euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

"Само срещата да не бъде обявена за историческа, че достатъчно история е имало в сръбско-албанските отношения". С тези думи завършва многостраничния си материал сръбският журналист Момир Турудич в седмичното списание Vreme в броя му от 23 октомври. Тогава списанието отделя много страници си на сръбско-албанските отношения по повод инцидента с дрона на стадион "Партизан" в Белград, когато се състоя първият футболен мач между отборите на двете страни. Мачът се проведе (по-скоро не се) в навечерието на наистина историческата визита на албанския премиер Еди Рама в Сърбия. Историческа, защото е първата от 68 години насам. Уви, Момир Турудич се оказа прав - визитата беше обявена за историческа, но завърши със същата тази много история, трупана столетия наред в сръбско-албанските отношения. 

Провокация ли бе да я опишеш

Като типична държава, в която няма върховенство на закона, Сърбия подходи към инцидента с дрона, развял знамето на "Велика Албания" над стадион "Партизан", по ченгеджийски. Със случая се зае целият държавен връх, започнаха масови арести, изказваха се твърдения, неподкрепени с доказателства, преобладаваше едностранчивостта и необективността. Премиерът Александър Вучич стигна дори дотам да обвини ЕС за това, че не се е намесил, въпреки че е бил предупреден много по-рано, че съществуват рискове. После вината беше хвърлена върху UEFA за това, че е допуснала този мач да се състои. Нито за секунда не се постави въпроса дали все пак Сърбия е могла да направи повече, за да предотврати инцидента. Ако Александър Вучич е знаел много по-рано, че са възможни инциденти, за които е предупредил ЕС, защо не е взел мерки и какво точно е очаквал от ЕС? 

Защо първият мач между Сърбия и Хърватия в Загреб миналата година премина гладко, макар и при много строги мерки за сигурност? Вторият мач между двете страни в Белград също мина сравнително безпроблемно. Защо това се оказа невъзможно с Албания? Защо един футболен мач се превръща в повод за провал на дългопланирана политическа среща на най-високо равнище? Вярно е, че девизът на олимпизма навремето беше "Спортът за един мирен свят", но все пак кой определя дневния ред на обществото - футболните фенове или политиците? И кое е мерилото за зрялост на държавата - поведението на футболните хулигани или на политическите лидери? 

И докато се чакат отговорите на тези въпроси, се появиха още много нови. Срещата между премиерите на Сърбия и Албания Александър Вучич и Еди Рама беше отложена с няколко дена, но все пак се състоя на 10 ноември - ден след голямо историческо събитие - бутането на Берлинската стена, отворила пътя на обединението на континента и окончателното загърбване на исторически конфликти и вражди. В Сърбия усилено се говори, че "вина" за срещата има канцлерът Ангела Меркел и Съединените щати, които са настояли да се направи всичко необходимо визитата да се осъществи. Със сигурност, когато е настоявала за провеждането й, Ангела Меркел е била водена от добри намерения. Миналия уикенд хърватският първи вицепремиер и министър на външните работи Весна Пусич каза в съвместно интервю със сръбския й колега Ивица Дачич за новата регионална телевизия N1, че доскоро Германия е страдала от умора от Западните Балкани, но интересът на Германия към региона се е завърнал.

Германия беше домакин през август на голяма среща на лидерите на страните от Западните Балкани, която ще се превърне в редовен форум. Контактите на най-високо държавно равнище започват да се възстановяват лека-полека. Причината за подновения интерес е, че всичко изглежда вече е на пътя на нормалитета - Сърбия започва преговори, Албания получи статут на страна-кандидатка, с Черна гора се преговаря, Хърватия вече е член. Останаха само най-проблематичните държави от региона - Босна и Херцеговина и Македония, но и за тях ще се търсят специални решения. Изобщо всичко изглеждаше сякаш образът на Балканите като "буре с барут" е вече в миналото. 

Първата червена лампа, че триумфът е прибързан, дойде с демонстративния военен парад в Белград на 16 октомври, кулминацията на който беше посещението на руския президент Владимир Путин, посрещнат като император в сръбската столица. Целият град и околностите му бяха осеяни с приветстващи билбордове, а държавният елит на Сърбия се държеше с г-н Путин така, сякаш не те са управляващите в тази страна, а руският държавен глава. Визитата се състоя точно след инцидента на стадион "Партизан". По време на посещението си Путин недвусмислено потвърди подкрепата на Русия за териториалната цялост на Сърбия, включваща и Косово, за което получи благодарности от президента Николич. Никой не си позволи дори да намекне на руския президент, че той няма никакво основание да повдига изобщо казуса "Косово" в суверенна държава. Уви, албанският премиер Еди Рама не получи подобна толерантност.

Пресконференцията след края на срещата между г-н Рама и г-н Вучич се превърна в отчайващо фиаско, което поля с леден душ новозавърналия се интерес на ЕС към региона. Поведението на сръбското ръководство изобщо не подобаваше на страна, която е узряла за членство в ЕС, защото един от фундаментите на европейското членство са добрите регионални отношения. Без тях, ЕС би бил немислим. Стогодишнината от началото на Първата световна война е илюстрация на това и не случайно ЕС получи през 2012-а година Нобеловата награда за мир. 

Какво се случи?

Срещата между премиерите на Албания и Сърбия в Белград продължи повече от обичайното. След като приключиха разговорите двамата излязоха пред струпалите се журналисти. Пръв говори сръбският премиер Александър Вучич като заяви, че посещението на албанския премиер в сръбската столица означава ново начало. Разговорите не са били никак леки, но все пак има надежда, че общите проблеми може да бъдат решени. Не стана ясно кои са тези проблеми и защо разговорите не са били леки, но според Вучич първата визита на албански премиер от 68 години насам е добра новина не само за Сърбия и Албания, но и за целия регион. Постигната е договореност да се сключи споразумение, позволяващо на гражданите на двете страни да пътуват с лични карти. "Искаме нашите малцинства - сръбското в Албания и албанското в Сърбия - да бъдат мост на нашето сътрудничество и желаем заедно пред ЕС да излезем с важни инфраструктурни проекти", допълни сръбският премиер.

Когато получи думата, премиерът на Албания произнесе продължителна и откровена реч [на английски език]. Той отбеляза, че срещата му с Вучич се осъществява един ден след честванията в Европа на 25-годишнината от бутането на Берлинската стена. Хубаво съвпадение е, че ден по-късно националният флаг на Албания може да се вее в Белград, че уважаваме химните на двете страни и че се срещаме след 68 години, започна той. Споделяме много история заедно, без да сме били близки едни до други, но нашето бъдеще зависи изцяло от това дали можем да вървим заедно към Европа - път, който би бил много по-труден, ако на Балканите го вървим поотделно, продължи Еди Рама. Нуждаем се от взаимно доверие. Сега не са най-добрите дни на ЕС. Надеждата все повече отстъпва място на страха в Обединена Европа и няма никакво съмнение, че умората от разширяването застрашава нашите общества с изтощаване на търпението. Няма алтернатива на проекта на разширяването за нас, подчерта албанският премиер.

По-нататък той заяви, че очаква, че заради факта, че двете страни се управляват от ново поколение, нов шанс. "Искам да вярвам, че новото поколение, което управлява Сърбия днес ще разглежда и ще уважава албанците в долината Прешево като мост от стратегическо значение за свързването на нашите европейски съдби. Възползването от всички права, които са заложени в конвенциите, европейските и международните норми, е не само желание, но и конституционно задължение, което ние ще изискваме постоянно от правителството и институциите на Сърбия", каза г-н Рама и продължи като заяви, че иска албанците в долината Прешево да се радват на цялото внимание от страна на официален Белград било то по отношение на "заслуженото" им представителство в местните и централните структури, но също и по отношение на социалното им и икономическо развитие. "Надявам се, че сръбските власти знаят, че албанците от долината Прешево активно участват и поощряват интеграционния процес на Сърбия към ЕС", добави той.

"Що се отнася до Косово, споделяме напълно различни гледни точки, но реалността е една и тя е непроменлива. Независимо Косово, признато досега от 108 различни страни по целия свят и подкрепено от Международния съд, е неоспорима и неотменна регионална и европейска реалност. Тя трябва да бъде уважавана и трябва да се превърне, и това вече става, в част от европейската и евроатлантическата интеграция. Искам да повторя тук открито и честно това, което казах вече на последната среща на върха на НАТО". Става дума за призива му Косово да бъде признато от онези европейски държави, които все още не са го направили, тъй като това е въпрос на европейска сигурност. "Нека бъдем откровени до края - независимостта на Косово направи Балканите по-стабилен регион", каза още албанският премиер и заключи: "Евентуално ново възприятие на тази реалност от страна на Сърбия ще бъде повече от добре дошла за нас". 

Продължителното изявление на Еди Рама, предавано на живо по сръбските и регионални телевизии предизвика гнева и недипломатичното поведение на сръбския премиер, който взе думата извън протокола и заяви, че това е провокация от страна на албанския премиер. Той каза, че не е очаквал Рама да спомене Косово и Метохия и "то в контекст, който не е бил предвиден в програмата на посещението". "Съжалявам, че Рама се възползва от тази възможност, за да говори по тема, по която не сме се договорили, но е мое задължение за не позволя Сърбия да бъде унижавана", каза Александър Вучич, като повтори неколкократно, че темата Косово не е присъствала изобщо в разговорите между двамата. Според него Албания няма никаква връзка с Косово и няма основание да повдига тази тема изобщо. 

Еди Рама отговори, че според него фактът, че двете страни имат различни възгледи по отношение на Косово не означава, че не могат да си ги споделят. "Александър, уверявам те, че ти няма да се чувстваш провокиран в Тирана, дори и да споделиш своята позиция за Косово, просто ще ни е жал, защото това е всеизвестна реалност, призната от повече от половината от ООН. Колкото по-скоро признаем тази реалност, толкова по-скоро ще продължим напред във всякакви посоки и значения", каза албанският премиер и натърти, че нито една дума, изречена от сръбския премиер, ако приеме поканата да посети Тирана догодина, няма да бъде възприета като провокация.

Това ни най-малко не смекчи напрежението. Пресконференцията завърши без двамата лидери да си стиснат ръцете. Последвалите реакции бяха остри и излизащи извън добрия тон. Президентът Томислав Николич публикува специално изявление, прочетено по националната телевизия, в което заявява, че е знаел добре какво ще направи Еди Рама и затова е отказал среща с него. Сърбия се старае вече две години и половина Балканите да се превърнат в сигурен и проспериращ регион в Европа, но докато има безотговорни политици като Еди Рама е ясно, че това ще бъде тежка задача, изпълнена с много предизвикателства. "Албания трудно ще може да се присъедини към съвременните европейски страни, докато не се отрече от своите сънища за хидрата на име 'Велика Албания'", гласи изявлението на сръбския президент.

В централната емисия новини материалът от срещата твърдеше, че освен провокацията на Еди Рама, провокативно е било и поведението на албанските журналисти, които са се подсмивали по време на изявленията на сръбския премиер. Уви, в материала не бяха показани кадри от това, но бяха показани кадри от реакцията на шефа на канцеларията за Косово в сръбското правителство Марко Джурич, който въртеше отричащо глава. По-късно той беше гост в публицистичното предаване на сръбската държавна телевизия RTS OKO, заедно с министъра на труда Александър Вулин и двама бивши дипломати - бившият външен министър Владислав Йованович и Иво Вискович. Мнението и на четиримата беше изключително критично. Министър Вулин дори стигна толкова далече, че да нарече Еди Рама "провинциален политик", защото изявлението му било насочено изцяло и само към електората му. Според него с подобни действия, включително и инцидента на стадион "Партизан" се правят опити да се види докъде ще стигне търпението на Сърбия.

Марко Джурич пък заяви, че причината за поведението на Еди Рама е в националните комплекси. В момента в Сърбия се стичат лидери от най-високо световно равнище. Премиерът Вучич имаше много по-важни срещи (sic!), като например с премиера на Франция Мануел Валс. Страната ще бъде домакин на голяма среща на лидерите на страните от Централна и Източна Европа с Китай. Сърбия се позиционира като фактор в региона. Не може да се каже същото за Тирана и затова се правят опити тези усилия да бъдат компрометирани, каза г-н Джурич. И четиримата събеседници на предаването правеха явни връзки между инцидента с дрона и албанското правителство, при положение че разследването все още не е приключило и не е ясно какви доказателства има. 

Из сръбските медии преобладава същото отношение към случая. В коментар за вестник Вечернье новости, озаглавен "Ятаган" Предраг Васильевич пише, че "като дрон от ясно небе премиерът на Албания, когото Сърбия домакински прие с най-висши държавни почести, изненадващо изсипа в центъра на Белград нов ятаган на омраза". "Отвъд протокола и дипломатичните маниери, далече от политическия такт, подло и провокативно Еди Рама заяви, че независимо Косово е реалност, която Сърбия трябва да признае". Реакцията на ЕС беше предпазлива. Говорителката на ЕК по външните въпроси Мая Кочиянич каза, че посещението на премиера на Албания в Сърбия трябва да представлява повратна точка в отношенията между двете страни и "ние очакваме двамата лидери да демонстрират отново решимост и политически кураж, за да гледат в бъдещето и да изградят отново отношенията си след толкова много години". Тя припомни, че регионалното сътрудничество продължава да е изключително важно за европейската перспектива. Сръбското правителство трябва да продължи усилията си да подпомага икономическото развитие на района Прешево, добави тя. 

Ениса Байрами, кодиректор на Института за либерална алтернатива в Македония, е на мнение, че реакцията на премиера Вучич е пресилена. Премиерът Рама посети Сърбия с надеждата да разчупи леда на "враждебността" между Албания и Сърбия и да обсъди нови проекти, които да преодолеят многото предразсъдъци между тези две нации. Министър-председателят Вучич дори не изчака госта си, както повелява протоколът или сръбските традиции. Същевременно обаче е вярно, че Албания няма връзка с Косово, както и нито една страна от балканския регион, било то Македония, Черна гора или други. Премиерът Вучич забравя обаче, че Косово е грижа на всички страни, които се стремят към европейска интеграция и които уважават самоопределението и суверенитета. Следователно всеки лидер, който познава ценностите може свободно да коментира косовската ситуация, когато пожелае, коментира тя за този сайт. Според нея Велика Албания е мит. Албанците са вече обединени от икономически, културен и социален обмен. Няма нужда да се променят границите, за да се обединят. 

Митът за Велика Албания се разпространява от политици и заинтересувани групи, които насаждат фалшив патриотизъм, за да използват масите в свой личен интерес. За щастие, много от нас са надживели комплекси като този и единствената ни грижа е да видим нашите страни членки на ЕС колкото се може по-скоро, заключи тя. 

"Често в Европа се чува аргумента, че Германия и Франция са най-добрия пример, че е възможно помирение след кърваво минало, белязано от безбройни жертви и от двете страни в две световни войни. Теоретично, това е напълно вярно, само че германците и французите са се помирили в период на благосъстояние, в което и двете страни малко или повече живеят и днес. Там, където живеят албанци, сърби, македонци, черногорци в последните две и половина десетилетия често единствената храна, която властта им предлага е омраза към 'вековния враг', основно комшиите, позовавайки се на 'нашето славно минало' и 'техните престъпления'. Ако може в няколко думи да се опише общото състояние на хората в този район, тогава гневът, неудовлетворението, липсата на надежда и по-добро утре са подходящи. В такава атмосфера, враждата се възприема много по-добре, отколкото визията за общо бъдеще", пише сръбският журналист Момир Турудич за Vreme. 

А албанският премиер каза, че "врагът е общ и това са бедността, безработицата, липсата на перспективи за младите хора, публичният дълг, дефицитът и, разбира се, наследеното през годините". За съжаление сръбският елит не успя да надскочи путинистичния си начин на мислене, което със сигурност ще отрезви европейския елит, помислил си, че Сърбия необратимо е тръгнала по европейския път. За да тръгнеш по европейския път, трябва да приемеш европейската ценностна система. Тя повелява уважение към другия, включително и към неговото мнение. Набива се на очи, че на президента Путин е позволено да изказва мнението си, а на премиера на Албания - не. От Сърбия се очакваше повече, особено на фона на претенцията й да е фактор в региона. 

Случаят в Белград на 10 ноември е знаменателен. ЕС трябва да внимава какви изводи ще си извади от него. Миналата седмица в подкомисията по човешките права в Европарламента се състоя изслушване за състоянието на човешките права в страните от Западните Балкани. Пред присъстващите евродепутати Теа Горянц-Прелевич, директор на НПО за човешките права в Черна гора заяви, че ЕС не бива да се отказва от страните от региона, ако иска върховенство на закона в тези държави. Тя призова Съюза да поощрява правителствата към отчетност, защото тези правителства се вслушват единствено в ЕС. Дано Сърбия да се вслушва толкова добре в Брюксел, колкото в Москва.