според глобалния показател за конкурентоспособност на Световния икономически форум, отколкото този на Световната банка за правене на бизнес (Doing Business). Влошаване обаче е регистрирано през 2015-а година и по втория показател. Публичната администрация като цяло се представя зле, според показателите за управлението на Световната банка. 

Банковият сектор като цяло е в много добро състояние. Средната капиталова адекватност е значително по-висока от средната за еврозоната - през септември 2015-а година е била близо до 22%. Делът на необслужваните кредити обаче продължава да е значително по-висок от средното за валутния клуб - 13% към края на септември миналата година. За сметка на това обаче способностите за печалби на банките са доста по-високи, отколкото в еврозоната, което Марио Драги често откроява като сериозен проблем за икономическото възстановяване в зоната на еврото. 

Министър-председателят заяви, че на този етап няма конкретна дата за започване на процеса. От Европейската комисия подчертаха, че поставянето на цели и обвързването им с дати може да помогне за катализирането на реформи, но те трябва да бъдат правдоподобни и подкрепени от конкретни ангажименти. Последната страна, която се присъедини към еврозоната беше Литва. Тя въведе единната валута на 1 януари 2015-а година. С това броят на страните-членки на валутния клуб стана 19. В момента няма големи апетити за разширяване на еврозоната, заради дълговата криза, която създаде сериозни различия между страните-членки. За сдържаност към бъдещи разширявания намекна и председателят на ЕЦБ Марио Драги миналата година. От няколко години се обсъждат планове за задълбочаване на интеграцията във валутния клуб, но за това също няма големи апетити, заради решението на Великобритания да напусне Съюза, предстоящите избори във Франция и Германия догодина и все по-разрастващия се евроскептицизъм.