euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Кога за последен път чухте интересна чешка идея за това как да бъдат възродени европейските икономики? Или запомнящо се унгарско предложение за това как да бъде реформиран Европейският съюз? От централноевропейските страни само Полша се опитва задълбочено да инициира дебати за това как да се борим с икономическата криза, като предлагаше по време на ротационното си председателство задълбочаване на единния пазар на услугите. Но останалите "Вишеградски" правителства [Чехия, Словакия и Унгария] основно стояха на завет или се обръщаха навътре от началото на кризата. И все пак, те трябва, по много причини, да артикулират как точно искат възобновяването на икономическия растеж.

Първо като оставят инициативата на останалите страни-членки на ЕС, централноевропейските правителства подхранват чувството на безпомощност у дома, което в замяна поощрява евроскептицизма. Твърде малко централноевропейци чувстват, че ЕС е също и тяхно създание. Те виждат Германия, Франция и други големи страни да оформят дневния си ред и подозират, че на интересите на Централна Европа се дава малък шанс. Ако правителствата в региона не покажат, че имат влияние върху бъдещето на ЕС, още граждани от региона ще се обърнат срещу "Брюксел" и ще търсят убежище в популистки идеи.

Второ, четирите вишеградски страни (Полша, Чехия, Словакия и Унгария) са част от свиваща се група членки на ЕС, които са силно убедени, че отворени, либерални и конкурентни икономики носят просперитет. Твърде много други правителства търсят фалшив комфорт в протекционизма, което ще удължи кризата и вероятно ще застраши единния пазар на ЕС. Това не означава обаче, че Вишеградските страни споделят единно мнение: Унгария, например, е по-протекционистична от съседите си. Приликите между В4 обаче са повече от различията помежду им. Те са експортно-ориентирани икономики, чийто успех зависи от това границите на ЕС да останат отворени за притока на капитал и стоки. Те ненавиждат натиска на някои страни-членки за повече хармонизация в сфери като данъчното облагане. Освен това В4 вярват, че страните, които са изгубили конкурентоспособността си, трябва да се реформират, точно както направиха централноевропейците през 1990-е години и през десетилетието от 2000-а нататък. Това са смислени идеи, които, ако бъдат приети от останалите в ЕС, ще помогнат за облекчаване на ефектите от кризата.

Трето, като си мълчат по теми като бъдещето на икономическия растеж на ЕС, Вишеградските правителства изпускат възможността да запазят Обединеното кралство ангажирано с ЕС. Евроскептиците там успешно яхнаха идеята, че ЕС желае да накърни британските икономически интереси. Централноевропейците могат да помогнат за притъпяване на този аргумент. Има забележителни прилики между техните и британските виждания за това как европейските икономики да бъдат реформирани. Заедно те биха имали по-големи шансове да превърнат тези идеи в европейска политика, което в замяна ще помогне на британското правителство да се противопостави на евроскептиците.

И четвърто, като имат толкова малък принос към решаването на текущите проблеми на ЕС, централноевропейците подхранват стереотипа, че новите страни-членки са "под общ знаменател", които единствено са загрижени за това да поддържат потока европейски помощи към тях и нищо друго. Това подрива способността им да придвижват напред своите полезни идеи, които са любими на В4, като например разширяването на ЕС към Западните Балкани или нуждата ЕС да приеме по-твърда енергийна политика.

Централноевропейските икономисти, в най-добрия случай заедно с британските им колеги, трябва да започнат да артикулират нов подход за възстановяване на европейските икономики, който да се върти около задълбочаването на общия пазар в сфери като услугите и цифровата икономика. Голяма част от аналитичната работа вече е свършена; анализът на британското Министерство на финансите от 2010 г. за ползите от разширяването на единния пазар е чудесна отправна точка. Новата инициатива може да започне като академично упражнение, може би като експертен анализ, произведен от влиятелни централноевропейски и британски аналитични центрове.

Ако този анализ е добре написан и аргументиран, правителствата от В4 ще могат да обмислят сериозно превръщането му в политика на други страни-членки на ЕС с подкрепата и капацитета на британското правителство. По този начин централноевропейците биха могли да излъскат своя имидж като източник на иновативна икономическа мисъл и да предоставят на обществата си причина да твърдят, че имат нещо общо с ЕС. А ако правителството в Лондон, с тяхна помощ, може да покаже, че и други страни в ЕС биха дали ухо на тези идеи, то тогава ще обезоръжат евроскептиците във Великобритания от някои от аргументите им.

Никоя единична инициатива няма да спре вълната от евроскептицизъм във Великобритания, но централноевропейците могат и трябва да помогнат на Великобритания да остане в ЕС. Ако Великобритания напусне, централноевропейците ще изгубят мощен съюзник, пазарноориентиран и гледащ навън.

*Заглавието е на euinside

**Томас Валасек е директор на Института за централноевропейска политика в Братислава. Преди това той беше анализатор в Центъра за европейска реформа в Лондон (проевропейски аналитичен център). Текстът е публикуван за първи път в Strategic Europe