euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

За десет години членство в ЕС сближаването на България по доходи с останалите страни-членки не напредва. България си остава на същата относителна позиция спрямо останалите. Това е най-тежката констатация в годишния икономически анализ [на английски език] на Европейската комисия, публикуван в сряда (22 февруари) в рамките на Европейския семестър. Нещо повече, не се вижда светлина в края на тунела. Според доклада, България има нисък потенциал за растеж, което ограничава перспективата за сближаване по доходи. В допълнение към това се отчита и бързо нарастване на неравенството на доходите, което в момента е "на много високи нива". Има и още лоши новини в доклада, които карат добрите новини да бледнеят. 

Кои са добрите новини? 

Става дума за условно добри новини, тъй като те са добри в краткосрочен план без траен ефект за подобряване на благосъстоянието на нацията. Икономиката е в подем и брутният вътрешен продукт нарасна с 3.6% през 2015-та година. За 2016-та се очаква ръстът да бъде 3.3%. Въпреки хвалбите за сериозен ръст на износа и очакванията той да продължи да расте и през тази година, приносът му към общия растеж се очаква значително да спадне, заради нарастването на вноса, дължащо се на увеличаването на вътрешното потребление. 

Друга добра новина е, че фискалната консолидация напредва по-бързо от очакваното. Бюджетният дефицит се очаква да спадне до 0.3% от БВП през 2016-та година и да продължи да спада през тази и следващата година. Структурният дефицит се очаква да остане под 0.5% от БВП през целия период 2016-2018-та година. Най-големият риск за тази прогноза са дълговете на държавните предприятия. Иначе се очаква спад на публичния дълг от тази година. Краткосрочни добри новини има на трудовия пазар, където ЕК отчита подобряване на условията и спад на безработицата до 7.1% (от 7.7% миналата година), което е под средното за ЕС. Друга добра новина е, че засега бързото нарастване на заплатите няма отрицателен ефект върху конкурентоспособността. 

Лошите новини са дългосрочни

С (не)изпълнението на конкретните препоръки на ЕС поредица правителства са заложили цяло минно поле за бъдещето. Най-трагично е положението в образователната система, която ЕК отчита като неспособна да осигури на учениците адекватни на нуждите умения. Достъпът до качествено образование е неравно. Делът на децата, които се справят зле по четене, математика и науки по стандартите на PISA е най-високия в ЕС. Децата от ниските социални слоеве и особено ромите нямат равни образователни възможности, както останалите, включително и в ранно детство. "Това има дългосрочни последици за социалното им включване и заетостта им", се казва в доклада. Отчита се, че е започната голяма реформа с прилагането на закона за предучилищното и училищното образование. 

Мини има и в здравеопазването - ограничен достъп, слабо финансиране, емигриране на персонал и слаби здравни резултати. Данните са шокиращи - броят на емигриращите лекари всяка година е равен на почти 90% от завършващите медицина. Недостигът на медицински сестри е осезаем. 

Напредък няма и по отношение на борбата със сенчестата икономика, която си остава с висок дял, а в същото време административната тежест, свързана с данъците, е висока. Мерките за подобряване на данъчната администрация все още са ограничени, отчита ЕК. В България продължава да е проблем задлъжнялостта в частния сектор. Според доклада, високият корпоративен дълг може да се отрази отрицателно на средносрочните перспективи за растеж. Този проблем не може да се реши, докато не бъдат приети необходимите законодателни мерки за фалита. 

"Въпреки някои подобрения, предизвикателствата в бизнес-средата продължават да възпират инвестициите. Възприятието за корупция, слабите институции и нестабилната правна рамка си остават причина за тревога в този смисъл. Ниското доверие в съдебната система и публичните институции възпира частните инвестиции", пише в доклада (повече по темата за корупцията можете да прочетете тук). В него се отчита също, че достъпът до финансиране за малките и средните предприятия (МСП) е неадекватен. 

България изпитва прекомерни икономически дисбаланси

Страната ни е в групата на държавите, които изпитват прекомерни икономически дисбаланси и са поставени под специално наблюдение. Тя е в компанията на Франция, Хърватия, Португалия, Италия и Кипър. Изпълнението по четирите конкретни препоръки от миналата година е слабо. Първата препоръка към България беше да постигне годишна фискална корекция от 0.5% от БВП, за да се достигне средносрочната бюджетна цел през 2016-та и 2017-та година. ЕК препоръча още и подобряване на данъчната събираемост и предприемане на мерки за намаляване на сивата икономика. ЕК отчита, че има "известен напредък" по отношение на подобряването на данъчната събираемост и намаляването на сенчестата икономика.

Втората препоръка гласеше: "До края на 2016-та година да се довърши прегледа на качеството на активите и стрес-теста на банките. До края на 2016-та година да завърши прегледа на балансите и стрес-тестовете на застрахователните компании и преглед на активите на частните пенсионни фондове. Предприемете, ако е необходимо, последващи мерки във всички три сектора и продължете да подобрявате банковия и небанковия надзор". Тази препоръка е от особено значение, както и предната, за намаляване на макроикономическите дисбаланси. Изпълнението обаче е незадоволително и по трите точки, като по последващите мерки напредъкът е дори определен като "ограничен", което е синоним на никакъв напредък. ЕК продължава да отчита недостатъци по отношение на надзора във финансовия сектор, независимо от предприетите стъпки. 

Третата препоръка е свързана със социалните мерки и пазара на труда. От България се очакваше да интегрира социалната помощ, различните социални услуги и политиката към пазара на труда, особено по отношение на дългосрочно незаетите и младите, които не са нито в образованието, нито в обачение, нито имат работа. Очакваше се също да се подобри качеството на образованието за уязвимите групи, по-специално ромите. По тази препоръка изпълнението е най-лошо по всички точки, включително и подобряването на достъпа до здравеопазване, създаването на критерии за определяне на минималната заплата и увеличаването на покритието и адекватността на схемата за минималния доход.

Четвъртата и последна препоръка обхваща реформата на рамката за банкрути, капацитета на съдилищата да решават дела за фалити, увеличаване на капацитета на агенцията за обществени поръчки и прилагането на стратегията за развитие на сектора на обществените поръчки. И тук напредъкът е силно ограничен, а този комплект от препоръки също е свързан с решаването на проблема с прекомерните икономически дисбаланси.