euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Няма нищо лошо в отстояването на национални интереси, освен ако те не са ясно формулирани. Такъв именно е случаят с българската позиция по отношение на реформата в Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз, изразена от министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов в петък след среща с еврокомисаря на земеделието Дачиан Чолош. Според г-н Найденов "не трябва да има много голяма реформа, защото и България, и Румъния направиха много, за да покрият европейските критерии". Макар по директните плащания за земеделските субсидии и Програмата за развитие на селските райони (двата основни стълба на ОСП) България да е усвоила най-много средства, все пак формулирането на интересите в тази сфера все още е твърде общо.

В какво се изразява българската позиция?

Според България финансовият обем на ОСП в общия европейски бюджет трябва да бъде запазен, за да може страната максимално да се възползва от политиката, за да достигне поне средното равнище на страните от ЕС. Освен това, София настоява вместо от 2016-та година, както е записано в договора за присъединяване, да достигне тавана на директните плащания още през 2014-та, когато започват новите финансови перспективи (2014-2020). Интересен е аргументът за това настояване - България би получила допълнително около 500 млн. лева или 226 млн. евро. "Това би била една наистина много добра подкрепа за двете страни, които са най-бедните страни в ЕС в условията на тази икономическа криза и проява на една солидарност към тези две страни, защото ние виждаме, че се проявява солидарност към други страни в много по-големи размери при много по-тежки ситуации".

Министър Найденов не посочи конкретно какво има предвид под "солидарността към други страни в много по-големи размери", но вероятно визира финансовата помощ, която ЕС, заедно с МВФ отпусна на Гърция, а след това и на Ирландия.

Друго искане на българската страна е възможността да се прехвърлят средства от една мярка в друга по Програмата за развитие на селските райони, както и да бъде създадена специална мярка, насочена към районите с тютюнопроизводство. "Защото ясно е, че единствения начин да подпомагаме тези хора е не чрез директни субсидии, което е забранено от ЕК, а чрез създаване на механизми и насочване на европейски фондове в тези региони", обясни Мирослав Найденов.

Отговорът на еврокомисар Дачиан Чолош беше, че, да, България трябва да се възползва максимално от реформата на ОСП, но трябва да докаже уменията си да управлява финансови средства. Комисарят каза още, че би било в интерес както на България, така и на българските производители системата ИСАК да бъде с високо качество, така че средствата, които се предоставят на земеделските стопани да бъдат успешно реализирани.

Г-н Чолош намекна индиректно, че българското производство трябва да се модернизира така, че да излезе на европейския пазар с качествена продукция. Това може да стане чрез модернизация, подпомагана от Програмата за развитие на селските райони. Дипломатичното изказване на еврокомисаря на земеделието на практика означава, че проблемите, които България има с догонването на европейските стандарти, са си нейни. ОСП дава достатъчно възможности и зависи само и единствено от България да се възползва максимално от тях.

Що се отнася до изравняването на земеделските субсидии на новите страни-членки с тези на старите, еврокомисар Чолош отново припомни, че това е заложено в неговото съобщение до Съвета на министрите и до Европарламента, но подчерта в отговор на въпрос на euinside: "По отношение на втория ви въпрос, това е едно от предложенията, което направихме и внесохме в Парламента и Съвета за реформата на ОСП да има по-голяма справедливост и по-голяма равнопоставеност, което не означава математическа еднаквост, защото има различия между държавите-членки. Но не можем да продължаваме с прилагане на различни принципи спрямо старите и новите членки".

Всъщност, министър Найденов има право да настоява бюджетът на ОСП да не бъде намаляван, въпреки че намаляването на субсидирането на земеделието се осъществява постепенно с всеки нов програмен период. В настоящия (2007-2013) земеделската политика консумира малко над 40% от общия бюджет на Общността. Не са малко страните-членки, които искат допълнително намаляване за сметка на инвестирането в нови политики, които биха стимулирали икономическия растеж и биха създали заетост.

Споровете тепърва предстои да се разгорят с дебатите по новата финансова рамка, като се очаква разгарянето им да започне още през 2011 година. Това е и причината комисар Чолош да представи толкова компромисно съобщение, тъй като натискът върху него е огромен както от страна на производители, лобита и политици, така и от международната ситуация. Част от международния натиск идва по две основни линии: постоянно нарастващото население на земята, което ще има нужда от още храна, и от промените в климата, които ще бъдат предизвикателство за земеделските производители. По официални прогнози още през следващата или през 2012 година населението на планетата ще достигне 7 милиарда души, а през 2050-та ще стане 9 милиарда.

И това на фона на зачестяващи засушавания, оскъдица на вода за напояване, наводнения и други бедствия, които ще се отразят пряко върху производството на храна, а оттам и върху цените. Предвид ускоряването на международните търговски преговори в кръга Доха, обаче, ЕС е поставен и под още един натиск - постепенно да отпаднат субсидиите, които правят неконкурентна продукцията на по-бедни държави в света.

По-краткосрочните предизвикателства пред ОСП

Засега най-краткосрочното предизвикателство пред земеделската политика на Евросъюза е приемането на бюджета на Общността за следващата година. Отговаряйки на въпрос на euinside г-н Чолош очерта доста неприятен сценарий: "Преките плащания всъщност се извършват в първите четири месеца, така че по-голямата част от тези плащания ще се извърши през тези месеци. Но, ако бюджетът не се приеме няма да могат да бъдат спазени обичайните срокове. И всъщност бюджетът на държавите-членки ще пострада от това, защото държавите трябва да направят плащанията и след това да си възстановят средствата от Европейската комисия. Но, ако Комисията не може да възстанови тези средства може да се стигне през първия месец до значителен бюджетен дефицит".

След този отговор, в разговора се намеси премиерът Бойко Борисов, който направи доста странно предложение на фона на функционирането на Европейския съюз и начина за взимане на решения: "Аз бях един от хората, които настояваше Съвета на Европа [вероятно премиерът има предвид Европейския съвет] да не се занимава с бюджета. Има Европейска комисия, която предлага бюджета и Европейски парламент, който одобрява и там е мястото за диспути и, съответно, поставяне на различни политики. Тъй като в Европейския съвет сме 27 премиери и президенти, в зависимост от конституцията на отделните държави, естествено, че всеки има своя интерес за своята държава. На практика именно оттам и започна спорът. Така че се надявам, че когато нещата си отидат така, както е във всяка една държава - Министерски съвет предлага, Парламентът одобрява, гласува бюджета, тази практика да се установи в ЕС - ЕК предлага, ЕП одобрява и гласува, тогава до края на годината би трябвало да имаме бюджет".

Не е ясно на какво основание премиерът смята, че ще се стигне до промяна на начина, по който се одобрява бюджетът на ЕС. Впрочем източник от Европейската комисия, с когото euinside разговаря миналата седмица в Брюксел отговори задочно на премиера като каза, че сега с промените в Лисабонския договор Европарламента има същите права като Съвета да се изказва по бюджета. Той обаче подчерта, че Парламентът е много по-податлив на лобистки натиск.

Премиерът продължи с отстояването на българския интерес и по-специално на това България да получи 226 млн. евро, след като се реши таванът на преките плащания да бъде достигнат през 2014-та вместо през 2016-та година. "Разбирате за колко малко пари колко много спорове се водят". Че са малко парите, малко са, но това е сумата само за България. При оценката на това за колко малко пари спорят лидерите в ЕС е редно да се включат и останалите нови страни-членки, чиито тавани още не са достигнати.

А най-добре би било, ако България все пак ясно формулира основните си интереси в областта на земеделието, да прецени кои сектори все още имат нужда от подпомагане, а кои са просто на изкуствено дишане и да помисли как да достигне максимална ефективност - достатъчно и качествена храна, която да става за износ, но също и за местния пазар. Докато, обаче, отделни по-изостанали райони са разглеждани като потенциални избиратели, няма как да се осъществи не просто реформата в ОСП, а достигането поне на средно икономическо развитие на България.

И още нещо би било хубаво България да свърши, както е съветвана многократно - да създаде добра система за контрол и да гарантира пълна прозрачност, за да може данъкоплатците да имат ясна представа за какво и защо се плаща, какъв е ефектът от това и какви ползите. Само че това няма да стане, докато на ключови позиции се назначават хора с фалшиви дипломи, без никакъв опит и знания. И, наистина последно - не е лошо правителството да отстоява интереси, но е хубаво първо да си даде сметка с кого се мери. Да намекваш, че ЕС проявява солидарност в големи размери и затова трябва да помисли и за теб, е меко казано нелепо на фона на залозите.