euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Много често, прекалено дори, важни дати за Европейския съюз се отбелязват твърде формално, с много клишета, скучни речи и незапомнящи се послания. Сега обаче е различно. Съюзът се бори с нокти и зъби за възстановяване на доверието в смисъла си и лидерите му започнаха да излизат от тесните рамки на клишетата. Отбелязването на 60-тия рожден ден на ЕС в Рим на 25 март показа, че много неща са се променили и е крайно време да се говори откровено и без клишета за Съюза и неговото бъдеще. Декларацията, подписана от лидерите на страните-членки (без Великобритания) и на институциите, за първи път излезе извън добре познатата рамка на общите намерения и възвишени идеали. Най-впечатляваща обаче беше речта на Доналд Туск, бивш премиер на Полша, който беше преизбран за втори мандат като председател на Европейския съвет, въпреки яростната и на моменти безумна съпротива на правителството на родната му страна. 

Речта на Доналд Туск идва в много важен за Съюза момент, когато във все повече "нови" членки се появи носталгия по отминалите диктатурни времена и се предлага нелиберална рецепта за решаване на проблемите. Речта му е кратка, но за сметка на това много умело прави паралел между времевите линии от двете страни на Желязната завеса. Никой, който е роден в онези времена не може да остане безучастен към казаното. Затова euinside ви предлга пълен превод:

"Роден съм преди точно 60 години, така че съм на същата възраст като Европейската Общност. По тази причина, позволете ми малко по-личен поглед днес. Както знаете, понякога мястото на раждане е дори по-важно от годината на раждане. В моя случай това е град Гданск, упорито изграждан в продължение на стотици години от поляци и германци, от холандците, от евреи, шотландци и французи. През 1945-та година, по някакво съвпадение също през март, само за няколко дни Хитлер и Сталин унищожиха родния ми град. Той е бил изгорен до основи. 

Бях на 8 години, когато Общността създаде единен съвет и единна комисия чрез Сливащия Договор; пътят, по който отивах всеки ден на училище все още минаваше през развалините от изгорения град. За мен Втората световна война не е абстракция. 

През 1980-та година, една година след първите избори за Европейския парламент, в моя Гданск се роди движението 'Солидарност'. По онова време бях там, в корабостроителницата в Гданск сред работниците, заедно с Лех Валенса, който имаше куража да изкрещи истината за нашите мечти в лицето на комунистическия режим. Това бяха прости мечти за човешкото достойнство, за свобода и демокрация. По онова време всички гледахме към Запада, към свободна и единна Европа, инстинктивно усещайки, че точно това е бъдещето, за което мечтаем. И въпреки че срещу нас бяха изпратени танкове и войници, мечтите ни останаха. 

Когато през 1987-ма влезе в сила Законът за единния пазар (началото на единния пазар), ние в Полша се готвехме за последната битка. 'Солидарност' спечели и малко след това падна и Берлинската стена: пътят към Европа се отвори за нас. А само 20 години по-късно, вече като полски министър-председател откривах най-модерния стадион в Европа - разбира се в родния ми Гданск. Градът, който тогава беше изцяло възстановен и по-красив от всякога. Страната ми вече беше в ЕС от 8 години. 

Припомням този кратък курс по история днес, само за да са наясно всички, че за милиони хора - а днес милиони ще демонстрират по улиците на нашите столици, в Рим, във Варшава, дори в Лондон - ЕС не е лозунги, не е процедури, не е регламенти. Нашият Съюз е гаранция, че свободата, достойнството, демокрацията и независимостта вече не са само наши мечти, но и наша ежедневна реалност. 

Живял съм зад Желязната завеса повече от половината ми живот, където беше забранено дори да мечтаем за онези ценности. Да, тогава това наистина беше двускоростна Европа. Ето защо днес имам правото високо да повторя тази проста истина: нищо в нашия живот не е даденост завинаги - да се построи свободен свят изисква време, огромно усилие и жертви. Затова е постигнато на толкова малко места на Земята. Но ние успяхме. Да се унищожи такъв свят е лесно. Нужен е кратък период. Както се случи някога с моя Гданск. 

Днес в Рим подновяваме уникалния съюз на свободни нации, който е заченат от нашите велики предшественици преди 60 години. По онова време те не са обсъждали много скорости, нито са планирали изходи, но въпреки всички трагични обстоятелства на новата история, те са вложили цялата си вяра в единството на Европа. Те са имали куража на Колумб да влязат в неизследвани води, да открият Новия свят. 

Така че, кажете ми - защо да губим вяра в целта на единството днес? Дали е само защото то се превърна в наша реалност? Или защото сме станали отегчени и изморени?

Европа, като политическа цялост, ще бъде или обединена, или няма да я бъде изобщо. Само обединена Европа може да бъде суверенна по отношение на останалия свят. А само суверенна Европа гарантира независимостта на нациите си, гарантира свободата на своите граждани. Единството на Европа не е бюрократичен модел. Това е комплект от общи ценности и демократични стандарти. Днес не е достатъчно да се призовава за единство и да се протестира срещу многото скорости. Много по-важно е да спазваме нашите общи правила, като човешки права и граждански свободи, свобода на словото и събирането, отчетност на управлението и върховенство на закона. Това е истинската основа на нашето единство". 

Съюзът след Рим трябва да бъде, повече от всякога, Съюз на същите принципи, на външен суверенитет, на политическо единство. Докажете днес, че сте лидерите на Европа, че ви пука за това велико наследство, което сме наследили от героите на европейската интеграция преди 60 години. Благодаря ви".