euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Тази година Европейската комисия за първи път издава национални конкретни препоръки и за страните от процеса на разширяване на ЕС, след като те бяха включени в Европейския семестър за по-тясна координация на икономическите политики. Решението и страните от процеса на разширяване да бъдат включени в Европейския семестър беше взето през 2013-а година, когато ЕК представи стратегията си за разширяване за 2014-а година. Причината е, че освен политическите проблеми, страните-кандидатки имат сериозни икономически проблеми, които изискват дълбоки структурни реформи. Семестърът обаче е доста по-различен за кандидатките, отколкото за страните-членки, което личи особено по конкретните препоръки [на английски език]. Той е различен и за отделните страни-кандидатки. Така например за страните от Западните Балкани ЕК издава два типа препоръки, докато за Турция само един. Причината е, че страните от Западните Балкани все още нямат статут на пазарни икономики, докато Турция има.

Затова от страните от Западните Балкани се очаква да идентифицират конкретни мерки в своите програми за реформи в секторни политики. Те за първи път тази година писаха подобни програми, на базата на които ЕК издаде и конкретните си препоръки. Общото за всички от Западните Балкани е, че им се препоръчва да съсредоточат инвестициите си приоритетно върху изграждането на регионални мрежи. Независимо, че повечето от тези страни са били част от обща държава - бивша Югославия - в момента те са силно изолирани една от друга като транспортна и енергийна инфраструктура. Това е силен акцент в Берлинския процес, започнал миналата година в Берлин, чрез който по инициатива на Германия ЕС се завърна в региона след продължително отсъствие от него. 

Това, което прави веднага впечатление след изчитането на икономическите анализи за шестте балкански държави е, че Европейският семестър се залавя с проблеми, които не са решавани с години. Изводите в тазгодишните доклади с минимални разлики са същите, както в предишни оценки на Европейската комисия. Доколко Европейският семестър ще успее да провокира истински реформи, предстои да видим. На този етап той се проваля в страните-членки, но въпреки това има потенциала да вдъхнови реформи, тъй като проблемите на страните от Западните Балкани се обсъждат в присъствието на ресорните им министри в Съвета по икономически въпроси на ЕС като част от редовния икономически диалог със Западните Балкани. 

Черна гора - преговаряща, но нереформираща се

От всички страни в региона Черна гора е най-напреднала в процеса на евроинтеграция, тъй като вече три години води преговори за присъединяване. Въпреки това обаче, страната все още не е функционираща пазарна икономика, продължава да има проблеми с адекватното прогнозиране на бюджета си (впрочем това е проблем за всички страни от региона в по-голяма или по-малка степен), отказва се от планирани реформи. Към страната са отправени осем препоръки. Първата е да се придържа към ангажимента си за фискална дисциплина като покаже резултати от изпълнението на новата фискална рамка и ревизира стратегията си за управление на дълга. Препоръчва се и въвеждането на допълнителни ограничения за ранно пенсиониране и евентуално въвеждане на задължително лично участие в пенсионната система. 

Черна гора, както и всички страни от региона, има сериозни проблеми с необслужваните кредити, затова и една от осемте препоръки е именно за решаване на този проблем. Препоръчва се и поправка в трудовото законодателство, така че да се въведе повече пазарна гъвкавост и да започне реална борба със сивата икономика. Сред останалите препоръки е реформа на образователната система, синхронизиране на транспортната стратегия с регионалната програма за свръзване, подобряване на бизнес-средата и въвеждане на европейските хранителни и фитосанитарни стандарти, които ще дадат възможност на страната да изнася на европейския пазар. 

Макроикономическите данни за малката балканска държава показват динамичен растеж, висока безработица и растящ дълг. Прогнозата за ръста на черногорския брутен вътрешен продукт за тази година е 3.5%, а за догодина 3.8%. Очаква се спад на безработицата тази година до 18.2% от 19.4 на сто миналата година. За 2016 прогнозата на ЕК е за продължаващ спад до 17.6%. Черна гора е с най-високия дефицит по текущата сметка от всички страни от региона -13.3% за 2015 г., като единствено Албания е най-близо до стойностите на Черна гора (-11.9%). Черна гора е и сред страните с най-висок публичен дълг - за 2015-а година той е прогнозиран от ЕК на 63.2%, като се очаква догодина да нарасне до 67.0% с тенденция да продължи да расте. Черна гора е първенец в региона и в съотношението общи разходи спрямо брутния вътрешен продукт - 48.2%. До миналата година Сърбия е била лидер, но съотношението при нея вече спада. 

И Сърбия не се реформира

Ако човек следи сръбските медии, ще остане с впечатление, че Сърбия се реформира радикално икономически. Хвалбите на сръбския премиер Александър Вучич за дълбоки структурни реформи силно се разминават с оценката на ЕК, че "основните структурни препятствия за растежа, ясно признати в програмата, остават като цяло непроменени в сравнение с предишната година, включващи прекомерно влияние на държавата в икономиката, недоразвит частен сектор, административни и регулаторни пречки за бизнеса, лоша инфраструктура и ниско ниво на инвестиции, сива икономика и недостатъчна конкуренция в някои сектори". 

Препоръките към Сърбия са седем. Първата е за подсилване на фискалната консолидация чрез използването на неочакваните приходи за намаляване на бюджетния дефицит. Подпомагане на средносрочната консолидация чрез изпълнение на планираните структурни реформи. Препоръчва се също и напредък в преструктурирането и приватизацията на държавните предприятия като големите да са с приоритет. Намаляване на държавната помощ и провеждане на административна реформа. Също както и Черна гора, но в по-малка степен, Сърбия има проблеми с управлението на финансите и прогнозирането на бюджета. Подобряване на бизнес-средата, справяне със сивата икономика, опростяване на регулациите, реформа на пазара на труда, стимулиране на частните инвестиции са останалите препоръки към Сърбия. 

Сърбия е единствената икономика в региона, която се очаква да остане в рецесия и тази година. Брутният вътрешен продукт се очаква да се свие с 0.5%. Безработицата в страната е сред най-високите в региона - 21.3% за 2015, като догодина се очаква да спадне до 20.9%. Балансът по текущата сметка е сред добрите в региона -4.7% за 2015 г. Публичният дълг се очаква да достигне 77.7% от БВП тази година и да продължи да расте през следващата (79.2%). Бюджетният дефицит за 2015-а е 5.8%. Сърбия мръдна крачка напред в процеса на евроинтеграция, като получи статут на преговаряща, но все още не е отворена нито една преговорна глава, като засега не е ясно кога ще стане това. Малко вероятно е и тази година да започнат реалните преговори. 

Македония - крещяща нужда от прозрачност на публичните финанси

Според ЕК и Съвета най-голямото предизвикателство пред Македония е подобряването на фискалната дисциплина и прозрачността на публичните финанси. Те отправят девет препоръки към бившата югорепублика. Подобряване на публичните финанси, фискална консолидация, предоставяне на данни за задълженията на публичните компании, гаранциите на държавата и изостаналите плащания. Реформа на пазара на труда, решаване на проблема с високото ниво на необслужваните кредити, подобряване на бизнес-средата, борба с корупцията и сивата икономика, подобряване на достъпа до финансиране на малките и средни предприятия, ускоряване на процедурите за фалит.

Македония е шампион (заедно с Албания) по икономически растеж в региона. Тази година брутният вътрешен продукт се очаква да се разшири с 4.0%, а догодина с 4.2%. Безработицата обаче е сред най-високите в региона - 27.0% за тази година. Догодина се очаква да спадне до 25.9%. Дефицитът по текущата сметка на страната е най-малък от всички -3.9%, но ЕК очаква да се увеличи до -4.6% догодина. Страната е сред малкото с ниско ниво на публичен дълг, но той е в тенденция на нарастване. През 2015-а очакванията са той да достигне ниво от 35.3% от БВП, а догодина - до 37.3%. Бюджетният дефицит е близо до 3-процентната граница на Пакта за стабилност и растеж в ЕС - 3.5%. Македония е със статут на преговаряща държава от 10 години, но все още няма и една отворена преговорна глава заради ветото на Гърция в Съвета.

Албания напредва, но има проблеми в банковия сектор

Тирана получи статут на преговаряща миналата година, заедно със Сърбия, но също все още не е започнала преговори. Тя обаче е един от редките случаи в района на Западните Балкани, който отбелязва напредък по отношение на някои реформи. Най-големият проблем пред Албания обаче е в банковия сектор. Както и във всички останали държави в региона, и в Албания нивото на необслужваните кредити е изключително високо и затова ЕК препоръчва този въпрос да се разглежда с приоритет. Банките са добре капитализирани и високоликвидни, но евроизацията създава кредитни рискове. Друг проблем в сектора е, че банките са изложени на значителен суверенен риск, защото държат огромен портфейл държавни дългови облигации. 

Към Албания са отправени осем конкретни препоръки, сред които дежурната за провеждане на фискална консолидация. Албания има специфичен проблем на пазара на електричество и затова една от препоръките е насочена към намаляване на загубите при разпределението и подобряване на събирането на дължимите сметки. Очаква се още приемане и изпълнение на закон за висшето образование, създаване на независима система за акредитация на университети. Друга дежурна за региона препоръка е подобряване на бизнес-средата чрез намаляване на регулаторното и административно бреме. Приемане на транспортна стратегия и ускоряване на либерализирането на енергийния сектор. 

Албания се очаква да отбележи тази година икономически ръст от 3.0%, безработицата в страната е сред "ниските" за региона - 16.4% е прогнозата за тази година, като се очаква спад през следващата и по-следващата година. Албания е другата страна (след Македония), която има висок дефицит по текущата сметка -11.9% от БВП за тази година. Дупката се очаква да се разшири догодина до -12.6%. Албания вече е намалила значително бюджетния си дефицит от -5.1% през 2014 на -3.9% (очакван) от БВП за тази година. Тя е с втория най-висок публичен дълг в региона след Сърбия - 71.6% от БВП за 2015 г. Страната е втората с най-ниски общи разходи на държавата като дял от БВП - 31.7%. Най-високо е нивото в Македония.

Босна и Херцеговина страда от силно подценяван риск

Най-важният извод в заключенията от диалога между Съвета на министрите и страните от Западните Балкани е, че програмата за икономически реформи на Босна и Херцеговина се състои от два отделни доклада за всеки ентитет вместо цялостен преглед на мерките, който да покрива цялата страна по сектори. Според министрите от ЕС, това сериозно пречи на пълната оценка на мерките и на възможността да се предложат начини за подобряване на икономическата ситуация, която е оценена като песимистична. Затова и една от препоръките към Босна и Херцеговина е да създаде единно икономическо пространство в страната като реши сложните и често противоречиви правни и регулаторни рамки между отделните юрисдикции. Това включва решаване на проблема с липсата на вътрешна координация между всички правителствени нива. Проблем са и разминаванията в законите и регламентите на всички нива на управлението. 

В този смисъл бизнес-средата е най-голямото предизвикателство. Към Босна и Херцеговина са отправени 11 препоръки, сред които подобряване на управлението на бюджета, създаване на фискален съвет, ефективно прилагане на закона за бюджета, преструктуриране, приватизация и подобряване на ефективността на държавните компании, особено във Федерацията. От страната се очаква още да намали разходите за започване и закриване на бизнес, решаване на проблема с необслужваните кредити, създаване на единно икономическо пространство и вътрешна координация, изграждане на транспортна политика и стратегия. Препоръчва се и създаване на енергийна стратегия. 

Въпреки проблемите, брутният вътрешен продукт на БиХ се очаква тази година да нарасне с 3.4%, а за догодина прогнозата е за 4.0% растеж. Безработицата обаче продължава да е изключително висока. Тази година тя се очаква да бъде 27.0%, като тенденцията е към бавен спад. Нивото на публичния дълг на БиХ е сравнително ниско - 38.9% от БВП, като очакванията са той да спадне до 31.7% през 2017-а година. БиХ е с най-ниския бюджетен дефицит в целия район -1.7% от БВП. 

Косово - твърде зависимо от публичния сектор

Косовската икономика страда от голяма несигурност, като най-големите рискове произтичат от зависимостта на страната от външни и публични сектори, слабия инвестиционен климат и лошото състояние на човешкия капитал. Косово страда и от липсата на достоверно средносрочно бюджетно планиране, което при предишни анализи е било откроявано като голям проблем за повечето страни от Западните Балкани, но тази година ситуацията е доста цветна. Косово остава най-тежкия случай по този показател. Страната е единствената, за която се казва, че ситуацията с необслужваните кредити е овладяна. Същевременно обаче е много ниско нивото на изпълнение на договорите. Лихвите по кредитите са твърде високи, което отразява високия кредитен риск, свързан с масовата неформалност на корпоративния сектор и правната среда. 

Препоръките към Косово са 10, като освен задължителните, свързани с фискалната дисциплина и подобряването на бизнес-средата, конкретните национални препоръки се фокусират върху подобряване на бюджетния процес, решаване на проблема с високата цена на банковото финансиране, липсата на контрол върху големи инфраструктурни проекти, борба с корупцията, подобряване на обществените поръчки. Икономическият растеж на Косово тази година се очаква да е 4.1%. Страната обаче е с най-високата безработица в целия регион - 28.7% за 2015. Миналата година тя беше 29.0%. Косово е с най-ниското съотношение публичен дълг към брутния вътрешен продукт - 12.4%, но дългът се очаква да расте, независимо че бюджетният дефицит е в границите на нормите в Пакта за стабилност и растеж. За тази година очакваната дупка в бюджета е -2.1% от БВП. 

Идеята за въвеждане на Европейския семестър за страните от Западните Балкани е чудесна и има потенциал да донесе добри резултати. Тя обаче трябва да върви паралелно с политически диалог, тъй като много от тези страни са на практика авторитарни, което пречи за реализацията на много от очакваните от тези страни структурни реформи. Огромен проблем за ЕС е също и високата безработица в региона, която е източник за все още големия брой икономически бежанци, срещу които все по-остро се противят много от страните-членки на ЕС. Похвално е, че все повече страни-членки обръщат внимание на страните от региона след прекалено дълго игнориране. Важното сега обаче е това внимание да бъде правилно канализирано там, където е най-необходимо, за да произведе устойчива тенденция на политическа и икономическа трансформация.

Трудна и дълга задача, но не и невъзможна. Уроците от предишни разширявания дават достатъчно добри насоки за допуснатите грешки, пропуски и за добрите решения. Важно е да се отбележи обаче, че ЕС вече работи в друга среда на разширяване. Ако до 2007-а година ЕС все още беше единствената цел, това вече не е така. Страните, които сега чакат на опашката стават все по евроскептични и губят вяра в смисъла от евроинтеграцията.