euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Не е прав министърът на енергетиката Трайчо Трайков като каза, че голямата новина от срещата на премиерите на България и Русия в събота е „Южен поток”. Всъщност овчарското кученце Йорго, което Борисов подари на Путин, влезе във вестникарските заглавия и в най- излъчваните телевизионни кадри.

Заглавието на кратка новина по темата дори в Би Би Си е „Българско кученце сключи газова сделка с руския премиер Владимир Путин”. Базираното в Брюксел електронно издание EurActiv използва израза „Puppy diplomacy” като припомня, че това не е първият път, когато Борисов подарява на други държавни и правителствени ръководители кученце от собствения си развъдник. Както писа вестник „Труд” през лятото, там се обучава специално кученце, което да бъде подарено на Барак Обама.

Но безспорно най-колоритен е колегата Андрей Колесников от „Коммерсант”, който не е пощадил ни най-малко българската национална гордост с хапливите си репортажи. Благодарение на умението си, позабравено от българските репортери - да разказва и да описва това, което вижда и усеща, Колесников представя много интересна психологическа картина на официалните българо-руски отношения. Не случайно репортажите му предизвикаха доста противоречиви реакции у нас, обвинения във великоруския имперски шовинизъм, подмазване на премиера Путин, обида към България.

Истината е, че самочувствието и чувството за превъзходство се усеща от всеки ред в статиите. Истина е, че, четейки написаното, човек наистина се чувства обиден - както от очевидната на места пропаганда на официалната руска линия, така и от факта, че българската страна наистина даде хляб за ироничните подмятания в руските медии. Защото, истина е също, че много от детайлите, описани от Колесников, сме виждали с очите си, а много от коментарите сме чували многократно „неофициално”.

Ето как журналистът описва първата среща на Борисов и Путин през септември 2009 година в Гданск. Руският премиер е готов и очаква българския: „Но [Борисов] нещо не идваше. Протоколът в такива случаи е железен. Ако единият от участниците в преговорите стои и чака другия, това значи, че той вече е готов и че очакването не може да бъде повече от няколко секунди. Но Бойко Борисов го нямаше. Накрая видях, че той идва към Владимир Путин. Отделяше ги само отворената врата. Владимир Путин вече направи крачка към колегата си … Но той изведнъж видя някакъв познат по пътя, забрави за руския премиер и се хвърли да се прегръща с този човек.”

Година по-късно, действието се пренася в София. Ето как журналистът описва общата пресконференция на Путин и Борисов: „Българският премиер висеше над масата като боксьорска круша и при това седеше почти наполовина с гръб към Владимир Путин и гледаше зорко настрани, така че от една страна изглеждаше, че тук не му е особено интересно, а от друга – неволно караше човек да си спомни за миналото му на охранител на VIP-персони”.

По повод думите на Борисов за „Бургас—Александруполис”, че според населението и експертите нефтопроводът ще наруши екологичния баланс, коментарът е: „Тук си струва да се знае съветското минало на България и на самия Бойко Борисов, защото само в това минало беше печелившо да се позоваваш на мнението на трудещите се." Не може да се оспори, че тезата „Народът така иска” е често използвана от премиера.

Колесников е допуснал грешка като твърди, че въпросът за третия енергиен пакет е зададен от българска журналистка. Въпросът беше на руската агенция „Интерфакс” и беше удобен пас към Путин, за да отправи критиките си към европейското законодателство. За съжаление, руският колега също е забелязал, че „с това се съгласи даже Бойко Борисов”. Факт е, че премиерът Борисов не само не защити европейското законодателство и позиция, а дори посъветва Комисията да отчете казаното от Путин. Доколко това е възможно стана ясно само ден по-късно от изявлението на ЕК, че междуправителственото споразумение за Южен поток от 2008-ма противоречи на европейското законодателство.

„За него [Борисов] най-важно беше, изглежда, да убеди обществеността, не само българската, но и европейската, че е самостоятелен политик. И някак си колкото по-старателно убеждаваше ... толкова по-малко ми се вярваше”, пише Колесников.

И буквално застрелва читателя с финала, където описва подаряването на кученцето: "Владимир Путин взе овчарката на ръце. Българският премиер най-накрая се обърна с лице към него. И чак сега обърнах внимание колко си приличат. Българското овчарско кученце и българският премиер, имам предвид.”

Заглавието на статията не случайно е „К "Южному потоку" присобачили Болгарию”. Безспорен е приносът на кученцето за хрумката. Иначе думата е разговорна и означава прибавям, присъединявам. Алюзията с послушното кученце, обаче, е видима. Иронията също. Както и от коментарите не само на руските медии, а на руските официални лица - отношението е подобно на това на руските туристи по българското черноморие.

Ася Емелянова от държавния телевизионния канал „Россия 24” коментира от София, че "към пълната си, но засега не безусловна капитулация пред „Южен поток”, България вървя три години". „Няма нищо лошо в това, заедно с „чадъра” на НАТО и „възглавницата” на ЕС, да се загърнеш и в добрия стар руски шал”, твърди Емелянова, защото „както показаха последните две години, политическото решение за включването на България в западната орбита още не означава, че и икономиката, и манталитета ще станат западни.”

Случилото се в събота е напълно логично, коментира журналистката, предвид многовековната българо-руска дружба : „Как би могло да бъде иначе в страна, където главният столичен булевард се казва „Цар Освободител” в чест на император Александър Втори, освободил България от турците, главният храм се казва „Александър Невски”, а под брезите на улица „Московска” се крие паметник на Пушкин. Съвременна София навярно прилича на Москва повече от всички други европейски столици.”

Макар и неприемлива за нас, тенденциозността на руските медии, особено близките до властта, е разбираема - посланието е ясно и еднозначно: победа за Русия, България все още е под руско влияние. Проблемът на българските политици е, че наливат вода в тази пропагандна мелница - спомнете си само изказванията и поведението на президента Георги Първанов в последните две години или скорошните излияния на премиера Борисов как руснаците още помнят коняка „Слънчев бряг” и цигарите „БТ” и трябва да пият български вина и минерална вода - излияния, които журналистката Емелянова описва като „възторжени”. И не пропуска да отбележи кученцето, с което Путин си тръгна от София, което според Борисов щяло "да порасне голямо и много послушно на новия си стопанин". Кученцето дотолкова вдъхнови руските медии, че вече е възпято и в песен.

Безспорно е трудно София да си извоюва нов имидж пред Москва и да отстоява позициите си с необходимото самочувствие. Но безспорно това е жизнено важно. Още повече, че България вече не е сама, а е член на Европейския съюз. И трябва да се държи подобаващо - прагматично, компетентно, уверено- както в Москва, така и в Брюксел.