euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

На 14 юни 1985 г. на борда на кораба „Принцеса Мария-Астрид”, в никому неизвестното дотогава люксембургско селце Шенген, точно на границата между Германия и Франция, 5 от тогавашните 10 страни-членки на Европейската общност слагат подписите си под един от най-значимите и амбициозни общоевропейски проекти. Новоподписаното Шенгенско споразумение днес е един от най-ярките символи на модерна Европа, олицетворяващ солидарността и доверието между европейските нации.

Шенгенската система работи в 25 европейски държави почти безотказно от 1995 година насам. През този период значимите предизвикателства пред нея не бяха много и сериозни. Когато обаче през зимата и пролетта на 2011 г. в арабския свят започнаха размирици и хиляди бежанци се насочиха към Стария континент в търсене на убежище, реакциите на някои страни-членки и на европейските институции дадоха повод за въпроси дали солидарността и доверието във връзка със свободното движение на хора в рамките на ЕС вече нe са изчерпани.

Наскоро публикувано изследване на френският мозъчен тръст “Notre Europe” анализира функционирането на Шенгенското пространство след Арабската пролет и стига до извода, че течащата в момента ревизия на механизимите на Шенген е резултат от пропукването на крехкия баланс на доверието и недоверието в ЕС що се отнася до свободното движение на хора в рамките на Съюза. Нещо повече - изследването предупреждава за опасността от “радиоактивен ефект”, при който взаимното недоверие между държавите-членки, между тях и институциите на ЕС и между самите институции може да се разпростре върху други ключови политики.

Скоростта, с която се разви преразглеждането на Шенгенските процедури от пролетта на миналата година до сега, по-скоро показва, че кризата на взаимното доверие в Европа се е нуждаела само от повод за развихряне. Днес Парламентът и Съветът са в състояние на война заради Шенгенското управление, а изходът на конфликта и мащаба на последствията му трудно може да бъде предсказан. Основните играчи в Шенгенската драма в момента се намират в

мъртва хватка.

Светкавичното съгласие на Комисията от април 2011 г. да започне преразглеждане на правилата за възстановяване на граничния контрол в рамките на Шенген според Notre Europe “проправя път за отслабването на взаимното доверие и солидарността едновременно”. В момента ЕК не само трябва да посредничи във войната между Парламента и Съвета като в същото време се бори за правото си на глас при вземането на решения в Шенген, но и трябва да се стреми да възстанови разклатения дух на солидарност и доверие в ЕС.

Съветът, от друга страна, води битка на два фронта: единият е за възстановяване на сътрудничеството с Парламента, а вторият е взаимното недоверие и изнервеност между страните-членки във връзка с това кой, как и колко отговорност следва да носи при опазването на реда в Шенгенското пространство. Тази изнервеност намери израз в британското и френското предложение за санкции срещу страните (конкретно Гърция), които не се справят с охраната на външните граници на ЕС. Френско-германското писмо от април 2012 г. пък даде сигнал, че “наказателният подход” би могъл да получи по-широка подкрепа, така че в момента Съветът е последното място в ЕС, където цари доверие и разбирателство.

Атмосферата там може и да се промени към по-добро благодарение на новия френски президент Франсоа Оланд, смята Notre Europe. Докато в последните месеци Франция всячески се опитваше да намери причини за връщане на вътрешната си граница, новият президент на републиката най-вероятно ще се присъедини към групата държави, които се стремят да запазят принципа на свободно движение в сегашния му вид. Много е вероятно Франция напълно да преобърне досегашния си курс и да се превърне в нещо като умиротворител.
Парламентът, от своя страна, се готви за

продължителна окопна война.

На 14 юни той прекрати едностранно сътрудничеството си със Съвета по пет досиета докато неразбирателствата във връзка с управлението на Шенген бъдат отстранени: промените в Шенгенския граничен кодекс, борбата с атаките срещу шенгенските информационни системи, европейската заповед за разследване и бюджет 2013 в частта му за вътрешната сигурност и съхраняването на имената на пътуващите в ЕС.

От гледна точка на подхода за преразглеждане на Шенгенската философия и процедури, вододелът изглежда минава през няколко спорни въпроса, които според Notre Europe “не са черно-бели, особено когато се разглеждат от гледната точка на взаимното доверие и солидарността”. Първите засягат значителните трудности, с които някои страни-членки се сблъскаха в задълженията си да контролират вътрешните граници: поне от десетилетие насам е ясно, че в страни като Гърция, Италия и Малта напливът от незаконни имигранти води до почти невъзможност за справяне с временното им настаняване и обработване на заявките за убежище.

Вторият въпрос е да се определи, дали недостатъците на ниво вътрешни граници са достатъчно много, за да изискват ефективното завръщане на граничния контрол и доколко той трябва да има връзка с евентуална обществена заплаха. Според Договора за Европейския съюз (ДЕС) правото на свободно движение е неприкосновено, освен в случаите, когато се засяга сигурността на обществото. С други думи отделянето на връщането на границите от обществените политики може да породи редица правни проблеми. И докато документите представяни от страните-членки не винаги обсъждат темата с обществените заплахи, Комисията и Съветът смятат, че това трябва да е една от ключовите предпоставки за евентуално възстановяване на граничните проверки. Натрупващото се взаимно недоверие в рамките на Шенген вече показа

нежелани странични ефекти

и в други свързани политики, като например предоставянето на убежище в рамките на ЕС и взаимното представителство на страните-членки при издаването на визи. През изминалите години системата за предоставяне на убежище, известна като “Дъблински регламент”, се оказа недостатъчно ефективна, най вече поради сериозни пропуски и недостатъци на някои национални системи, които не съумяват да се справят с прекомерния поток от имигранти. Добър пример за това е невъзможността на Гърция да се сработи с европейските норми и изисквания по отношение на бежанските потоци.

Точно поради тези причини Европейската комисия предложи да се изгради механизъм, позволяващ временното преустановяване на трансфера на бежанци към страни, които изпитват подобни проблеми. Страните-членки обаче предложиха вместо това да се разчита на ранна предупредителна система, която навреме ще позволи въвеждането на поправителни механизми там, където това се счете за нужно. По подобен начин страните-членки отказват да бъдат обвързани от механизъм за пренасочване на бежанците, чрез които претоварена от бежански поток членка може да пренасочи част от бежанците към втора страна. “Солидарността не е приоритетна в политиките на страните-членки относно бежанците”, коментира по този повод Notre Europe.

В контекста на тези сложно преплетени взаимоотношения очакваното през септември решение на държавите-членки относно присъединяването на България и Румъния към Шенгенската зона може да се интерпретира и като

сигнал за това дали везните в ЕС ще натежат в полза на доверието

или на недоверието. Въпреки, че измина повече от година, откакто Европейската комисия и Парламентът признаха тяхната техническа готовност за присъединяване, двете балкански държави все още не са получили политическия “вот на доверие” за влизане в Шенген. Една от най-вероятните причини за това може би е печалният опит с Гърция, смятат анализаторите на Notre Europe: “Един бърз поглед към картата на Шенген обаче ни дава нужното обяснение. Присъединяването на България към областта на свободното движение ще създаде териториална непрекъснатост в Шенгенското пространство между останалата част на Европа и Гърция. Сега трудностите, срещани с тази държава-членка в управлението на миграционните потоци, особено по границата с Турция, е източник на безпокойство за няколко държави-членки. По този начин възможността за присъединяване на Румъния и България към Шенгенското пространство е всъщност забавена поради недоверието на някои държави по отношение на Гърция.”