euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Можете ли да си представите премиер на страна-членка на най-вътрешните нива на ЕС - Шенген и еврозоната - да не знае нищо за Европейския парламент? Нещо повече, става дума за страна, която току-що е поела ротационното председателство на Съвета, а това означава десетки преговори с Европарламента по текущото проектиране на ново европейско законодателство. След удара, който евроскептиците понесоха, заради масовите лъжи и манипулации по време на кампанията за Бризход, евроскептицизмът понесе още един удар на 6 юли, когато словашкият премиер Роберт Фицо призна с ръка на сърцето в Европарламента, че всъщност не знае как работи тази ключова европейска институция. Това стана след двучасовия дебат, посветен на представянето на приоритетите на словашкото 6-месечно ротационно председателство. Ако министър-председателят не знае, то тогава е обяснимо защо и гражданите масово не знаят. 

По традиция държавните и правителствени ръководители на страните-членки винаги представят приоритетите си, когато им дойде редът да оглавят председателството на Съвета на ЕС. На Словакия й е за първи път и, точно както се случи с Унгария, дебатът беше насочен основно срещу словашкия евроскептицизъм, отказа да прилага европейското законодателство за разпределение на бежанци, случаите на нарушения на човешките права по словашките граници и, не на последно място, репликата на премиера отпреди няколко месеца, че мюсюлманите нямат място в Словакия. Нищо от презентацията на словашкия премиер в Страсбург не изненада. Очаквано, той се спря върху миграцията като основен приоритет. Беше предпазлив, защото знаеше, че го чака тежък разпит от страна на евродепутатите. 

Беше разпитван и направо критикуван за позицията му за мюсюлманите и бежанците, без изобщо да подозира, че принадлежността към определена политическа група в Европарламента съвсем не означава споделяне на същото мнение. Критики идваха от членове на една и съща политическа група, но различни националности. Беше критикуван и от "свои" (групата на Социалистите и демократите), и от чужди. Членове на най-евроскептичните десни групи бяха също критични спрямо бежанската му политика (основно от Италия), но критики идваха и от крайно левите. Пред него се разгърна цялата пъстрота на Европарламента, отразяваща разнообразието в целия Евросъюз - не всички крайнодесни са евроскептици, нито пък всички умерено леви са кейнсианци. Всичко в Страсбург е относително. Но никой не очакваше, че ще направи такова признание.

"Ще започна с нещо, което може би никога не е казвано от министър-председател. Искам да призная, че през годините ми на политическата сцена в Словакия и докато ръководех правителството на Словакия (Фицо в момента кара трети мандат), всъщност не съм обръщал достатъчно внимание на вашата работа. И установявам днес, че не знам много за ЕП. Ако знаех, щях по-добре да разбирам разнообразието и богатството на мисли и идеи в тази зала. Също така, щях да съм щастлив, ако имахте повече информация за отделните страни-членки. Затова, бих искал да предложа сътрудничество като организираме повече контакти по време на нашето председателство, така че да избегнем неразбирателството и да подпомогнем взаимното разбирателство", каза г-н Фицо пред почти празната пленарна зала в Страсбург.

По-късно, по време на пресконференция с участието на шефа на Европарламента Мартин Шулц (Социалисти и демократи, Германия), Роберт Фицо беше подложен на въпроси от европейски медии по отделни европейски досиета, за което той също установи, че не е достатъчно подготвен и това изтръгна от него още едно признание - че е момче от словашко село, на което сега се налага да се справя с проблемите на Европа. Това безспорно е много голям урок за онези страни.членки, където евроскептицизмът процъфтява основно върху липсата на достатъчно информация за това как работи ЕС и каква роля имат в него страните-членки. Признанието на Роберт Фицо е очевидно голям провал за самия него, но и за словашките евродепутати, които не са особено активни в Европарламента, с изключение на най-популярното име сред тях - членът на външната комисия и бивш външен министър Едуард Кукан (ЕНП), който е много активен по отношение на разширяването на ЕС. Това е провал и за националното правителство, което не занимава словашката общественост с обсъжданията на европейско ниво. 

Признанието на Фицо е наистина странно, като се има предвид, че в страните от еврозоната (Словакия е член на еврозоната от 2009-а г.) като цяло медиите се занимават основно с ЕС и проблемите на еврозоната. Ясно е, че това не е проблем само на Словакия и затворената й национална политика, а и на европейските институции, които биха могли да канят по-често национални представители за изслушване в Европарламента или за двустранни срещи. 

В крайна сметка невежеството на Фицо се превърна не само в негов плюс, но и в позитив за Вишеградската група, която се възприема все повече в ЕС като източник на евроскептицизъм с бризходни размери. От целия дебат, протекъл при изненадващо малък евродепутатски интерес, стана ясно, че малко се познаваме. Фицо, а и някои други депутати, като Катерина Конечна (крайна левица, Чехия) увериха, че Вишеградската група не е враг на ЕС. Напротив. Според словашкия премиер, Вишеградската четворка (В4) е уникално регионално формирование, обединяващо държави, които са минали през една и съща трансформация за много кратко време - трансформация, която е отнела на други европейски държави векове. Затова тези четири държави - Полша, Словакия, Чехия, Унгария - споделят общ опит и ценности. Всички те обаче са проевропейски, увери той. Цитира и социологически проучвания, които показват, че над 60% от гражданите одобряват ЕС и не виждат негова алтернатива.

Премиерът припомни, че новите страни-членки от Източна Европа, сред които България и Румъния, са били много търпеливи и са направили много компромиси, защото са имали желание да влязат в ЕС. Изрази очакване по-старите членки също да бъдат търпеливи и да проявяват състрадание. Не стана ясно обаче за какво. Може би за това, че все още липсва доверие между изтока и запада в рамките на ЕС. И миграционната политика е едно от бойните полета, където тази липса се проявява най-силно. Доверие липсваше у мнозина от евродепутатите, които го разпитваха за "пропастта" между Вишеградската група и останалите в ЕС. Сред тях бяха членове както от старите членки, като Ребека Хармс (Зелени/ЕСА, Германия), така и от най-новата членка, като Дубравка Шуица (ЕНП, Хърватия). 

Нападките срещу Роберт Фицо бяха меки, не остри, както беше по време на унгарското председателство в началото на 2011-а година. Според Франсоас Гростет (ЕНП, Франция), не е достатъчно да си европеец само в Брюксел и Страсбург. Нужно е да си такъв и в Братислава. Жерар Дюпре (АЛДЕ, Белгия) направо заяви, че изпитва недоверие към хора, които говорят европейски в Брюксел, а в родината си свирят на националистичната струна. Ана Гомеш (Португалия) от същото политическо семейство като партията на Фицо - Социалисти и демократи - директно изрази опасения, че предвид репликата за това, че за мюсюлманите няма място в Словакия, словашкото председателство само ще изостри текущите проблеми, вместо да ги реши. 

Първият заместник-председател на ЕК Франс Тимерманс беше по-скоро мек. Той подчерта, че европейското законодателство трябва да се спазва от всички членки. Все пак той припомни, че Словакия е изминала дълъг път от времето, когато отношенията с малцинствата в страната са били много напрегнати и когато отделни партии дори не са си говорили помежду си, а сега управляват заедно. Според него, Словакия е добра европейска приказка. На същото мнение е и друг член на Европейската комисия - словашкият еврокомисар Марош Шефчович, който отговаря за енергийния съюз. Той изтъкна, че от падането на Желязната завеса насам Словакия е само успех. 

Фактът, че Фицо в края на дебата протегна ръка към евродепутатите и прояви инициатива за повече контакти е едно добро начало. Чешки евродепутат от групата на либералите предложи и още една чудесна идея, но, уви, тя не е в правомощията на ротационното председателство. Павел Теличка поиска и обсъжданията в Европейския съвет да бъдат отворени за публиката, така както се прави с някои конкретни обсъждания в Съвета на министрите. Европейският съвет обаче си има постоянен председател - в момента това е бившият полски премиер Доналд Туск (ЕНП). Съветът, който се председателства на ротационен принцип, често има публични сесии, когато могат да се чуят обсъжданията на министрите по ключови европейски досиета. 

За Фицо остава в следващите 6 месеца да убеди европейската общност, че Вишеградската група не е новата евроскептична мина на европейското поле, а просто все още има нужда от доверие и опознаване. Може пък словашкото председателство да запълни дупката в познанията и на двете страни в ЕС, което би могло да бъде крачка към борбата с евроскептицизма.