euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Трябва ли жените, които са в отпуск по майчинство, да имат право и на платен годишен отпуск? Този въпрос, зададен от икономиста от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев, провокира бурни реакции в медиите и социалните мрежи.

За euinside Петър Ганев обясни позицията си така: „Въпросът тук е дали няма натрупване на права. От една страна, когато работиш имаш право на отпуска. От друга, когато излезеш в майчинство получаваш съответното обезщетение. И едното, и другото са права, които никой не атакува. Майчинството се брои и за трудов стаж, което също е нормално. Въпросът е дали следва да се възползваш от двете права едновременно – получаваш майчинство и се трупа отпуска.”

Петър Ганев прави изказването си по време на дискусия за бюджет 2012 и признава, че не е очаквал да се превърне в новина. Наистина, това е само един от многото въпроси, които могат да бъдат зададени във връзка с необходимостта от реформи с цел намаляване на разходите на бизнеса и повишаване конкурентоспособността на икономиката. Но е добър пример колко много неща могат да се променят (но колко трудно!), така че "социалната справедливост" да не се превръща в тежест за бизнеса. Според Петър Ганев „това може да се превърне в проблем за фирмите (особено малките), тъй като те не само пазят мястото на майката, но и впоследствие се налага да изплатят натрупала се сума под формата на отпуски. Докато майчинството се плаща от НОИ, то отпуските се плащат от фирмите.”

Ако оставим настрана въпроса дали това е голям или малък разход за фирмите, остава другият, по-голям проблем - отказът на фирмите да наемат майки или потенциални такива. Публична тайна е, че на интервютата за работа се задават въпроси като "Женена ли сте?", "Имате ли деца?" и дори "Планирате ли да имате деца и кога?" Необходимостта от провеждането на дълбоки реформи на пазара на труда, социалните и пенсионните системи е една от най-често повтаряните „мантри” от страна на Европейската комисия. Такива примери ясно показват колко дълъг и труден може да е този процес.

Въпросът си струва да бъде обсъден, най-малкото по две причини. Едната е, че според нас, euinside, има твърде много социални привилегии, които обременяват бюджета и ще го обременяват все повече. Чудесен пример са привилегиите за ранно пенсиониране, от които привилегированите разбираемо не желаят да се откажат, а правителството по популистки съображения не премахва. Както неведнъж сме писали (и както твърдят и икономистите, и Европейската комисия) социалните разходи ще оказват все по-силен натиск върху бюджета. Затова е важно да се прегледат внимателно всички „бонуси”, които могат да се премахнат или намалят.

Другата причина да отделим внимание на този въпрос, който едва ли е най-съществената възможна реформа, е бурната обществена реакция, при това - единодушна. Журналисти в различни медии и хората в социалните мрежи и форумите като един скочиха да защитават правата на майките и да хулят неолибералните "пазарни фундаменталисти". А всъщност, ако погледнем казуса без излишни емоции и идеологеми става въпрос за следното: отпускът се полага на работника, за да си почине от работата. Когато не работиш - не следва да почиваш.

Екипът на euinside се състои от предимно жени, някои с по две деца, така че едва ли може да се каже, че не разбираме какво означава майчинството. Даваме си сметка, че гледането на деца е тежък труд, но отпуск от него няма как да си вземеш. Работодателят в този случай са децата, не фирмата, от която си в отпуск по майчинство. Така че, ако има данни, че това ще спести разходи на бизнеса или ще предотврати отказа от наемане на бъдещи майки на работа - нека платеният отпуск по време на майчинство отпадне. Още повече, че България е с огромен, на фона на другите европейски страни, платен отпуск по майчинство (не обсъждаме размера на сумата, само срока).

Майките могат да настояват за далеч по-смислени права като осигуряване на адекватни детски грижи (детегледачки, ясли, градини), за да могат да работят; гъвкаво работно време; образователна система, която гарантира резултат, без майките да вършат половината работа на учителите и др. Или например, прословутите месечни детски надбавки от 35 лева (при това не за всички деца) да отиват директно в детските градини (училищата), вместо родителите да "даряват" или да носят тоалетна хартия и сапун.

Има много неща, които могат да се направят. Стига да има експерти, които да се сетят да ги предложат, политическа воля да бъдат реализирани и общество, готово да ги обсъди и евентуално - приеме. Прословутите "реформи", които отдавна са се превърнали в отегчително и празно клише всъщност са това - безброй дребни промени, насочени в посока да работим повече и по-добре, за да получаваме повече и да живеем по-добре.