euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Кой изгуби и кой спечели на референдума в Унгария в неделя? Една добре развита демокрация би трябвало да даде еднозначен отговор. Но опитът с Бризхода показва, че дори и в най-развитата демокрация отговорът не е еднозначен, защото имаше основателни съмнения за злоупотреба с демокрацията. Как да се отговори тогава на този въпрос в страна, чийто лидер е обявил завой към нелибералната демокрация? Отговорът, който може би трудно може да бъде оспорен, е, че унгарците изгубиха много пари, а Орбан спечели, защото в неговия нелиберален свят над закона стои политическата валидност. Той организира референдум, с който искаше да легитимира съпротивата си срещу европейското законодателство, договорено по всички правила на Европейския съюз, приети от всички страни-членки. Унгария дори ги е приела с референдум за членството си през 2003-а година. 

На гласуването 13 години по-късно обаче залогът е много по-голям - самото оцеляване на ЕС, който се крепи на правилата си и тяхното спазване. Унгарското "не" има много по-разрушителен ефект от британското "да", защото британците, макар и послъгани, постъпват честно със себе си и партньорите си в ЕС като решиха да напуснат Съюза, тъй като не им харесват правилата му. Унгарският премиер обаче се опита с референдума да постави себе си над европейското законодателство. И успя. Мнозина анализатори вече признават, че именно той задава тона в Европейския съюз и формира политиката му. А може би и бъдещата му ценностна система?

Референдум против ЕС

Гласуването се проведе точно година, след като Съветът прие предложението на ЕК за задължително квотно разпределение на бежанци. Споровете по това предложение бяха много, дискусията беше трудна, но в крайна сметка Съветът успя да постигне мнозинство от страни, които се съгласиха, че на този етап това е най-доброто решение за справяне с проблем, който всички знаеха, но не искаха да признаят публично, че ще остане в дневния ред с години. Въпреки че в Съвета има неписано правило решенията да се взимат с единодушие, това се оказа невъзможно преди година. Затова решението беше взето с квалифицирано мнозинство. Унгария тогава изгуби, но не се отказа от битката. Прилагането на решението така или иначе вървеше бавно, а премиерът Орбан се надяваше, че британският референдум може да подтикне още държави да напуснат Съюза като по този начин Комисията ще се окаже принудена да оттегли предложението си, както е правила и друг път при силна съпротива.  

Оказа се обаче, че никой не иска да напуска, а темата с бежанците продължава да е номер едно в дневния ред на ЕС. Повечето страни-членки са съгласни, че еднолични решения не помагат за справяне с проблем, който засяга всички. Виктор Орбан обаче не можеше да признае загуба. Надеждата му беше, че гражданите ще застанат зад него. Той вложи цялата си енергия и впрегна целия държавен ресурс за референдума на 2 октомври, чийто въпрос беше "Искате ли да позволите на ЕС да определя разселването на не-унгарски граждани в Унгария без одобрението на националното събрание?". За кампанията бяха похарчени около 40 милиона евро от парите на унгарските данъкоплатци, а премиерът и правителството му се учеха от учебника на привържениците на Бризхода във Великобритания, които спечелиха референдума на 23 юни на базата на неверни твърдения и всяване на страх, което завърши трагично за британската депутатка Джо Кокс, убита седмица преди гласуването. 

А в Унгария, също седмица преди гласуването имаше експлозия в центъра на Будапеща, която първоначално беше изтълкувана като опит да сплаши още повече избирателите, макар и да не беше приписана на мигранти. Властите мълчаха близо цяло денонощие и държаха журналистите в неведение какво точно е станало при експлозията, при която бяха ранени тежко двама полицаи. В изборния ден трябваше да излязат 50% от 8 261 394 имащи право на глас, за да може резултатът да бъде валиден и да даде възможност на правителството да внесе поправка в конституцията, с която да свали силата на европейското законодателство под националното. В основния закон ще се запише, че нито едно решение на ЕС за изпращането на мигранти в Унгария не може да стане без одобрението на унгарския парламент. 

Пресконференция без медии, промени в конституцията без граждани

На референдума [на английски език] в неделя обаче излязоха под 50% от унгарските избиратели - 3 506 614 души (43.91%). С това референдумът беше обявен за невалиден. Както обяснява Саболч Ворош, унгарците по прицип не са особено граждански активни. Избирателната активност и на референдума за членството не е била особено висока. Този път обаче резултатът е и твърде скъп. Унгарският журналист разказва, че цялата страна е била осеяна от билбордове, някои от тях един до друг, разпространяващи при това неверни твърдения. По време на Олимпийските игри в Бразилия е имало рекламни спотове на всеки 10-15 минути. Правителството дори скандализира европейското общество като финансира разпространението на листовки, в които се обявява кои страни не са безопасни за пътуване, тъй като в тях има много мигранти. Великобритания беше начело на този списък. 

Саболч Ворош казва, че правителството е прекалило с кампанията. Ефектът е бил допълнително подсилен и от факта, че на практика не е имало достатъчно силна ДА-кампания. Причината, според Ворош, е, че опозицията е разпокъсана. 4-5 партии враждуват помежду си и се избиват за 40-50% от гласовете. На практика никой не е успял да разбере кой какво е казал - дали са за "да", за бойкотиране, за невалидно гласуване. Единствено либералите са водили ДА-капания, но тази партия е микроскопична, каза журналистът за euinside. Най-популярната кампания е била на хумористичната партия, наречена Партията на кучето с двете опашки. Кампанията е призовавала за невалидно гласуване със забавни постери и билбордове, подиграващи се с твърденията на управляващите. 

Саболч Ворош е съгласен с допускането, че унгарците не се хванаха на блъфа на унгарския премиер. И все пак, въпреки ниската избирателна активност, 98.34% от гласувалите подкрепиха Орбан, което даде възможност на мнозина анализатори и политици като Найджъл Фараж да обявят, че референдумът всъщност е успешен. На него имаше огромен ръст на невалидните бюлетини - 400%. Обикновено, обяснява унгарският журналист, те са около 50 000, но в неделя броят им беше 223 252 или 6.27% от всички бюлетини. В интернет дори се разпространяваха снимки на бюлетини, по които в знак на протест срещу референдума избирателите бяха вложили цялата си креативност. 

Но имаше съвсем легитимни въпроси в Twitter защо онези, които са решили да не гласуват или са направили бюлетините си невалидни, не са гласували просто с "да". Саболч Ворош обяснява, че ако искаш да протестираш срещу правителството, или си оставаш в къщи, или гласуваш с невалидна бюлетина. Той признава обаче, че е трудно да се каже каква част от негласувалите са били просто мързеливи или са протестирали, тъй като избирателната активност на референдумите традиционно е ниска от 1990-а година насам. Освен това, смята той, въпросът е капан. "Кой отговаря с 'да' на такъв въпрос?". Гласувалите с "да" са били само  55 555 души или 1.66%. 

Вечерта след гласуването, когато резултатите и най-вече избирателната активност бяха ясни, унгарският министър-председател свика пресконференция, на която обаче бяха поканени само оператори и фотографи. Журналистите останаха изолирани, без възможност да задават въпроси. В своя телевизионен монолог Виктор Орбан обяви, че по закон референдумът може и да е невалиден, но резултатите са осигурили "политическа валидност" и това принуждава правителството да внесе конституционната поправка. Планът е на 15 октомври проектът да бъде внесен за обсъждане в парламента. На 17 октомври ще бъде дебатът, на 8 ноември гласуването, а седмица след това поправката ще влезе в сила. Унгарският премиер увери, че референдумът не е гласуване срещу Европа. Същевременно обаче, той посочи, че залогът е бил "Брюксел или Будапеща". 

Държавният министър за комуникацията Бенце Тушон каза по унгарската телевизия в понеделник, че Брюксел трябва да признае гласуването. "Брюксел трябва да признае, че три милиона души отхвърлиха задължителните квоти в Унгария". Брюксел прие резултата с насмешка. Говорителят на Европейската комисия Маргаритис Схинас прочете в понеделник специално изявление, в което се казваше: "Ако референдумът беше валиден, нашият коментар щеше да бъде, че отбелязваме провеждането му. Тъй като беше обявен за невалиден от унгарската централна избирателна комисия, сега можем да кажем, че също отбелязваме провеждането му. Уважаваме демократичната воля на унгарския народ - както онези, които гласуваха, така и онези, които не гласуваха. Сега унгарското правителство трябва да реши как да се справи с този национален референдум". 

ЕК отказва да коментира възможността и в други страни-членки да се проведат референдуми срещу европейското законодателство, но прецеденти вече има и то съвсем скоро. Тази година холандските граждани бяха призовани да гласуват на референдум по търговското споразумение с Украйна. Избирателната активност при този референдум беше дори по-ниска от унгарската - 32%, но прагът беше нисък и макар и на косъм, референдумът беше признат за валиден. 64% от гласувалите холандци отхвърлиха споразумението. И въпреки че холандският беше проява на евроскептицизъм, унгарският има доста по-голям ефект върху самия Съюз, тъй го засяга пряко. В холандския случай става дума основно за Украйна.

Много е вероятно унгарският да е само началото на поредица бунтове срещу върховенството на европейското законодателство, което изглежда безсилно да се справи с демократичния дефицит в някои страни-членки. А точно това е голямото предизвикателство за Съюза. Досега той просперираше и се развиваше именно на базата на върховенството на закона и общите ценности. 12 години след голямото разширяване към Източна Европа това върховенство е вече под въпрос. Избралите нелибералния път ще продължат да се опитват да подчинят европейското законодателство на националните си или, по-скоро, на личните си интереси.