Политиката в България достигна качество "брак" - негодна за консумация
Аделина Марини, January 25, 2013
Процесът на гниене на българската политика и демокрация достигна вече европейската аудитория. Първото забележимо отхлупване на българското гърне с отделяне на неприятен мирис стана в края на миналата година, когато бяха разменени реплики между Партията на европейските социалисти (ПЕС), чийто лидер в момента е бившият български премиер Сергей Станишев, и Европейската народна партия (ЕНП), към която принадлежи в момента управляващата партия в България ГЕРБ, с лидер и премиер на страната Бойко Борисов. Поводът беше изказването на г-н Станишев пред форум на Българската социалистическа партия (БСП) по адрес на правителството, че "този, който загуби доверието на хората и не иска да си тръгне с мир и по демократичен начин, ще си тръгне по друг начин".
Точно тази реплика притесни най-голямото политическо семейство в Европа - ЕНП - а не например другата част от изказването на Сергей Станишев, в която той говори за разградена държавност, за нефункциониращи институци, за това, че демократичността в страната е застрашена. Вместо това Вилфрид Мартенс беше удивен от това, че председателят на втората по големина партия в Европа прави подобни недемократични изявления на пресконференция.
Второто и по-сериозно отхлупване на гърнето настъпи на 19 януари тази година, когато по време на конгрес на Движението за права и свободи (партия, 
съставена основно от етнически турци, членуваща в Алианса на либералите в Европа) беше направен опит за покушение срещу лидера й Ахмед Доган. Проблемът в този случай не е толкова във факта, че е възможно да се посегне на живота на политически лидер, а заради това, че голяма част от обществото в България не повярва, че това е истински опит и прие историята за фарс, особено на фона на зрелищната саморазправа на членове на партията и на българския парламент с атентатора.
Ако досега България беше популярна с Христо Стоичков, атентата срещу папата, убийството на Георги Марков, алкохолния туризъм, корупцията и организираната престъпност, чалгата и мутрите, сега вече ще добие популярност и с това доколко тази страна е наистина демократична след над 20 години преход и вече 6 години членство в ЕС. Това впрочем ще е и естественото заключение на всичко гореописано.
24 години преход - 24 години гонене на опашката
Горните случаи са просто малко по-силни експлозии от отдавна бълбукащата гърмяща смес, която политическата класа в България с пълното бездействие на гражданското общество забърква вече 24 години. Досега ЕС смяташе, че има "секторни" проблеми с България - проблеми с правосъдието и върховенството на закона; неизпълнени ангажименти по глава "Околна среда"; макроикономически дисбаланси. Сега вече, когато стана ясно и че независимите медии са рядкост, проблемът става все по-очевиден и дори се признава открито в България. Става дума за липсата на демокрация. Самият Ахмед Доган признава в дългата си реч пред конгреса, че "демокрацията не е веднъж завинаги зададена обективна реалност като ценностна система. Демокрацията се оказа много уязвима, с перманентна потребност от грижи за утвърждаване и развитие".
Сега, като анализираме събитията назад във времето, е лесно да видим всички симптоми, които през цялото време или не са ни правили впечатление, или не сме ги поставили в правилната група. Едно от най-фрапиращите неща, които българските политици не се научиха да правят по време на прехода (който впрочем много социолози обявиха за приключил преди няколко години, но според мен той тепърва предстои) е да поемат отговорност не на думи, а чрез оставка. В развитите демократични държави политик, който е провалил партията си на избори, който е обвинен в нечисти отношения със сенчест бизнес, в корупция, в организирана престъпност или дори в изневяра към брачната половинка, подава оставка.
Ахмед Доган е лидер на ДПС от 1990 г. Сергей Станишев е начело на БСП от 2001 г. Друг бивш премиер - Иван Костов - който е лидер на Демократи за силна България (ДСБ), е на този пост от 2004 г. като преди отделянето на ДСБ от Съюза на демократичните сили (СДС) беше негов лидер от 1994 до 2001 г. Има и още десетки по-малки партии, които имат едно и също ръководство от самото си създаване. Политолозите ги определят като партии от "лидерски тип". Тоест партии, които биха спрели да съществуват без лидера си.
След като демократичността не е заложена в самите политически партии, е наивно да очакваме, че ще я има на национално ниво. Хората вече са напълно обезверени. С всеки нов кръг парламентарни или други избори се увеличава броят на хората, които няма за кого да гласуват. Едни и същи лица говорят от екрана, гледат от плакатите и бюлетините. За нарастващ брой избиратели изборите са фарс, по време на който печели този, който си е купил най-много гласове. Не минава мандат, по време на който да не се говори за създаване на трайни избирателни правила, които да не бъдат променяни всекиму според нуждите, но това никога не става или не става, както е обещано.
Според глобалния индекс [на английски език] на просперитета през 2011 г. само 21 процента от българите са заявили, че вярват, че изборите са честни. Не много повече българи (22.60%) вярват на съдебната система. В разделението на властите вярват само 12 на сто от анкетираните. 78% са отговорили, че смятат правителството и бизнеса за корумпирани. А според есенното проучване на Евростат, 91% от българите са заявили, че икономическото положение в страната е лошо. По-зле са резултатите само на Кипър, Румъния, Испания и Гърция (3 от тях са страни с програми, а за Кипър в момента се водят преговори за спасителен заем).
И е чудесно, че в своята реч, която той не успя да довърши на 19 януари, заради нападението, Ахмед Доган признава грешките, допуснати по време на прехода. Нещо повече, той ги анонсира като "изповед". "С ваше позволение бих искал да се изповядам пред вас като човек, който е преживял катарзиса на Подмяната на Демокрацията с Диктатура" (подчертаванията с главни букви са негови). За подобни грешки говори и лидерът на ПЕС Сергей Станишев на 8 декември в София. "И трябва да кажем: да, ние сме част от проблемите, 
които се случиха в България ..."
Какво защитават европейските политически партии?
След инцидента на 19 януари срещу г-н Доган големите политически групи в Европейския парламент реагираха по различен начин. Групата на ЕНП осъди опитите за политизиране на инцидента и застана зад премиера Борисов, който остави противоречиви чувства с реакцията си на случилото се. За ЕНП става дума за престъпление, което не бива да бъде използвано в предстоящите тази година парламентарни избори в България. Нещо повече - най-голямата политическа група напомня на либералите, че нападенията срещу политици "за съжаление не са изолиран случай нито в Европа, нито по света, затова подобни престъпления не бива да се използват за вътрешни политически спорове и да бъдат изкарвани на европейско ниво".
Лидерът на третата по големина политическа група (АЛДЕ) Ги Верхофстад пък обяви, че случилото се срещу ръководител на партия от семейството на либералите е повод ситуацията в България да бъде включена в предстоящите пленарни дебати. Според г-н Верхофстад нападение срещу партиен лидер по време на конгрес повдига въпроси за състоянието на демокрацията в България.
Европейските политически партии рискуват да се "заразят" от ниското качество на българската политика - вече напълно негодно за консумация - ако продължат в името на запазване на влиянието си, да отричат сериозните проблеми, които техни членове имат. През лятото на 2012 г. между ПЕС и ЕНП избухна конфликт, заради политическата криза в Румъния, която също беше симптом за прогнила демокрация. Двете партии се обвиняваха взаимно и по отношение на Унгария, където премиерът Виктор Орбан създаде страх от рецидив на авторитарността.
"Скъпи фенове на Демокрацията!"
С тези думи се обръща към делегатите на 8-мия конгрес на ДПС Ахмед Доган като обявява като проблем номер едно пред България "категоричното възстановяване на Демокрацията". Този призив е изключително показателен, особено когато е отправен от човек, който е начело на партията си от 23 години, участвал е в непрозрачно договорени коалиционни правителства през всичките години на прехода. Показателен е и защото преди конгреса на партията му изтече информация, че се очаква той да се оттегли от лидерския пост. Нещо, което той действително направи като остана обаче почетен председател.
На този фон натрупваните с години проблеми на изгубената демокрация ще избиват с все по-голяма сила. За тях отговорност имат и европейските политически партии, които в своите кошници държат развалени яйца. Миризмата от тях ще се разнесе още по-осезаемо до изборите за Европейския парламент през 2014 г., на които и Европарламентът, и шефа на Европейската комисия разчитат много, че ще са първите по-различни избори, ориентирани повече към европейските граждани и към изграждането на общоевропейско електорално пространство. Европейските партии ще участват в изборите с цялата си кошница. Вярно е, че българските граждани ще могат да си избират само българските яйца, но е вярно също и че ако миазмите на българската гнила политика продължат да достигат до носовете на европейските граждани, това със сигурност ще има ефект и върху европейските политически партии.
Едва ли това е нещото, което те могат да преглътнат лесно, особено на фона на разговора, който британският премиер Дейвид Камерън поиска и със сигурност ще настоява да се проведе за това, че нещо в ЕС дълбоко не е наред и то е свързано до голяма степен с демократичната легитимност. Той поиска ролята на националните парламенти да се засили. За един политически лидер от държава с вековна демокрация ще бъде трудно да преглътне нуждата да се явява например пред Европейския парламент, където има депутати, чиято вяра в демократичните ценности (основни за ЕС) е спорна.
Както кризата в еврозоната показа, че проблемите в една страна може да се 
отразят тежко на останалите, независимо кой е виновен, така и на политическо ниво проблемите в една страна се превръщат в проблем за всички. За ЕС процесът на разширяване е едновременно успех и провал. Успех, защото много страни, смазани психически и икономически от комунизма, получиха шанс за нов живот. Провал, защото ЕС подцени опасността пътят към демокрацията да се окаже тесен и лъкатушен. Предстоящите през 2014 г. избори са удобен момент Съюзът да си направи самоанализ. Не в контекста, за който говори Дейвид Камерън, тъй като той предлага само две възможности - или сте с мен, или против мен - а по-скоро в контекста на това как да продължим оттук нататък без да заличим всичко постигнато досега. И европейските политически партии трябва да са първите, които да започнат да показват проблемите и да се опитват да разчистят развалените яйца. В противен случай съществува риск и другите в кошницата да започнат да гният.
Така че, на следващите европейски конгреси горещо препоръчвам на лидерите да започнат откровен разговор за това какво имат в своите кошници и как да постъпят с него. Иначе избирателната активност на европейски избори ще продължи да спада - от 63 на сто през 1979 г. до 43% през 2009 г.