euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Миналата седмица Великобритания оповести сериозната си загриженост от липсата на напредък по преговорите за ново споразумение за климатичните промени, наследник на Протокола от Киото. Основната загриженост на Великобритания идва от това, че тя е островна държава и би пострадала сериозно от топенето на ледниците, от което ще последва повишаване нивата на световния океан. Като част от усилията на британското правителство да провокира повече ангажираност в глобален план, беше и представянето на подробна карта, която представя как ще изглежда светът, ако температурата се повиши с 4 градуса. Подробности за картата и последиците от промените в климата можете да прочетете вдясно от тази статия.

Картата обаче провокира euinside да зададе няколко въпроса към британското посолство за позицията на Обединеното кралство по няколко ключови въпроса от климатичните преговори. На тях любезно отговори Стюарт Питърс, втори секретар в посолството:

euinside: Картата, която беше представена на 22 октомври илюстрира последиците от повишаването на глобалната температура с 4 градуса. Какво е сегашното увеличение?

СТЮАРТ ПИТЪРС: Средното увеличение на глобалната температура (суша и океан) до 2008 г. беше 0.7С, сравнено с прединдустриалните нива. Европа обаче се е затоплила повече от средното за планетата. Годишната средна температура за континентална Европа до 2008 г. е 1.3С над прединдустриалните нива, а общото увеличение на температурата суша-океан е 1С.

euinside: Каква е позицията на Великобритания за схемата с търговия с емисии, особено по отношение на държави, които са натрупали огромни излишъци, какъвто е случаят на повечето източноевропейски държави, Русия и Украйна?

СТЮАРТ ПИТЪРС: Въпросът дали тези излишъци да бъдат прехвърлени в периода след 2012 г. (когато изтича периодът на Протокола от Киото, б.р.) е голямо предизвикателство за международните преговори за климата, тъй като юристите се тревожат за това как ще продължи да съществува карбоновият пазар след този период. Основният проблем за всеки пазар е недостигът, защото той определя цената. Ако въглеродните кредити са твърде лесно осигурими, тяхната цена ще бъде ниска и системата няма да работи като ефективна мярка за намаляване на емисиите. Дипломатите от ЕС в момента се опитват да разработят възможни решения на този проблем. Великобритания, заедно с няколко други страни смята, че излишните въглеродни единици трябва да бъдат анулирани, след като периодът на Киото изтече, защото ще подронят системата. (България пък настоява за точно обратното, б.р.)

euinside: Министрите на околната среда на ЕС обявиха в своите заключения миналата седмица, че трябва да бъдат създадени въглеродни пазари, както и да бъде договорена цена. Каква е позицията на Великобритания по отношение на цената и на какво трябва да се базира тя?

СТЮАРТ ПИТЪРС: Глобалната цена на въглерода трябва да бъде основната цел за споразумението за промените в климата след 2012 г. Има два признати механизма, които могат да послужат за база - схемите за търговия срещу намаление или въглеродни данъци. Схемата търговия срещу намаление има няколко предимства пред въглеродните данъци. Тя предлага по-голяма сигурност, че наистина ще бъде постигнато намаление на нивото на емисиите и гарантира това по възможно най-ефективния, от гледна точка на цена, начин. Затова и Великобритания предпочита този механизъм като по-добрия инструмент за овладяване на въглеродните емисии в големите икономики.

Новото споразумение трябва да предвиди обвързвнето на търговските схеми, за да създаде един глобален въглероден пазар. Освен увеличаването на ефективността на база цена, разширяването на въглеродната търговия ще гарантира достатъчно търсене на въглеродни кредити, генерирани чрез офсетните механизми, създадени съгласно Протокола от Киото. Европейската схема за търговия на ЕС си остава фундаментална за намаляване на въглерода, както и за определянето на цената му. Тя покрива около 40% от емисиите на парникови газове на Съюза, което прави ЕС най-големият въглероден пазар в света. От 2012 г. нататък в схемата ще се включи и авиацията, като с поставянето на ограничения върху емисиите в този сектор ще се даде възможност да се постигнат намаления по възможно най-безболезнения за индустрията начин.

euinside: Великобритания възползвала ли се е досега от възможността да търгува емисии, съгласно Протокола от Киото - да е продавала, купувала, на каква цена?

СТЮАРТ ПИТЪРС: Европейската схема за търговия представлява огромна възможност да Великобритания. Тя е основният купувач на 59% въглеродни кредити по механизма за чисто развитие (CDM/JI)* през 2007, предназначени предимно за последваща международна търговия. Великобритания е първата страна-членка на ЕС, която търгува въглеродните си квоти, съгласно Втора фаза от схемата за търговия (2008-2012), провеждайки 2 успешни търга и набирайки над 100 млн. паунда. Приходите от търговете подпомагат публичните разходи, включително и инвестициите в обществения транспорт и енергийната ефективност. Тези търгове помогнаха и на Лондон да се превърне в глобален център на въглеродния пазар и демонстрира ангажимента на правителството за постигане на стабилна и дългосрочна цена на въглерода.

euinside ще продължи да търси гледната точка и на други индустриализирани страни в навечерието на Копенхаген.

*Механизмът за чисто развитие (Clean Development Mechanism CDM) и Съвместното прилагане (Joint Implementation JI) са инструменти, които развитите държави, имащи обвързващо намаление на емисиите или ограничени цели според протокола от Киото, могат да инвестират в проекти, осигуряващи намаляване на емисиите в трети страни. Емисионните кредити, натрупани от тези проекти може да бъдат купувани от фирми в Европейската система за търговия, за да "откупят" собствените си емисии.