България може да се изравни по доходи със средното в ЕС до 2040 г.
Аделина Марини, May 29, 2012
В България постоянно мерим членството си в Европейския съюз по доходите. Даже се беше стигнало до унгарската идея доходите да се вдигнат рязко, за да се намали разликата със средното за ЕС и така присъединяването ни да бъде по-леко. Грешка, която Унгария в момента скъпо плаща. Но и България не си е направила изводите от предкризисната структура на икономиката, както и от следкризисното развитие. Този извод се налага от прочита на работния документ на Международния валутен фонд за България, озаглавен "Ръст на производителността и структурни реформи в България: рестартиране на двигателя на сближаването" и публикуван в средата на май. Автори на документа са Притха Митра и Сирил Пувел.
В рязък контраст с постоянните хвалби на правителството, че на фона на кризата в еврозоната и общото икономическо състояние на много страни-членки България изглежда като остров на стабилността, данните на авторите показват друго - фискална стабилност може и да има, но условията за "рестартиране" на растежа отсъстват. И, тъй като започнахме с доходите, присъдата на документа е: "Ако България реши да постигне устойчив ръст на производителността от 4.5% годишно до 2040 г., тогава сближаването с нивото на доходите на Португалия (най-ниските в еврозоната) ще бъде възможно". Както знаете, Португалия е една от трите страни в момента в еврозоната, с които се работи по спасителни програми на МВФ и ЕС, за да избегне фалит, предизвикан именно в резултат на ниската производителност и лоша конкурентоспособност.
Развенчаване на митовете
България много страда по годините на бурен икономически растеж преди кризата от 2008 г., но от анализа на Притха Митра и Сирил Пувел става ясно, че този растеж е бил 
безсмислен. Страната не е успяла да се възползва от икономическия бум и да настигне партньорите си от, както е записано в документа, "нововъзникваща Европа" (това са новите страни-членки, присъединили се след 2004 г.) по отношение на доход на глава от населението. Сравнението между новите членки на ЕС показва, че макар и да е била втората най-бедна страна през 2000 г., България не е претърпяла по-бърз растеж на покупателна способност спрямо брутния вътрешен продукт на глава от населението през последвалото десетилетие. Подобна съдба споделя и Румъния. По тази причина пропастта спрямо другите нови членки си е останала същата и даже се е увеличила спрямо държави, които преминаха през остра рецесия от 2007 г. като Латвия например.
На фона на това кризата допринася допълнително за влошаването на ситуацията. След годините на висок икономически растеж и създаване на заетост в предкризисния период, българската икономика в момента е в труден етап, според авторите на работния документ. Кризата доведе до масирана загуба на работни места и то на повече, отколкото са били създадени преди кризата. От началото на кризата до края на 2011 г. заетостта в България е спаднала с 12 процента, посочва анализът. Като реално число загубата се изразява в 133 000 работни места годишно, в сравнение със стоте хиляди на година, създавани по време на бума. Все пак по този показател България не е най-зле в групата на новите членки на ЕС, но е изправена пред тежко предизвикателство, тъй като за регионалните стандарти (новите членки) възстановяването от кризата е слабо. Ако брутният вътрешен продукт започне да нараства с по 2 процента годишно, ще са нужни повече от 10 години, за да може нивото на безработицата да спадне до предкризисните си нива от 5.6%, се казва в доклада. Засега не се очертава възможност България да започне да отбелязва такъв растеж - за 2012 прогнозата е за растеж от под 1%.
Въпреки впечатляващия икономически растеж преди кризата, ножицата на БВП на глава от населението между България и средното за ЕС си остава широко отворена. През 2011 г. разликата е била около 13 800 евро. Процесът на сближаване се усложнява допълнително от топящата се работна сила, която е резултат от застаряващо население (а това има ефект върху бъдещия ръст на БВП) и от емиграцията. За десетилетието 2000-2010 г. населението в трудоспособна възраст е спаднало със 7.7%, но по-лошото е, че се очаква да намалее с още 18.9% (в сравнение с 2000 г.) до 2025 г.
Най-тежък е проблемът с младежката безработица, който е проблем за целия ЕС, както писахме наскоро. Според работния документ на МВФ, рискът от дългосрочна безработица при младите в България е висок. През 2011 г. броят на младите безработни се е увеличил до 26% (двойно в сравнение с 2008 г.). Макар този феномен да не е чужд за другите нови членки на ЕС, в България ситуацията е малко по-тежка, което предполага, според авторите, че навлизащите на пазара на труда не притежават необходимата квалификация, за да бъдат конкурентни. Нещо повече, това може да е и сигнал за двоен пазар на труда. Това от своя страна води и до изтичане на работна ръка. Изтичането на мозъци към останалите страни в Европа има дял от 6.7% в общия спад на работната сила от 2008 г. насам. Докладът цитира данни, според които 16 процента от населението е емигрирало през 2010 г., а допълнително 20 на сто се готвят да направят това.
Образованието, глупако!
Авторите напомнят за пореден път, че изходът от ситуацията е инвестиции в образование, иновации, инфраструктура и борба с корупцията. Основните двигатели за икономически растеж са обобщени в работния документ в 11 категории: институции, инфраструктура, развитие на финансов пазар, ефективност на пазара на стоки, здравеопазване и начално образование, висше образование, иновации, ефективност на пазара на труда, макроикономическа среда, размер на пазара и технологична готовност. Ако България увеличи стандартите и достигне средното за ЕС във всяка от тези 11 категории, това ще доведе до реално увеличение на 
производителността от 1 процентен пункт. Най-голям принос ще има повишаването на качеството на инфраструктурата и ефективността на пазара на стоки, като всяка от тези две категории ще носи по една трета от процентния пункт към ръста на производителността.
Подобни постижения може да се очакват с подходящи инвестиции във висше образование, иновации и институции. Въпреки че много от категориите, които биха допринесли за увеличаване на производителността на труда да са записани като цели в Националната програма за реформи на България за периода 2011-2015 г. и в стратегията България 2020, авторите акцентират специално върху подобряване качеството на висшето образование както чрез незабавни, така и чрез дългосрочни мерки. Това може да стане чрез създаването на централизирана компютризирана система за търсенето и предлагането на умения; чрез по-целенасочени квалификационни и езикови обучения и др.
Подобряване на ефективността на пазара на стоки означава целенасочени административни реформи. Пример за такива реформи може да бъде облекчаване на митническите процедури, опростяване на бюрокрацията, улесняване на влизането на пазара. България страда от липса на капацитет за технологично усвояване. Това може да бъде компенсирано донякъде с подобряване на публично-частните отношения. В тази сфера, както и при образованието се препоръчва по-ефективно използване на европейските фондове, които именно в тази област (и в изпълнение на целите на стратегията Европа 2020) се очертава да запазят и дори увеличат размера си в следващия програмен период.
Огромни инвестиции са необходими за подобряване на качеството на инфраструктурата. Тази точка е изключително важна, тъй като набляга на думата "качество". В доклада се посочва, че лошата инфраструктура повишава значително оперативните разходи на фирмите и е пречка пред трудовата мобилност и търговията. Освен това тя е и препятствие пред ролята на България като проводник на търговията, например между Турция и ЕС. В документа се споменава текущата работа по строежа на важни магистрали като "Тракия" и "Струма", строителството на мостове и модернизирането на жп мрежата с европейски фондове, но се приканва особено внимание да се обърне на това колко е важно да се пази макроикономическата стабилност при наличието на 
валутен борд. Идеята зад това послание е да се внимава в името на подобряване на инфраструктурата да не се стигне до прекомерно увеличение на бюджетния дефицит.
Интересно е още, че в тази точка се обръща специално внимание на плановете за наблюдение на качеството и поддръжката, очевидно с цел да се избегне прахосването на публични пари в името на бърза, но за сметка на това некачествено свършена работа, която няма да реши основния проблем, споменат по-горе - да гарантира трудова мобилност, да намали оперативните разходи на фирмите и да улесни търговията.
Въпреки че реформите в съдебната система са поставени на последно място, според авторите те значително ще подобрят институционалните предизвикателства, пред които е изправен бизнесът. За петте си години членство България не е успяла да се възползва от силното рамо, което ЕС й даде с присъединяване преди да е завършил процесът на реформи и затова влезе с патерица - Механизмът за проверка и сътрудничество в областта 
на правосъдието и вътрешните работи, по който Комисията се очаква да излезе с голям доклад това лято, който да определи бъдещите насоки на действие в тази сфера. По-конкретно, във връзка с производителността и икономическия растеж, докладът препоръчва създаването на интернет портали на районните съдилища, в които да се публикува времето, за което се решават делата, както и решенията, тъй като това ще увеличи прозрачността. Препоръчва се също и по-ефективно и не толкова разходоемко прилагане на договорите, което ще намали броя на фирмите, които не изпълняват договорните си задължения.