euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Във всички страни от Западните Балкани има проблеми, които трябва да бъдат решени. Европейската политика на разширяване беше подложена на изпитание заради Украйна, която не беше третирана като бъдеща членка на ЕС, но обстоятелствата днес са различни. Същевременно Европейската комисия и председателят й Жан-Клод Юнкер направиха крачка назад от досегашната политика и изпратиха някои не особено добри послания в началото. Изявлението на г-н Юнкер за разширяването беше ненужна реторика. Това че ресорът вече не е "разширяване", а "преговори по разширяването", не означава промяна на целите, ми каза в интервю словенският евродепутат Иво Вайгъл. В момента той е докладчик за Македония и член на парламентарната делегация за Сърбия. Г-н Вайгъл е втори мандат евродепутат, избран през листата на Демократичната партия на пенсионерите на Словения (АЛДЕ), ръководена от външния министър Карл Ерявец. 

Словенският евродепутат е един от активно изказващите се в Европарламента по въпроси, свързани с присъединяването на страните от Западните Балкани. Разговаряхме в Страсбург по време на необичайна пленарна сесия. Една от причините за необичайността беше обръщението на папа Франциск към евродепутатите, по време на което той изрично спомена Балканите, като заяви, че членството на страните от региона в ЕС би могло да допринесе за мира и стабилността му след толкова много конфликти. Иво Вайгъл каза, че е бил леко изненадан от изричното споменаване на Балканите и че изключително много уважава папата за това. Според него, това изявление трябва да бъде стимул за повече интерес и по-голям ангажимент към включването на всички балкански страни в ЕС. 

Трябва по-сериозно да се обмисли идеята за голямо разширяване към Югоизточна Европа. Повторение на онзи "голям взрив" от 2004-та година, когато ЕС пое наведнъж 10 страни, осем от които от бившия соцлагер. Точно по това време г-н Вайгъл е бил за кратко външен министър на Словения, която беше една от две страни, за които се знаеше, че ще се присъединят (другата е Естония). След това бяха добавени една по една и останалите. Според него, това е било много смела идея, която трябва да се приложи и за Балканите, независимо че все още не са изравнени като напредък и постижения. 

Сърбия има европейско бъдеще

Словенският евродепутат наскоро се завърна от посещение в Сърбия и е напълно убеден, че тази страна се променя, нищо че това едва ли се забелязва от сърбите, които искат повече. Според него е добре, че най-сетне е настъпила политическа промяна след многогодишното управление на една политическа сила. Става дума за лявоцентристката Демократична партия, ръководена дълго време от бившия президент Борис Тадич. В момента е на власт дясноцентристка Сръбска прогресивна партия, ръководена от премиера Александър Вучич. Той управлява в коалиция със социалистите на Ивица Дачич. Иво Вайгъл аплодира това, че нова политическа опция е поела отговорността, още повече че новата власт поставя членството в ЕС като абсолютен приоритет. 

Иво Вайгъл смята обаче, че заигравката с военния парад в Белград, на който присъства руският президент Владимир Путин, не е била най-добрата идея. Той каза, че прави ясно разграничение между сръбската история, традиции и приятелство с Русия и нейната европейска перспектива. Важно е обаче да се напомни на политиците в Белград, каза той, че избирайки европейския път, те се ангажират с европейските ценности и принципите на общата европейска външна политика и политика на сигурност. С тези неща не може да се играе. "В този контекст, ако ме питате и дори ако не ме питате, ще ви кажа, че парадът беше лоша идея и тази демонстрация на политическа солидарност с Путин не беше най-доброто и най-съвременния начин за демонстрация на политическо мнение", каза словенският евродепутат. 

По въпроса, който възпали отново Балканите - за връщането на Воислав Шешель в Сърбия Иво Вайгъл заяви, че това не е било "чудесна" идея от страна на трибунала в Хага. Поведението на Шешель е абсолютно неразбираемо и затова Иво Вайгъл каза, че е един от евродепутатите, подписали резолюцията на ЕП срещу него. Въпреки това обаче, той не вярва, че Шешель може да играе каквато и да било роля в политическия живот на Сърбия. Докато е бил в Белград, Иво Вайгъл е останал с впечатлението, че завръщането на Шешель не е сериозно политическо събитие. "Това е просто някой излязъл от мрака на миналото, опитващ се да получи внимание. Е, той го получи от страна на супернационалистите и шовинистите. Те са навсякъде. Може да ги видите и в Хърватия", каза той. Шешель е военнопрестъпник, който е изгубил позицията си на интелектуалец.

Всички трябва да си сдържат нервите, но ако Шешель премине червената линия, тоест, ако неговите политически изявления доведат до подновяване на конфронтациите, екстремизма, ако обижда съседните страни, ако обижда жертвите на престъпленията, които той и последователите му са причинили, тогава, разбира се, трябва да бъдат предприети съдебни мерки, каза той и призова да не се провежда сериозен политически дискурс около фигурата му. 

България и Гърция не водят добра политика спрямо Македония

Иво Вайгъл беше особено критичен към България и Гърция, които, според него, не водят добра политика спрямо Македония. Наскоро той участва в изслушване за състоянието на правата на човека в страните от Западните Балкани, по време на което призова някои страни-членки на ЕС да не бъдат толкова критични спрямо Македония, тъй като те имат същите проблеми. Пред euinside той отказа да каже кого конкретно има предвид, като посочи, че щом аз съм схванала посланието, значи са го схванали и те. "Не мисля, че е подходящо да наливаме масло в огъня. Не се нуждаем от нови взаимни обвинения, от нова остра реторика, която е основно за вътрешна политическа употреба в някои страни, когато наближават избори и тогава се използва патриотична реторика, за да се подсилят аргументите. Аргументите са достатъчни. Емоциите трябва да се оставят настрана". 

Същевременно той отправи остри критики и спрямо македонските власти. Иво Вайгъл е на мнение, че компромис за името на Македония е можело отдавна да бъде постигнат, ако не е бил интересът на всички страни да се поддържа националистически дискурс. Ровенето в древността за подсилване на националната идентичност, което Македония прави, не е необходимо и не е еталон за съвременен тип политика. В същото време, ако толкова дълго са оставени без напредък към ЕС и НАТО, това поощрява фрустрациите и все по-силните националистически политики. Това води и до блокадите в парламента и други феномени, които са характерни за македонското общество. Става дума за действие и противодействие, обясни докладчикът за Македония. 

Той похвали македонското правителство за икономическите му успехи и заяви, че възнамерява като докладчик за страната да работи в по-позитивна посока в замяна на досегашната на критикуване и менторстване. В този контекст той отново си припомни речта на папата. Според него най-впечатляващото му послание е, че политиката е за хората и политиците са отговорни пред хората като индивиди и като общност. "Не бива да търсим други мотиви да бъдем политици, вместо да помагаме на хората", заключи словенският евродепутат Иво Вайгъл. 

*Всички видеофайлове са на английски език