euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Не е изненада новината, че Реджеп Тайип Ердоган беше избран за президент на Турция на първите преки избори за държавен глава. Изненада обаче е реакцията на ЕС и на отделни страни-членки. Въпреки че вече има достатъчно доказателства, че Ердоган путинизира властта си, ЕС излезе с предпазливо-предупредителен поздрав по повод избора на Ердоган, докато германският канцлер Ангела Меркел изпрати изключително топло поздравление. Все още няма официална реакция от страна на Франция, която е един от най-големите противници на присъединяването на Турция в ЕС, нито от Италия, която в момента председателства Съвета на ЕС. Реакция липсва и в България*, въпреки солидното турско малцинство и традиционните противоречиви отношения между двете страни.

Макар да е все още рано, фактът, че някои страни забавят реакциите си е красноречив за липсата на ясна позиция какво представлява Турция и как ЕС да продължи отношенията си с нея. Затова е изключително важно Съюзът да се събере максимално бързо, за да направи равносметка на ситуацията и да консолидира позицията си. Това трябва да стане веднага след окончателното сформиране на Комисията и назначаването на наследници на Катрин Ащън и на Херман Ван Ромпой.

Султан Ердоган

За много медии, особено в района на Западните Балкани, победата на управляващия вече 12 години турски премиер е достатъчно основание да бъде наречен "некоронованият султан" или "Султанът от Анкара", както го нарича Corriere della Sera, заради повече от ясно заявеното желание на Реджеп Тайип Ердоган да управлява, докато може. "Днес е нов ден, повратна точка за Турция, раждането на Турция, прераждането й от пепелта", заяви 60-годишният Ердоган пред хиляди свои привърженици в неделя вечерта в Анкара, веднага след като стана ясно, че печели подкрепата на малко над 51% от гласувалите турци. Той обяви и намеренията си да използва максимално конституционните си правомощия, както и да работи за промяна на Конституцията, така че да създаде президентска република. Това ще му даде възможност да управлява още 10 години (2 пъти по 5). Сценарият, който Ердоган замисля, поразително много прилича на демократичния преврат, извършен от руския президент Владимир Путин.

След два поредни мандата като президент Путин направи конституционни промени, които му дадоха възможност да се яви след прекъсване за трети президентски мандат. След 4 години като министър-председател Владимир Путин се завърна в Кремъл с намерение да управлява колкото се може по-дълго. Единственото, което липсва на Ердоган все още е неговия Медведев. Проблемът обаче е, че за разлика от Русия, Турция е страна-кандидатка за членство в ЕС, която води преговори. Точно това му припомниха в краткото си и доста предпазливо съвместно изявление [на английски език] шефът на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и президентът на Европейския съвет Херман Ван Ромпой. Те напомнят също, че Турция е ключов партньор на Европейския съюз, съсед, важен търговски партньор и външнополитически съюзник. 

"Както сам подчертахте, вярваме, че ще запазите компромисната си роля, която предполага новата Ви позиция, и ще се стараете да обхванете всички общности, вярвания, чувствителности, мнения и начини на живот на турското общество", пише в изявлението. Самият Ердоган обеща, че ще бъде президент на всички, дори и на тези, които не го харесват. Факт е обаче, че Турция се авторитаризира в рамките на управлението му и няма изгледи това да се промени. На 10 август Ердоган победи ... демокрацията. Въпреки че получи по-малка подкрепа, отколкото прогнозираха социологическите агенции, победата му е ясна. И се откроява особено ярко на фона на милионите, които протестираха миналата година срещу тоталитарното му управление. Протести, които Ердоган потуши със сила. Неделните му резултати станаха възможни благодарение на активното преследване на различното мнение, на медии, журналисти, блогъри. Въпреки че не успяха опитите му да ограничи Twitter и You Tube, изборната му победа беше осигурена именно благодарение на липсата на силна опозиция, плурализъм на мненията и благодарение на монополно политическо положение.

Това е огромно предизвикателство за ЕС, който е изграден на комплект от ценности, които е видно, че Ердоган и неговите избиратели не споделят. Затова е крайно време Съюзът да направи задълбочен анализ на отношенията си с Турция, защото победата на Ердоган показва, че интеграцията на Турция в ЕС е все по-нереалистична. По време на тазгодишния "Хърватия форум" в Дубровник, посветен на европейската интеграция на Западните Балкани изплува концепцията на интеграцията като по-подходяща, вместо разширяването, което е доста по-общо и очевидно неуспешно като подход. Интеграцията означава приемане на европейската ценностна система и демократичен ред. За мнозина турски гласоподаватели обаче, тези ценности не са важни. Граждани, цитирани от световните агенции, казват, че Ердоган е променил радикално Турция към по-добро. Икономическият просперитет очевидно е достатъчно условие, за да се откажат от много права и свободи, които така или иначе трудно покълват в турска почва за ужас на проевропейските сили, които очакват да се превърнат в емигранти в собствената си държава, а вероятно дори и в дисиденти. Някои от тях споделят опасенията си, че Турция върви към еднопартийно и еднолично управление. 

Нова Комисия, нов късмет

Предизвикателствата пред ЕС вече са напълно ясни. На изток Путин се радикализира и изглежда готов и за най-тежкия сценарий. Близкият изток се възпламенява с всеки изминал ден. А Ердоган се готви да затвърди диктатурата си. Всички тези външнополитически предизвикателства изискват провеждането на незабавна специална среща на върха, посветена именно на тези три основни външнополитически приоритета. Тази среща трябва да отговори ясно на въпросите: Какво правим с Турция, какво правим с Русия и какво правим с политиката на разширяване, специално към Западните Балкани? Тези въпроси са повече от належащи в настоящата геополитическа конюнктура и не търпят отлагане. Пълният отказ на президента Владимир Путин да признае прегрешенията си в Украйна, победата на Реджеп Тайип Ердоган на първите преки президентски избори в Турция и ясните интереси на тези две държави в района на Западните Балкани показват, че досегашната политика на ЕС спрямо всички тях е изчерпана. 

Изявленията на турския премиер спрямо страни от ЕС или Западните Балкани често са били непремерени и са предизвиквали остри реакции и страх. Последният пример е от средата на юли, когато Ердоган беше цитиран да казва по време на предизборен митинг, че Турция ще предприеме действия, ако бошняците (мюсюлманите в Босна и Херцеговина) са застрашени по някакъв начин. Това предизвика много остра реакция от страна на Сърбия, която се оплаква от прекомерното влияние на Турция в Босна и Херцеговина. Влияние в региона обаче има и Русия, а руският заместник-външен министър Алексей Мешков даде ясно да се разбере в Дубровник в средата на юли, че Западните Балкани са сфера на влияние за Русия, от която Москва няма да се откаже. Всичко това означава, че ЕС не може да разглежда тези случаи като независими един от друг.

На тази среща на върха ЕС трябва да начертае ясна програма за действие спрямо трите външнополитически субекта. По отношение на Турция е особено важно най-сетне да бъде поставен въпроса дали Турция може някога да стане член на ЕС и при какви условия. Ако Съюзът не реагира адекватно още през есента, рискува да изгуби изцяло своята и без друго постоянно отслабваща външнополитическа тежест. В интервю за един от най-тиражните хърватски всекидневници Jutarnji list руският посланик в Загреб Роберт Маркарян заяви, че Москва е разочарована от неспособността на ЕС да играе независима роля в международните въпроси. Той обвини Съюза, че е пионка в ръцете на САЩ и неговите "неуспешни геополитически схеми". 

ЕС е все по-притиснат от все по-мощни диктатури в своето съседство и изглежда все по-неспособен да реагира подобаващо на новите предизвикателства. Затова ще бъде изключително важно кого ще изберат лидерите на 30 август за наследници на Катрин Ащън и Ромпой. Това ще бъде ясен знак за това дали ЕС възнамерява да се върне като силен играч на международната сцена или ще се остави по течението, както досега. Все още има време ЕС да постъпи разумно, въпреки че поздравителният адрес [на немски] на Ангела Меркел към Ердоган е красноречив. В него тя припомня, че Германия и Турция имат близко партньорство, основано на взаимно доверие. За нея е от особена важност да продължат "традиционно приятелските отношения" между двете страни. "В момента трябва да се справим с трудни предизвикателства в региона. Турция е от голямо значение". Подобно изявление не може да е адресирано към страна, която преговаря за членство в ЕС с досието на Ердоган, съдържащо десетки сериозни нарушения на европейските ценности. За сметка на това е подходящо към партньор и съсед. ЕС трябва най-сетне да реши сам за себе си кое от двете е Турция и да започне мъчителен процес по адаптиране към новите реалности. 

*След публикуването на този текст президентът Росен Плевнелиев излезе с декларация, в която "най-сърдечно" поздравява Ердоган за избирането му и изразява убеждение, "че свободният избор на гражданите е основно демократично право, което ние, държавниците, сме призвани да гарантираме и да отстояваме". Президентът на Франция също приветства избирането на Ердоган.