euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Мой приятел, роден в бивша Югославия, ми разказа преди време, че на последното преброяване той се е записал като българин, защото баща му е роден в Димитровград и носи българска фамилия, сестра му – като черногорка, защото семейството живее там, майка му – като херцеговка, а баща му – като югославянин.

Югославия вече не съществува като държава и граничните очертания на новите държави, възникнали след разпада й, няма как да поставят граници в едно семейство, но трябва ли това да се превръща в причина за размяна на удари на най-високо ниво, както се случи миналата седмица между хърватския премиер и сръбския президент?

Годишнината от т.нар. военна операция „Буря”, която Хърватия чества като национален празник, стана повод за прехвърчането на нови искри между двете бивши югославски републики, които радио „Свободна Европа” определи като „поредното августовско късо съединение между Сърбия и Хърватия”.

Какво точно се случи?

На годишнината от операцията на 4 август хърватският премиер Ядранка Косор поздрави по повод празника бившите хърватски генерали Анте Готовина и Младен Маркач, ръководили операцията. И двамата генерали обаче, бяха осъдени от Трибунала за военни престъпления в бивша Югославия в Хага по обвинение във военни престъпления на съответно 24 и 18 години затвор.

Арестът на Готовина и предаването му на съда в Хага пък бяха повратна точка в процеса на хърватската евроинтеграция. Арестът му дойде месец, след като страната започна преговори за членство с ЕС, а депортирането му стана няколко месеца преди приключването им.

Въпреки че страната се съгласи да ги предаде на Трибунала в Хага, в Хърватия двамата, особено Готовина, са считани за герои, а операция „Буря” – за освободителна, тъй като с нея се слага краят на войната за независимост от 1991 до 1995, нарична от самите хървати „отечествена”.

Операцията, започнала на 4 август 1995, има за цел да върне хърватските територии около Книн от сърбите, които се противопоставят на независимостта на Хърватия. Резултататът е стотици убити сърби и хиляди бежанци по време и след операцията.

Официален Белград остро се възпротиви на поведението на Косор, а сръбският президент Борис Тадич заяви, че осъжда строго думите на хърватския премиер, с които е благодарила на двамата генерали за командването на операцията, в която са загинали или са били прогонени повече от 200 000 сърби.

„Смятам, че е много важно всички обвинени във военнопрестъпления, включително и хърватските генерали, които бяха осъдени на първа инстанция и се намират в Хага. Изявлението на премиера Косор не допринася за развитие на добросъседските отношения между нашите две държави, които се опитват да си сътрудничат на високо ниво след конфликите през 90-те в бивша Югославия и които оставиха след себе си голям брой жертви, безследно изчезнали или прогонени от родните им домове,” каза в специално обръщение Тадич.

Той определи политиката на Косор като безотговорна и заяви, че нито една предизборна кампания и борба за власт не могат да се основават на причинителите на подобни престъпления.

В отговор, пресцентърът на хърватското правителство заяви в официално съобщение до медиите, че „освободителната операция „Буря” е била легитимна и справедлива акция, с която е победена агресорската политика на Слободан Милошевич.”

„Освен, че чрез „Буря” бяха освободени окупираните области в Хърватия, победата над тиранина отвори пътя към демокрацията и за нашите съседи,” се казва още в съобщението.

В тази лятна буря няма виновен и невинен. Жертвите на чиято и да е агресия си остават жертви, но пътят към демокрацията определено не е постлан с взаимни обвинения, а с работа и уважение към другия. Очевидно е обаче, предвид и следващата лична история, която ще разкажа, че и сърби, и хървати имат все още дълъг път да извървят.

Преди няколко години с група сърби, с които заедно бяхме на Черногорското крайбрежие решихме да отидем до близкия Дубровник. От цялата група в крайна сметка дойде само едно момиче и то при условие да не ходим с кола – можело да я запалят заради белградската регистрация. Тогава разбрах, че въпреки всичко раните от разкъсаните граници не са зарасли, но мисията на политиците е не да разпалват стари вражди, а освен всичко друго - да работят за това гражданите им да живеят мир и без излишно подклаждано напрежение.