euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Нов епизод, който може да влоши още повече отношенията между Сърбия и Хърватия, намиращи се и без друго на най-ниската си точка от 90-е години насам, е водещата тема на хърватските и сръбските медии. Към реакциите се включи и еврокомисарят по преговорите за разширяването Йоханес Хан. В днешния преглед на медиите в бивша Югославия продължава и темата за референдума в Република Сръбска в Босна и Херцеговина, изборите в Хърватия, интервю с руския посланик в Загреб и визитата на унгарския премиер Виктор Орбан в Белград. 

Може ли и по-зле?

В петък следобед избухна нова драма между Белград и Загреб - аферата "Балкански шпионин", както вече я наричат медиите и от двете страни на границата по заглавието на едноименния югославски филм от 80-те години на миналия век. В следобедните часове на петък в Белград беше арестуван 57-годишния Чедо Чолович, който е с двойно гражданство. Някои хърватски медии твърдят, че е участвал в армията на самопровъзгласената Република Сръбска Крайна в началото на 90-те години, но близките му твърдят, че е бил част от Югославската народна армия. След войната с Хърватия той се преселва да живее в Сърбия. Сръбската прокуратура го обвинява в шпионаж в полза на Хърватия. В неделя прокуратурата поиска мярка за неотклонение, поради опасност от бягство, съобщават хърватските медии. 

През уикенда аферата предизвика реакции на изненада сред хърватските управляващи, които определиха аферата като пореден театър, но този път с доста лоша режисура. Всички в Загреб са единодушни, че не това е начинът да се съобщи за заловен шпионин. Президентката Колинда Грабар-Китарович отрече задържаният да е хърватски шпионин, а хърватските медии през уикенда публикувата разговори с близките на Чолович, според които той просто няма как да бъде шпионин и става дума за стъкмена история. Сръбската национална телевизия цитира сръбския министър на вътрешните работи Небойша Стефанович, според когото придържането към закона не би могло по никакъв начин да застраши отношенията между Сърбия и Хърватия. "Ако някоя държава се опита активно да участва в унищожаването на нашия държавен ред, това само ще докаже, че тази държава няма добри намерения спрямо Сърбия", е заявил Стефанович. 

Сръбският Blic помества мнението на известния анализатор от Лондонското училище за икономика (LSE) Джеймс Кър-Линдзи, според когото вината за сегашните отношения между Белград и Загреб е на Хърватия. От дописката в изданието не става ясно къде е говорил г-н Кър-Линдзи - дали самият Blic го е потърсил за коментар или другаде. Анализаторът е цитиран да казва, че е разочарован и притеснен от отношенията между Сърбия и Хърватия. "Според мен, бремето на вината пада върху Загреб. Откакто Хърватия се присъедини към ЕС, се стигна до значителен ръст на национализма в страната", твърди той. 

Danas се позовава на дипломатически източници и съобщава, че ЕС следи с внимание шпионската афера, но едва ли може да се очаква публична реакция в Брюксел. Босненският Klix цитира интервю на еврокомисаря по преговорите за разширяване Йоханес Хан (Австрия, ЕНП), който призовава управляващите в региона да сложат край на вербалните нападки. "Напълно разбирам, че са по време на кампания, но все пак по време на предизборна кампания трябва да си наясно, че ще дойде ден след изборите, когато трябва да се сътрудничи". Той обаче напомни на страните-кандидатки, че те също имат отговорност да допринасят за стабилността в региона. 

Хърватия я чака испански сценарий

Започващата седмица е последната преди извънредните парламентарни избори в Хърватия (на 11 септември), затова и съвсем естествено темата преобладава в хърватските медии. Jutarnji list публикува проучване на общественото мнение, което показва, че резултатите от изборите ще бъдат почти същите, както миналата година, което означава отново дълги преговори за съставяне на правителство и възможност от трето гласуване, както в Испания. Според проучването, Народната коалиция би получила общо 62 мандата, а HDZ - 55. Интересното в проучването, което отбелязва Jutarnji е, че HDZ получава само с един мандат по-малко от миналата година, въпреки че се явява сам (без предизборни коалиционни партньори). Това означава, че екстремистките партии не са имали голямо влияние върху десницата и без друго, коментира журналистката Иванка Тома. 

Левият всекидневник от град Риека Novi list е с друг акцент. В коментар Дражен Цигленечки пише, че тазгодишните избори ще бъдат тест не само за политиците, но и за хърватските медии доколко те имат влияние върху избирателите. Авторът пише, че от 2000-а година досега нито един кандидат или политическа сила не е получавал толкова голяма медийна подкрепа преди изборите, както в момента има новият лидер на HDZ Андрей Пленкович и партията му. Според Цигленечки, става дума за истински феномен. Медиите буквално се състезават коя ще покаже в най-добра светлина г-н Пленкович, докато същевременно очерня бившия премиер Зоран Миланович. 

"Ако някой чужденец анализира през последния месец отношението в хърватските медии към Пленкович и Миланович, би могъл да заключи, че първият е кандидата на естаблишмънта, а другият е някакъв аутсайдер, който е опасен за системата и чиято победа трябва да бъде спряна", пише колумнистът. "Заради подобно поведение на медиите, парламентарните избори не са само изпит за политическите партии. Те са и голямо изпитание за влиянието на медиите върху избирателите. Политическите предпочитания по правило са твърди и мнозинството граждани не ги сменя от избори до избори", е заключението на Дражен Цигленечки. 

Онлайн изданието tportal се спира на нещо, което прогнозира и euinside наскоро - че след 11 септември е много възможно да има нови вътрешнопартийни избори в Социалдемократическата партия SDP. Изданието се пита дали след Миланович следва отново ... Миланович като лидер на партията, който беше преизбран тази пролет след ожесточена битка със Златко Комадина. tportal прави преглед на възможните наследници на бившия премиер, сред които отново се спряга името на бившия външен министър, а в момента евродепутат Тонино Пицула. 

Медиите в Хърватия днес усилено говорят и за клипа на коалицията около евроскептичната сиризоподобна партия "Жива стена". Клипът се превърна в истински хит и масово колегията в Загреб го хвали без непременно да изразява симпатии към идеологията на партията. 

Русия иска да се присъедини към противоракетния щит на САЩ

Хърватският Vecernji list публикува в днешния си брой второто си интервю това лято с руския посланик в страната Анвар Азимов, който уверява, че Русия не е заплаха, а партньор на ЕС. "Русия никога не е била заплаха за европейския континент. Точно обратното - Русия спаси Европа през Първата и Втората световна война", заявява посланикът и повтаря вече добре познатите тези на Москва, че не Русия е в процес на експанзия, а НАТО. "Ако ракетният щит наистина цели защитата на Европа от тероризма, ние сме готови да бъдем част от тази система. Освен това сме склонни да махнем всички наши ракети, ако ракетният щит не е насочен срещу Руската федерация", казва още г-н Азимов. 

Той твърди също, че Русия подкрепя териториалната цялост на Украйна и смята, че Донбас трябва да бъде част от Украйна, но със специален статут. Москва подкрепя Ердоган, но не се меси в неговата вътрешна политика, но "Ердоган, точно както и Асад в Сирия, е избран президент", е друга важна теза в интервюто на руския посланик. По темата за Балканите Анвар Азимов заявява, че регионът е важен както за Русия, така и за САЩ и ЕС. Той препоръчва Хърватия да не гледа на Русия през призмата на отношенията й със Сърбия. В заключение съобщава, че онези, които са въвели санкции срещу Русия няма да им се размине, след като санкциите отпаднат. "Разбира се, санкциите ще свършат след година или две, а Русия тогава ще започне да прави поръчки за стоки, но ще преценява кой как се е отнасял по време на санкциите. В този смисъл Хърватия няма да мине добре", е посланието на руския дипломат към Загреб. 

"Помислете пак за референдума"

Това е посланието на еврокомисаря Йоханес Хан в интервюто му за радио "Свободна Европа", цитирано от босненските медии. Той заяви, че не иска да се меси по тази тема, но очаква решенията на съда, особено на Конституционния, да се спазват, пише Klix. От Белград пък вътрешният министър на Сърбия Небойша Стефанович размахва пръст на върховния представител на ЕС в БиХ Валентин Инцко, който в интервю за сръбския Политика заяви, че провеждането на референдума може да има сериозни последици за БиХ и за региона. Това може да допринесе за дестабилизацията на БиХ, смята Инцко. "Работата на Валентин Инцко е да осигури стабилността на БиХ, а не със своите изяви и дейности да допринася за нестабилността и ръста на напрежението", отговори му вицепремиерът Стефанович. 

Орбан в Белград

Водещата тема в сръбските медии днес е посещението на унгарския премиер Виктор Орбан. По този повод Blic прави подробен портрет на г-н Орбан като го нарича "противоречив политик", който още от 2010-а година е знаел, че Вучич ще дойде на власт. Тогава, още като опозиционен лидер, той се е срещнал в Белград първо с ръководството на Сръбската прогресивна партия, вместо първо с управляващите в Белград, припомня Blic. Представя унгарския премиер като човека, който се е превърнал в център на вниманието в ЕС, заради отношението му към мигрантите и решението му да изгради огради по границите на Унгария с Хърватия и Сърбия. Орбан е първият европейски лидер, който подкрепи Тръмп, наричайки го "по-добрата възможност" за ЕС от съперничката му Хилъри Клинтън, пише Blic и припомня, че Орбан често е наричан "малкия Путин", заради законите, с които на практика е въвел цензура в медиите, заради паричната му политика и критиките му към ЕС.