Механизмът за сътрудничество и проверка трябва да бъде основен приоритет за всяко правителство
Аделина Марини, September 15, 2013
Точно преди седмица разговарях с българския евродепутат Ивайло Калфин от групата на социалистите и демократите основно по европейски теми, но се спряхме подробно и на проблемите ни в България - от очакванията ни европейските политически партии да подкрепят или пък да не подкрепят определени политически сили в България, заради поведението им на домашната сцена през нуждата от реформи в българската левица, та чак до Реформаторския блок. Ивайло Калфин е един от много малкото представители на българската левица, които говорят открито за необходимостта от реформи в тази част на политическия спектър, които не се притесняват да заявят различията си и да отправят критики, и които са напълно наясно какво може и какво не може да се осъществи. В този смисъл една от тъжните новини е, че за него проблемите в левицата са резултат от начин на мислене. Те не могат да се променят в кратки срокове, дори и чрез смяна на ръководството.
Според него една модерна, съвременна, лява партия в България трябва да се бори за доверието на 50 процента от избирателите, за да може да управлява и да реализира програмата си, "а не да стиска палци дали ще стигне 20% и ще мине, и с кой точно ще направи коалиция". Това може да се осъществи чрез радикална промяна на политиката и на манталитета. Доверие може да се изгради като партиите се обърнат към хората и им покажат, че не се влиза в политиката само за да се ползва власт или за облаги, а за изпълняването на обществена функция. Когато се взимат решения, политиците трябва да се интересуват какво мисли обществото за тях. Хората трябва да бъдат стимулирани да участват, каза още г-н Калфин. От реформи обаче се нуждае и десницата, каза още Ивайло Калфин и изрази надежда, че Реформаторският блок може да бъде онази жизнена, модерна и европейска десница, от която се нуждаем.
С него разговарях на 6 септември, деня на Съединението, което съвсем естествено ни отведе до разговор за разделението в обществото ни, изглеждащо по-голямо от всякога досега. Евродепутатът е на мнение, че това разделение се насажда от години, но през последните месеци е започнало да се задълбочава изключително много. Разделението, обясни той, се насажда тогава, когато започнат уволненията на хора по политически причини, когато се делят на наши и ваши, на партийни и непартийни членове. Това се е откроило особено ясно като проблем с идването на власт на политическа партия ГЕРБ. Ивайло Калфин каза, че такава конфронтация не помни от времето на идването на Симеон Сакскобургготски в България, когато е започнало успокояването на крайните противопоставяния. Не бива обаче на тази практика да се отвръща по същия начин, смята евродепутатът.
За съжаление обаче е наивно да се смята, че европейските политически партии биха могли да окажат някакво въздействие, каза той. Става дума за млади политически партии, които са насочени изцяло към провеждане на европейската политика. Фактът, че издават декларации, резолюции и мнения, няма кой знае колко голямо значение във вътрешнополитически план. Според него Партията на европейските социалисти, ръководена от бившия български премиер Сергей Станишев, който е и лидер на БСП, има принципна позиция, включително и към България. За разлика от нея Европейската народна партия проявява двойни стандарти като е премълчавала проблеми, за които сега обвинява социалистите.
Политическите партии може да не са много от полза, но за сметка на това Ивайло Калфин припомни, че фактът, че сме член на ЕС трябва да се използва, защото в съюза има институции, които се грижат за спазването на европейските стандарти. В този смисъл той каза, че след като Механизмът за сътрудничество и проверка е все още налице, означава, че има още много неща, които не са на нивото, на което трябва да бъдат. Той не пожела да говори от името на правителството, за да обясни защо за него не е приоритет изпълнението на критериите по механизма, но смята, че работата по него трябва да е основен приоритет за всяко правителство до успешното му премахване. За да стане това обаче, страната трябва да е изключително убедителна, че няма нужда от него.
С г-н Калфин разговаряхме преди председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу да обяви, че предстои представянето на предложения за създаването на общоевропейски механизъм, който да следи дали върховенството на закона се зачита във всички страни-членки. Някои от основните насоки, по които ЕК работи бяха разяснени от заместник-председателя на ЕК и еврокомисар на правосъдието Вивиан Рединг в реч, посветена специално на бъдещия механизъм. Все още не е ясно дали този механизъм ще замести българо-румънския, с който двете страни влязоха в ЕС.
Този механизъм обаче едва ли ще успее да покрие проблемите, които се показаха на повърхността в България - разделението между хората, пълната зависимост на правителството от олигархията, тоталното отсъствие на свободна медийна среда. Протестиращите вече близо 90 дена очакват оставката на кабинета и нови избори. Ивайло Калфин не го каза директно, но звучеше скептичен, че това ще стане дори и на пролет, за когато кабинетът направи заявка, че е склонен да се оттегли. Той обаче продължава да е напълно убеден, че начинът, по който в момента е разделен парламента, така че да зависи от доброто желание на Волен Сидеров да влезе в залата, начинът, по който работи правителството, изисква нови избори, за да може да се потърси доверие и да се започне на чисто. Въпреки че е технически възможно, едва ли е реалистично да се очаква, че нови избори са възможни преди пролетта, но така или иначе Ивайло Калфин не вижда съгласие по този въпрос у тези, от които това зависи.