euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

За 30 на сто от българските граждани нищо не се е променило за първите 7 години членство на България в ЕС. 23% смятат, че България е загубила от членството, а 36% са тези, които мислят, че, напротив, спечелили сме. Това е сериозен спад в сравнение с първите години, когато близо 70% от българите подкрепяха българското членство. Само че това не е всичко. Данните на G Consulting от социологическо проучване, направено по поръчка на делегацията на българските социалисти в Европарламента, по идея на евродепутата Ивайло Калфин, показват, че за 57% от анкетираните България върви към по-лошо. Само 13 процента виждат движение към по-добро, а за 26 на сто няма никаква промяна. Проучването беше една от основните теми на онлайн дискусията [цялата може да гледате в прикачения видеофайл] с г-н Калфин и с участието още на журналиста от телевизия Bulgaria on Air Калин Манолов, известен либертарианец и привърженик на по-хлабав Европейски съюз, и политолога Иво Инджов от Института за модерна политика, който се определя като еврореалист и привърженик на промени в ЕС.

Защо спада подкрепата на българите за ЕС?

Останалата част от изследването донякъде обяснява нещата, каза евродепутатът Ивайло Калфин. Хората очакват едно от Съюза, а получават друго. Общите очаквания са ЕС да осигури работни места, да увеличи доходите, пенсиите и да реши социални проблеми, да направи българина по-богат, допълни той. Данните в проучването показват, че 63% от анкетираните смятат, че ЕС трябва да има задължителен, макар и минимален ангажимент за социални разходи, за да се намалят разликите в доходите и социалните стандарти между страните-членки. 28% са на мнение, че парите за социална политика на ЕС трябва да се разпределят на национално ниво. Ивайло Калфин припомня обаче, че социалните политики се правят от страните-членки.

Калин Манолов посочи, че и националните, и европейските политици са виновни за този спад, тъй като именно те генерираха свръхочаквания за ЕС години наред. Те обещаваха да потекат реки от масло и мед, но това не стана. На подобно мнение е и политологът Иво Инджов, който каза, че охлаждането на европейския ентусиазъм сред българите се дължи до голяма степен на появата на "информиран еврооптимизъм, който граничи с реализма". В никакъв случай обаче не става дума за евроскептицизъм. През последните години се говори много за ЕС, особено от началото на кризата, добави той, за съдбата на еврото, за това какво става в Гърция и Испания. Нещо повече, информацията не идва по обичайния медиен път, а благодарение на свободното движение на хора. Много българи имат роднини и приятели в най-засегнатите от кризата държави и именно през тях получават информация за ставащото в ЕС, отбеляза политологът.

Хората вече разбраха, че ЕС не е само цветя и рози, а много работа, поемане на отговорности и задължения. Не бива да се забравя, каза още г-н Инджов, и прословутия български песимизъм като обяснение за спадналата подкрепа за Евросъюза. Българите трябва да си пренастроят виждането за ЕС, че той дава възможности, а не решава проблеми, нито замества правителствата. Нещо, което често сме чували и от Брюксел по повод наболели български проблеми. 

България - сателит или активен член на ЕС?

Всички участници в онлайн дебата, модериран от euinside, се съгласиха, че България е по-скоро сателит на ЕС, отколкото активен член. България дори не е сателит, дори не придатък, а изпълнява мисия на Русия в рамките на ЕС, смята Калин Манолов и за доказателство посочи официалната българска позиция, която е против налагане на санкции срещу Русия поради опасения, че това ще се отрази на българския бизнес. "Ние сме придатък на ЕС - хем вътре, хем вън", заключи журналистът. Иво Инджов категорично не се съгласи с тази позиция. Според него се отдава прекалено голямо значение на отношенията между България и Русия за членството ни в ЕС. Проблемът е, че по същинските дискусии за европейската интеграция последните български правителства стоят слабо, извън дебата, в периферията и само симулират активност по редица въпроси, които водят до ускорена европейска интеграция около еврозоната, обясни политологът. Това, че България е извън еврозоната и заема пасивна позиция на практика води до самоизолация.

Иво Инджов очерта това като най-големия проблем. Не е ясно какво е отношението към данъка върху финансовите транзакции, банковия надзор, механизма за стабилност, еврооблигациите. По отношение на данъка върху финансовите транзакции липсваше съгласие в Съвета и затова се избра процедурата за засилено сътрудничество, която позволява на група страни да въведат определено решение. 11 страни-членки се договориха да въведат данък върху финансовите транзакции. Това са Белгия, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Италия, Австрия, Португалия, Словения и Словакия. Процедурата обаче все още не е приключила. По отношение на банковия надзор и съответно механизма за преобразуване на банки засега българското правителство предпочита да държи страната извън тях. 

Голяма вина за спада на евроентусиазма Иво Инджов вижда и у медиите, които нито пишат професионално по много от темите, свързани с ЕС, нито пък упражняват натиск българските политици да формулират позиции по ключови европейски досиета. Ивайло Калфин, който беше вицепремиер и министър на външните време, когато България се присъедини към ЕС, припомни също, че от миналото правителство досега няма нито една българска инициатива, за която да се настоява да се превърне в европейска политика. Той също отхвърли тезата, че това има нещо общо с отношенията с Русия и припомни, че има няколко страни в ЕС, чиито парламенти приеха позиция против икономически санкции срещу Русия, докато българският се оказа неспособен да гласува такава позиция. Калин Манолов е на мнение обаче, че европейското бъдеще на България минава през разговора за отношенията с Русия и нейното икономическо и политическо влияние. 

В еврозоната или извън?

По повод интензивните дискусии в ЕС за необходимостта да се задълбочи интеграцията в еврозоната и пораждащата се от това опасност тя да се обособи като автентичен или "истински" Европейски съюз, Ивайло Калфин обясни, че това е съвсем реалистично, но не беше сигурен дали да се нарича опасност. В момента няма възможност за фискални трансфери, централният бюджет е малък, а страните-членки, които споделят общата валута имат различни бюджетни политики и това е основният проблем. Големият въпрос с обсъжданите промени е дали еврозоната ще бъде затворена общност или ще бъде отворена и за нечленките. В този смисъл е много важно България да си отговори на въпроса дали ще участва в ЕС или ще изпадне в периферията му. В момента позицията, която правителството отстоява в Брюксел, е на съпротива срещу задълбочаването на интеграцията. Няма как да се противопоставим на нещо, което е извън нас, подчерта евродепутатът и предупреди за нещо, което е много по-опасно.

Ако има съпротива в рамките на европейските институции, страните-членки прибягват към междуправителствени споразумения, което на практика представлява байпас на ЕС. Така стана с фискалния пакт, а наскоро беше използван този похват за постигане на споразумение по втория стълб на банковия съюз - механизма за преструктуриране на банки. За България е много по-важно решенията да се взимат на европейско ниво през европейските институции, за да можем да участваме в тях. Формулата, която трябва да следва България е тази, която предложи Полша за банковия съюз - всичко, което се прави задължително за еврозоната, да е отворено и за неевространите. България трябва да реши дали и кога да се присъедини към еврозоната, след като направи съответния анализ на ползите. В зависимост от това как ще се изработи по-тесния съюз, България трябва да търси място в него. Проблемът обаче е, посочи бившият външен министър, че България е може би единствената страна в ЕС, която не работи с дългосрочно планиране, а живее година за година.

България трябва да се готви за членство в еврозоната, категоричен е Иво Инджов. Страната трябва да приеме пътна карта за ускорена европейска интеграция, да следи всички процеси и политики, които се предлагат и да ги подлага на публично обсъждане. В момента такова обсъждане няма нито в парламента, нито в медиите и затова общественото мнение не може да се произнася категорично по тях. Българската европолитика се прави от националните правителства и от парламента. Те са големите длъжници в случая. Калин Манолов обаче смята, че евроинтеграцията е само един път. Но има и друг и той е за по-хлабав съюз, към какъвто се стреми Великобритания. Завръщане от Маастрихт към Рим, илюстрира тезата си г-н Манолов като визира договора от Маастрихт, с който се създаде общата валута и се подсилиха федералните контури на Съюза. Според него България трябва да търси коалиция с останалите бивши комунистически страни, за да спрат ЕС да върви към нещо, което сме преживели - евросоциализъм.

Кризата в ЕС е криза на социалната държава, каза той, и ЕС не може да продължава да съществува с такъв тип политика. Тази теза предизвика спор между участниците, тъй като Ивайло Калфин и Иво Инджов не бяха съгласни, че ЕС върви към социализъм. Напротив, посочи политологът, ЕС е неолиберален. В този смисъл интересни са данните на социологическото проучване на G Consulting, които показват, че 34% от българските граждани искат по-социален, справедлив и по-солидарен ЕС, което означава да се грижи много повече, отколкото сега за преразпределението на благата, за регулацията на бизнеса и хармонизирането на законодателството в рамките на Европа. Хармонизиране на данъците и социалните регулации в страните-членки. Това на практика означава, че една трета от анкетираните искат повече Европа. 

41% искат ЕС да съчетава либералната и социалната визия, което означава Съюзът да гарантира индивидуалните свободи и икономическата инициатива, но и по-справедливо преразпределение на благата в обществото и защита на социално-слабите, тоест това е група, която търси комбинация от повече Европа, по-социален ЕС и либертарианство. 17% са на практика либертарианците, които искат по-либерален ЕС, а това означава индивидуалната свобода да е най-важната културна ценност на европейците. Свободните държави защитават правото на частна собственост и икономика на свободния пазар в Европа без граници, което позволява свободна размяна на стоки, услуги и идеи. Да има конкуренция на всички нива и свързване на стандартите за продукцията, ценовия фактор и особено размера на заплатите. 

Калин Манолов препоръча, когато се говори за бъдещи интеграционни политики освен ползите, да се обясняват и вредите на хората. Най-добре е да се направи цялостен SWOT анализ, за да се види колко ще спечелим от членството в еврозоната и колко ще загубим. На този етап обаче не бива да се бърза с това решение, защото и без друго България е силно евроизирана заради валутния борд и обвързаността на лева с еврото. Манолов изрази дълбоко убеждение, че България ще загуби повече от членство в еврозоната заради хармонизацията на данъчната основа. В заключение той препоръча българите да спрат да разчитат на който и да било голям брат, а на себе си. Иво Инджов препоръча българските политици да поемат по-голяма отговорност в процеса на евроинтеграция, което не означава да се оправяме сами, защото в днешния глобализиран и взаимнозависим свят няма как да се оправяме сами. 

Дискусията приключи с единодушие, че върховенството на закона е една от най-големите пречки пред развитието на България, а този сайт предложи да се направи специално социологическо проучване, за да се провери колко точно върховенство на закона българите са склонни да подкрепят. Така ще се види дали сме по-близо до северозападното схващане за върховенство на закона или южняшко-периферното, което е доста по-хлабаво и пропускателно.