euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Докато чаках да започне брифинга в Министерския съвет, получих съобщение от генерална дирекция „Икономически и финансови въпроси” в Европейската комисия. Писмото надлежно ме уведоми, че всеки момент ще започне брифинг на еврокомисаря Оли Рен (предаван на живо на сайта на Комисията), който ще представи пролетната икономическа пррогноза на Брюксел. Приложени бяха прессъобщения на 3 езика + подробна презентация на прогнозата, включително за всяка държава-членка поотделно.

Докато преглеждах документите, влезе премиерът със солидно министерско войнство и брифингът започна. Моята мисия се изразяваше в търсенето на факти около една единствена дума: актуализация. Защото не е за вярване, че премиерът съобщава някак между другото и в контекста на антикризисните мерки и залозите за ДДС-то, че предстои актуализация на бюджета. При това в не особено голяма и популярна медия и без на журналистите да им припари под джапанките при тази дума. euinside писа за очакваната актуализация още вчера, но дори и на някои от икономическите анализатори не им се вярваше, че ще се случи толкова рано.

Брифингът започва с кратки изложения на министрите какви реформи ще предприемат по ресори. Най-подробен е социалният, който чете цифри и години от едни листа и изглежда, че никога няма да свърши. Най-после думата взима финансовият министър Симеон Дянков и си казвам аха! Но не би. Той ни уведомява само за нещо, което знаем от премиера от два дни - че ДДС няма да се вдига.

Докато идва ред на самия министър председател и той най-после стига до заветната дума актуализация. Следва признание за неизбежно левите (социални) разходи, които трябва да се добавят в бюджета и започва изсипване на нужди в кошницата: за тютюнопроизводителите, които щели да умрат от глад, за социално слабите (по същата причина), за здравната каса (за болните), за хеликоптерите и за магистрала „Люлин”, щото това са заварени договори, част от „тежкото наследство”, за пътните възли на няколко града, защото чакаме туристи, за моста на бул. "Брюксел” в София, щото хората се изтрепват.

Така и не става ясна обаче общата сума на „пазара”, защото тъкмо някой задава този въпрос, премиерът тръгва да става, колежка се провиква, че не знае нищо за затворника от Гуантанамо и брифингът приключва. Знаем само, че се очаква 900 милиона лева да бъдат спестени от икономии в държавната администрация - забележете: обещаните от Симеон Дянков двойни - не 10, а 20% съкращения се превърнаха в до 20% икономии. Според мен не е същото. Но нейсе. И още до 500 милиона „от цигари, алкохол, горива и строително желязо". Ама как ще стане това, какви са конкретните мерки, чрез които ще се постигнат тези спестявания и приходи - не е ясно. Нито дали ще стигнат да покрият внушителната сметка на добавените в бюджета разходи. Нещо като - аз искам 1 милион и вече знам как ще го похарча, остава само да измисля как да го спечеля.

Естествено, никой не раздаде на журналистите сметките черно на бяло. Щели да се оповестят след влизането им като проектозакон в парламента. Което ме връща към началото. За прогнозата на Оли Рен. Ако изгледате който и да е брифинг в Брюксел ще видите, че журналистите питат, въоръжени с документи, които предварително са им били раздадени или изпратени. За да могат да зададат смислени и конкретни въпроси. Защото не става дума просто да си свършат работата, а да информират обществото точно и конкретно.

За разлика от Брюксел, накъдето всички гледаме, в София не е така. Да, тук със сигурност е по-забавно и интересно, но затова пък няма как да ви кажа сумата, с която правителството предлага да се актуализира разходната част на бюджета. Нито начините, по които смята да спести 900 милиона лева от „икономии” в администрацията - от съкращения, от тонери, от коли, от тоалетна хартия? Нито как се очаква това да се отрази на дефицита, освен че Брюксел нямало да се сърди. Не знам. Може би някъде ги пише тия неща, но няма как да знаем.

Премиерът все се дразни, че медиите го критикуват (?!) и иска доверие. Само че, доверието без аргументи е вяра, а вяра може да има само в Господ. Спрямо политиците, особено когато са на власт, очакванията са други - конкретност и прозрачност. Иначе нито ние, журналистите, ще знаем, нито вие - обществото, ще разбирате нещо, нито управляващите ще имат реален коректив, защото никога нищо не е сигурно и няма как да бъдат хванати в крачка.

Но, както каза и премиерът, какво пък, като не стигнат парите, наесен ще направим нова актуализация. Колко му е!

* Реплика от филма „Джери Макгуайър”