euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Прехвърлянето на горещия бежански картоф все някога трябваше да свърши. Страните-дестинации най-сетне казаха basta и спуснаха бариерите, като отправиха ясно послание към транзитните държави - докато няма солидарност, няма свободно движение. С други думи без солидарност няма ЕС. Това стана ясно от срещата на еврокомисаря по миграцията Димитрис Аврамопулос в Брюксел с представители на Дания, Швеция и Германия по повод верижната реакция на възстановяване на граничния контрол помежду им. Дания е последната от три скандинавски държави, която възстановява граничния контрол след Норвегия и Швеция. Това стана на 4 януари, като ограничението ще важи до 14-и януари. То е наложено по морската и сухопътна граница с Германия.

Швеция възстанови контрола на 12 ноември. Той ще бъде валиден до 9 януари. Норвегия, която не е член на ЕС, но е част от Шенгенското споразумение, също въведе ограничения на 12 ноември до 9 януари. И трите заради безпрецедентния миграционен поток. Според първоначалната оценка на Европейската комисия, решението на Дания от 4 януари е съобразено с шенгенското законодателство, което позволява на страните-членки временно да затварят границите си при сериозна заплаха "за обществена политика или за вътрешната сигурност". Не става ясно от решението на Дания за кое от двете става дума, а ЕК отговаря, че все още проучва подробно решението. След многобройните въпроси на журналистите в Брюксел каква заплаха точно налага поредно възстановяване на границите в ЕС и Шенген еврокомисар Аврамопулос реши да организира срещата в сградата на ЕК на 6 януари.

Тя разкри, че освен граничните ограничения са наложени и журналистически ограничения, заради ... времеви ограничения. Първоначално беше съобщено, че след срещата на еврокомисаря с министрите за миграцията на Швеция и Дания и с парламентарния секретар в германското министерство на вътрешните работи ще има пресконференция. По-късно беше съобщено, че поради ограничения във времето, няма да има журналистически въпроси, което предизвика бурно недоволство сред брюкселската гилдия. Решението е наистина фрустриращо, тъй като става въпрос за сериозен проблем, за който мнозина европейски лидери предупреждаваха, че представлява заплаха за самото оцеляване на ЕС. И изведнъж се оказва, че няма време за въпроси?

А нужда от въпроси имаше, защото представителите на Дания, Швеция и Германия отправиха едно много важно послание - ЕС се затваря, докато не се върне солидарността. Датската министърка на миграцията, интеграцията и настаняването Ингер Стойберг заяви, че Дания не желае да бъде последна дестинация за "хилядите и хиляди търсещи убежище". Шведският й колега, министърът на правосъдието и миграцията Морган Йоханшон беше още по-директен като заяви, че трите държави са поели най-много бежанци на глава от населението не само миналата година, но в продължение на много години. Той цитира стряскащи данни от последните месеци. През миналата година в Швеция са пристигнали 160 000 души, търсещи убежище. Това е общият брой на бежанците, които ЕС с много усилия се договори да разпредели помежду си, за да облекчи положението в Гърция и Италия, но до момента (до 5 януари 2016-а г.) са разпределени само 272 души по данни на ЕК. 

Само за последните четири месеца в Швеция са пристигнали 115 000 бежанци. "А ако трябва да броим само непридружените деца, непълнолетните, дойдоха 26 000. Това са 1 000 училищни класа, пристигнали в Швеция последните 4 месеца", каза министър Йоханшон и добави: "Ние сме страна, която може и направи много, но не можем да направим всичко. Трябва да си споделяме отговорността с всички страни-членки в ЕС и следователно трябва да имаме схема за разпределение, като тази, която ЕК предложи". 

Оле Шрьодер, парламентарен секретар в германското министерство на вътрешните работи, също назова нещата директно - в момента се търси европейско решение, защото ако не се намери, страните-членки предприемат собствени мерки. Основният проблем по неговите думи е, че нищо не работи - нито граничният контрол по гръцко-турската граница, нито системата Евродак за събиране на отпечатъци и други регистрационни данни на бежанците, Дъблинската система, нито пък механизма за релокация. В добавка към отказа на трите страни-членки да бъдат единствените носителки на европейската солидарност в ЕС еврокомисарят Аврамопулос заяви, че това са държавите, които са "истински пример на европейска солидарност, гостоприемство и свободно движение". Димитрис Аврамопулос каза, че единственият път е европейско решение на всички 28 членки на ЕС. 

Важно е да се отбележи обаче, че солидарността започна да се изпарява още преди години, когато Италия настояваше за промяна на дъблинските правила, които смяташе за несправедливи при големи потоци бежанци. Именно приливът на бежанци от Италия навътре към ЕС беше причината за първото затваряне на граници в Съюза. Едва през миналата година някои членки признаха, че това е било несправедливо. Най-видна от тях е Германия, чиято канцлерка Ангела Меркел призна по време на срещата на върха през декември, че Дъблинската система вече не е адекватна на ситуацията.

Срещата с трите държави става по-малко от месец, след като страните-членки се договориха да се заемат с недостатъците по шенгенските външни граници и по-специално да се гарантират системни проверки със съответните бази данни, за да се предотвратят документните измами. Договориха се да решат и проблемите с функционирането на горещите точки, да изпълняват заълженията си по снемането на отпечатъци и регистрирането им в системите на ЕС, да изпълняват решенията за релокация и съответно връщане на онези, които не отговарят на критериите за оказване на международна защита, да се борят с трафика на хора. Обещаха и до юни да се произнесат по предложението на ЕК за охрана на външните граници и дадоха първоначално съгласие за промени в Дъблинския регламент. По всичко личи, че ЕК няма намерение да приложи цялата строгост на европейското законодателство, тъй като въпросът вече има съвсем друго измерение. 

Ако досега заплахата от разпадане на ЕС и особено на Шенген беше по-скоро само възможност, то срещата на 6 януари показа, че това вече е факт, освен ако солидарността не се завърне. Всичко започна с решението на унгарския премиер Виктор Орбан в средата на миналата година да огради страната си с телена ограда, за да пренасочи бежанските потоци и да избегне своя дял от отговорността за справянето с бежанската криза. Това отприщи лавина от последователи. Словения започна да гради телена ограда по границата си с Хърватия, Австрия въведе граничен контрол на 16 ноември с продължителност до 15 февруари по границата си със Словения, Германия затвори всички граници, но особено тази с Австрия също до февруари, а Франция въведе извънредно положение от 13 ноември до 26 февруари, заради атентатите в Париж. България отдавна изгради ограда по границата си с Турция, а когато западнобалканският маршрут се превърна в основен, затегна контрола по границата си с Македония и Сърбия. 

Вишеградската четворка се превърна в най-големия противник на механизма за разпределение на бежанци, но и много други държави-членки не изпълняват ангажиментите, които поеха миналата есен. От септември досега всяка среща в ЕС, включително и Европейските съвети, се превърнаха в напомняне на тези ангажименти и в отправяне на призиви да се изпълняват. Седмичните отчети на ЕК обаче показват, че изпълняемостта е слаба. Главният говорител на ЕК Маргаритис Шинас заяви в отговор на множеството критики, че това не означава, че ЕК не е права. Някои страни-членки са на мнение, че предложенията на Комисията са неадекватни. Предлаганите алтернативни решения също не срещат разбиране. 

Бежанската криза разкри ценностен сблъсък в ЕС. Докато страните-членки не намерят отново път една към друга, ситуацията само ще се влошава. Обявените от Дания, Швеция и Германия мерки са само началото. Ако солидарността не се завърне по този толкова важен въпрос, ще последват други мерки. За някои от тях вече се заговори неофициално, като идеята за създаване на мини-Шенген от сходно мислещи държави, и официално - като идеята на австрийския канцлер Вернер Файман да бъдат спрени еврофондовете за държавите, които отказват солидарност. Липсата на солидарност за бежанците може да се отрази доста по-дълбоко на функционирането на ЕС. Тази година предстои обсъждането на няколко ключови досиета за интеграцията в ЕС и особено в еврозоната. Заради недостиг на единство или разминаващи се възгледи, много е възможно тези досиета да бъдат замразени или, по-лошо, да откъснат поредна интеграционна орбита от ЕС. 

Най-лошите последици от неспазването на договореностите обаче може да са отново в еврозоната, която се държи на повърхността единствено благодарение на ниските цени на петрола и разхлабената парична политика на Европейската централна банка. Голямата задача на ЕС през 2016-а година е да намери отново път към себе си. Ако не, ще се разпадне на ценностни сфери, което може да изглежда като решение, но то ще е само временно.