euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Ако Сърбия стане неразделна част от ЕС, Русия ще изгуби влиянието си на Балканите или поне значително ще й бъде ограничено. Москва не е готова да допусне това и работи усилено, за да го предотврати. ЕС обаче е прекалено зает със себе си, с Източната криза, с проблемите в Близкия изток, Ирак и Сирия, за да обърне необходимото внимание на процеса на разширяване към Западните Балкани. И макар ЕС и особено Германия да заявяват, че имат неотменим ангажимент към страните от региона, на този етап изглежда, че Русия печели в голямата и дългосрочна битка. Докато ЕС е във ваканция и чака новия си върховен представител за външната политика, руският посланик не почива в Белград. Срещите на високопоставени представители от сръбското правителство с Александър Чепурин са доста чести, както и интервютата му в сръбски медии, които се набиват на очи на фона на рехавите европейски реакции към региона. 

Вярно е, че напоследък ситуацията се променя, но стъпките са твърде предпазливи и твърде закъснели. Сърбия в момента е разчекната между стратегическата си национална цел да стане пълноправен член на ЕС до края на това десетилетие и работи усилено за това. Същевременно обаче не желае да прави избор между ЕС и Русия. Откакто ситуацията в Украйна се ожесточи са ежедневие изявленията на високопоставени сръбски представители, че Сърбия иска в ЕС, но желае също така да запази и специалните си отношения с Русия. Отвъд чисто емоционалните съображения, които са трудни за доказване в днешно време, Сърбия има сериозни икономически причини да не желае да е в епицентъра на геополитическата битка. 

Основната причина, заради която Сърбия избягва да заеме страна в конфликта между Запада и Русия е, че е изключително енергийно зависима и Москва не пропуска да напомни на Белград, че приятелството си е приятелство, но сиренето (петролът/газа) е с пари. Това е същия подход, който Москва приложи съвсем по роднински, братски и приятелски в Украйна. Русия притежава 56.5% от сръбската държавна петролна компания Naftna Industrija Srbije (NIS) по договор за приватизация от 2008 г., който е в пакет с ангажимента на Сърбия към "Южен поток". Първоначално Белград продаде 51% от акциите на NIS на Газпром за 400 милиона евро като получи и ангажимента на Москва да вложи още 500 милиона евро в модернизацията на петролната рафинерия в Панчево и в запълването на газохранилището Банатски двор.

Не е просто съвпадение, че правителството на Александър Вучич създаде анкетна комисия, чиято задача е да провери дали сключените с Газпром договори не са във вреда на националния интерес. Ситуацията много наподобява подобно разследване на газовите договори, сключени от бившия украински премиер Юлия Тимошенко от избягалия впоследствие украински президент Янукович. Целта разбира се не беше да се гледа украинския интерес, а да се ликвидира всякаква възможна опозиция в Украйна. Съществуват опасения, че премиерът Вучич концентрира цялата власт в ръцете си, както сподели в Дубровник Соня Бисерко, шеф на Хелзинкския комитет в Сърбия. Според нея, всички фактори са налице за силна концентрация на власт - слаб парламент, слаба опозиция и зависими медии. 

Вече месеци наред преобладаващите теми в сръбската преса са две: престрелки между управляващите и Демократичната партия на Сърбия, предвождана някога от бившия президент Борис Тадич, и натиска върху Сърбия да (не)налага санкции срещу Русия. Ако ситуацията се запази, каквато е в момента по отношение на сръбските амбиции за започване на преговори с ЕС и максимално бързо присъединяване, то тогава сценарият "Тимошенко" изглежда малко вероятно да се осъществи в Сърбия. Въпросът е дали ситуацията ще остане същата. 

Какво иска Сърбия?

Правителството на Александър Вучич, макар и да върви към еднолично управление, изглежда твърдо устремено към отваряне на ключови преговорни глави, най-вече 23 и 24. Това, според него и членовете на кабинета му, ще бъде първото голямо изпитание, по време на което Сърбия иска да покаже, че е готова. Ако ЕС не отговори на тези свръхочаквания, има голяма вероятност страната да изпадне в турския синдром - да не се стреми повече към евроинтеграция, а да извършва реформи избирателно. Рискът за това е много голям, защото Сърбия не от вчера страда от солидна доза национализъм, а и антиевропейското лоби е все още живо. То може да получи допълнителна енергия, ако ЕС не покаже, че е по-добрият избор от приятелството с Русия. 

На второ място за Сърбия е много важно да намери начин да възстанови икономиката. Правителството изглежда напълно наясно какви реформи трябва да бъдат извършени и Европейският семестър със сигурност ще се окаже добър ориентир. Само че на Сърбия е нужно много повече. Реформите, които трябва да бъдат направени, са болезнени и изключително закъснели. ЕС трябва да може да предложи някакъв "подсладител". Икономиката в региона беше очертана като най-важния приоритет за Западните Балкани по време на "Хърватия форум" в Дубровник и по всичко личи, че Германия е чула посланието (германският канцлер беше в Дубровник тази година за срещата от процеса Бърдо-Бриюни със страните от региона), защото на 28 август в Берлин ще се проведе среща на върха за Западните Балкани, с основен акцент именно икономиката. 

Третият проблем на Сърбия е, че е подложена на натиск да избира. През изминалата седмица водещата новина в сръбските медии беше демаршът, изпратен от ЕС с искане Сърбия да не се възползва от нишата, която европейските компании и стоки ще освободят заради санкциите срещу и от Русия. Нещо, към което силно призовава Москва. В едно от интервютата си наскоро посланик Александър Чепурин заяви, че възможностите на Сърбия за износ са огромни. "Освобождава се място на руския пазар, държано досега от големите западни компании. Сърбия би могла да заеме мястото на някои от тях, особено по отношение на износа на месо, млечни продукти, зеленчуци и плодове", каза г-н Чепурин. 

За ЕС е от изключителна важност Сърбия да бъде част от него, защото в противен случай страната ще продължи да бъде източник на напрежение и сериозни проблеми. Моментът е повече от подходящ, защото сегашното сръбско правителство демонстрира нечувана досега готовност да скъса с миналото си и да отвори нова страница в историята си. Русия вече даде ясно да се разбере, че за нея Балканите остават сериозна сфера на влияние, от която Москва няма намерение да се отказва. Сърбия е перфектното слабо звено - все още не е тръгнала по дългия път към интеграцията и няма много какво да губи. Затова е изключително важно как ЕС ще отиграе сръбския казус.

Подразбира се от само себе си, че досегашната политика на разширяване е неприложима в този случай. Нужно е Съюзът да намери друг подход към Белград, който да е основно съсредоточен в премахване на сръбската икономическа зависимост от Русия и готовност за поемане на шоковете, когато Москва реши да развали приятелството със Сърбия. Това може да включва реално приобщаване към единния пазар още преди да са започнали преговорите по същество. Единствено тогава Сърбия може да усети предимствата на членството в ЕС. Не би трябвало единният пазар да е наградата за приключените преговори, защото това отнема твърде много време, през което Москва ще има стратегическо и историческо предимство. Бъдещият върховен представител на ЕС, новият еврокомисар на разширяването и страните-членки трябва да са наясно, че без Сърбия никога няма да има стабилност на Западните Балкани и следователно в Европа. Москва знае това много добре и го използва, докато ЕС е във ваканция. 

*В предишна версия на тази статия погрешно беше написано, че Юшченко е започнал делото срещу Тимошенко вместо Янукович