euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Премиерът на Сърбия Александър Вучич и президентът Томислав Николич нито подкрепиха Милорад Додик за референдума в Република Сръбска (РС) в Босна и Херцеговина, нито го отхвърлиха. Това стана ясно след срещата им вчера със сръбските държавници в БиХ по повод кризата в Дейтънската държава, създадена от настояването на РС да проведе референдум, с който 9 януари да бъде провъзгласен за национален празник. Двусмисленото решение на Сърбия изненадващо получи силна подкрепа в региона и даде повод за различни, като цяло положителни интерпретации.

В Хърватия за Jutarnji list двусмислието не остава скрито. Вестникът пише, че Николич и Вучич не са дали подкрепа за провеждането на референдума, но припомня, че те по никакъв начин не са поискали да окажат натиск за промяна на политическите позиции в страната. 

Другият голям хърватски национален всекидневник, Vecernji list се спря на срещата на сръбския премиер с хърватския член на председателството на БиХ Драган Чович, според когото референдумът в РС няма да промени нищо. "Не подкрепихме решението, но и не упражнихме натиск, нито ще окажем влияние върху решението дали да има референдум или не", вестникът цитира Вучич на съвместната му пресконференция с Драган Чович. "На 26 септември няма абсолютно нищо да се промени ... прекалено много се впускаме в преувеличено напрежение - не бих казал около тривиални въпроси, за да не обидя онези, които искат да се определи дата, защото всяка общност в БиХ и Сърбия си има своя ден, без значение дали е общински или на друго властово ниво", коментира г-н Чович.

Vecernji цитира и хърватския външен министър, който похвали позицията на официален Белград като позитивна и конструктивна. "Много е важно, че държавният връх на Сърбия се прояви като разумен и конструктивен", отбеляза г-н Ковач, а думите му бяха цитирани и в почти всички сръбски медии. Решението на Белград е приветствано и от лидера на председателството на БиХ Бакир Изетбегович. Цитиран от босненското издание Klix, той изрази увереност, че запазването на реда в БиХ е от интерес както за БиХ, така и за Сърбия. 

Vecernji помества днес и коментар от Зоран Крешич, озаглавен "Симптомите на тежко болния". "Държавата, създадена в Дейтън, показва всички симптоми на тежко болен, отново се дрънка оръжие и се създават опасности за стабилността в региона", пише авторът. "С референдума в РС, с който се оспорва решението на Конституционния съд, най-сетне изнесе на светло онова, което всички знаят, пише Зоран Крешич, а председателят на SDP Зоран Миланович описа в две изречения 'Голямо л-но' - БиХ не е сериозна държава, нито изобщо държава, защото сърбите, бошняците и хърватите имат различни визии за бъдещето на тази страна, която все по-слабо се подкрепя от менторите в експеримента, проведен в Дейтънската лаборатория", пише още в коментара. 

"Провеждането на този референдум, според много оценки, може да бъде или начало на ново заплитане в БиХ и региона, или на финално разплитане, защото от сегашното положение в БиХ не е доволен нито един от народите", завършва коментара си Зоран Крешич. 

Сръбските медии като цяло само съобщават за вчерашното решение на сръбските власти. Danas обаче е избрал да изведе в заглавие цитат от сръбския премиер, който другаде не видях: "Ще направим всичко, за да не се повтори 1991-а". Той е казал това по повод коментара на лидера на Сръбската демократическа партия в БиХ Младен Босич, че много неща, които в момента се случват, го подсещат на 1991-а година (когато започна войната в бивша Югославия). 

"На шопинг с Додик" е заглавието на коментар в босненския всекидневник Dnevni avaz. "До днес той [Додик] имаше всичко. Сега всичко му се срива като кула от карти", пише вестникът. "Светът пърхаше около него, молеше го, изпращаше му полузаплашителни послания, предлагаше му дарове ... На всичко това той гледаше отвисоко и отхвърляше всичко. Референдумът за фамозния Ден на РС беше пред вратите, триумфална победа на предстоящите местни избори му се явяваше в кратките нощни съновидения, убеждаваше себе си, че гласът му никога не е бил по-хубав, докато пее под шатрата. Сега всичко това изчезва. Сърбия му обърна гръб", продължава Dnevni avaz. 

"Политиката е по-сурова от войната. Във войната има фронтови линии и нещата са доста прости", пише още в коментара на изданието. "В политиката обаче това го няма". 

Хърватия се готви за нова бежанска вълна

Хърватските медии продължават да коментират вероятността от отприщване на нова бежанска вълна, ако споразумението на ЕС с Турция се провали. В анализ за онлайн изданието Index Воислав Мазоко пише, че през октомври, когато се очаква Турция да получи или не визови облекчения, може да се засили миграционният натиск към Европа. Това, което може да спаси континента е предстоящата зима. Авторът пише, че Хърватия в момента се готви интензивно за нова вълна бежанци, за тяхното приемане и настаняване. На полицаите от Славония е разпоредено да се върнат по-рано на работа от морето, където помагаха за реда, заради поредните туристически рекорди в страната. 

Vecernji също пише, че страната се готви за нова вълна, но с друг акцент - "Хърватия е единствената по маршрута, която е против вдигането на огради по границата", е заглавието на вестника, който съобщава, че Хърватия няма намерение да вдига телени огради, ако се стигне до нов миграционен поток и тази позиция споделят и двете най-големи политически партии в страната - HDZ и SDP. HDZ обаче подчертава "засега". За държавната телевизия HRT това е една от водещите теми. Във предаването "Хърватия на живо" доктор Драго Жупарич-Илич от Института по миграция и народности заяви, че всичко зависи от висшата политика. Ако Турция реши да пусне бежанците, много е вероятно сред сирийците и афганистанците да има и турски граждани, опоненти на Ердогановия режим. Според него най-голямото предизвикателство е процеса на интеграция на бежанците, които решат да останат в Хърватия и в този смисъл препоръчва Хърватия да поиска колкото се може повече средства от ЕС. 

Хърватските избори и Сърбия

Любопитно сравнение се прави в Хърватия в момента между новия лидер на HDZ Андрей Пленкович и злощастния му предшественик Иво Санадер, който беше първия министър-председател в региона, осъден за корупция и вкаран в затвора. Влатка Полшак Палатинуш пише в онлайн изданието tportal, че в момента сръбското правителство в Белград стиска палци на изборите да победи HDZ начело с Пленкович и пита дали не се повтаря Санадеровият сценарий, при който Иво Санадер не отваряше фронтове със Сърбия, а с представителите на сръбското малцинство сформира правителство и им даде вицепремиерско кресло. tportal разговаря с политическия анализатор Бошко Пицула, който е съгласен, че Сърбия би искала на власт в Хърватия да дойде Пленкович, вместо лидера на Народната коалиция Зоран Миланович, заради лошия опит, който имаха с правителството на Миланович миналата година. 

Подобна подкрепа обаче би направила мечешка услуга на HDZ, тъй като така излиза, че SDP е най-остър в отбраната на националните интереси, смята Пицула. Анджелко Милардович от Института за европейски и глобализационни изследвания обаче не е съгласен със сравненията между Пленкович и Санадер. "Пленкович има някои особености, които се базират на диалог, толерантност и сътрудничество. Не може да се сравнява със Санадер", казва анализаторът. Пленкович е комбинация от новоопечен политик и бюрократичен консерватор, формиран извън страната, добавя той. 

"Живописният Динко"

Това е заглавието на материал в Jutarnji list, посветен на българския "герой" Динко Вълев. Вестникът съобщава, че Ислямска държава е обявила награда от 45 000 евро за главата на българския "ловец на мигранти", който лови търсещи убежище по границата на България с Турция. Вестникът разказва за приключенията на Динко като използва снимки от фейсбук-профила му и за това, че той е станал толкова популярен в България, че е успял да си купи скъп "Мерцедес" S-класа и е бил поканен да участва в реалити шоуто Big Brother. Дори е получил подкрепата на премиера Бойко Борисов. Вестникът припомня обаче, че действията на Динко са били осъдени от Хелзинкския комитет за човешки права, който нарича групата му "паравоенна единица".