euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Още години преди избухването на кризата в еврозоната, ЕС беше условно (тогава) разделен от анализаторите на Север и Юг, а впоследствие на силни икономики и южна периферия. А още преди това Съюзът беше разделен на нови и стари страни-членки, при това официално .... от САЩ. Сега обаче, с непрестанно възпламеняваща се криза в еврозоната, вестник "Файненшъл таймс" направи още едно разделение, чиито мащаби тепърва ще изучаваме и анализираме. При това, новото разделение е на практика сегментиране на "новите страни-членки".

Централна и Източна Европа срещу Югоизточна Европа

"Но България - нова страна-членка, формирана от векове под турско управление - принадлежи безспорно към Югоизточна Европа". Ето това изречение ме впечатли особено, докато четях специалното приложение на "Файненшъл таймс" от 7 декември, озаглавено "Правене на бизнес в Югоизточна Европа". Според изданието, като цяло Югоизточна Европа продължава да изостава от Европейския съюз в икономическото възстановяване. И, тъй като поради хетерогенността на района общият анализ е труден, затова специалистите правят разделението Централна и Източна Европа и Югоизточна Европа.

Вестникът цитира Кристиян Келер, главен икономист за европейските нововъзникващи пазари в Барклис Кепитъл, според когото "Югоизточна Европа е хетерогенна. Като цяло районът се възползва като че ли по-малко [отколкото Централна Европа] от германския икономически растеж". Гърция, която е един от основните източници на инвестиции за регионалните банки и индустрии, е единствената страна-членка на ЕС, която за пореден път ще отбележи отрицателен ръст тази и следващата година, според прогнозите на ЕС, цитирани от "Файненшъл таймс". Румъния и България, след остри спадове, едва ще успеят да се върнат към положителен ръст през 2011 година.

Междудругото, този извод е особено интересен на фона на нарастващото недоволство срещу икономическия растеж на Германия. Факт е обаче, че наличието на силен икономически партньор действа заразно на съседите му. А, когато няма такъв силен партньор, всеки се оправя сам както може.

Друг интересен елемент от анализа и последващото разделение е извода, че обвързаните към еврото национални валути като цяло се възстановяват по-бавно, отколкото останалите. За пример, вестникът посочва Румъния и Сърбия, които прибегнаха до помощта на Международния валутен фонд, но сега се възстановяват по-бързо от България и Хърватия, които са с фиксирани валути към еврото.

Не е само икономиката

Всъщност, анализът на британския финансов ежедневник и на експертите, до които той се е допитал, отиват отвъд икономическите показатели. Нещо повече, този анализ стига до същността на различията в икономическото състояние на страните от Югоизточна Европа. Но, първо какво виждат инвеститорите, които България така нетърпеливо чака, за да я издърпат от настоящото, не особено добро положение? "За мениджърите на фондове Югоизточна Европа (ЮИЕ) означава ниско икономическо развитие и по-висок риск в сравнение с Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Историческата граница между австрийските и турски сфери на влияние си остава значим фактор и днес".

"Културните различия влияят върху бизнес-практиките с по-малко формалности на юг и на изток", пише вестникът и цитира Деян Туфегджич, базиран в Белград съветник по сливанията и придобиванията: "За да правиш бизнес в Сърбия, не ти трябва само знание, но и адаптиране към местните обичаи, които не са много бизнес-ориентирани. Основният проблем е избирателното прилагане на правилата".

Да разбереш очевидното

Всъщност, изводите в притурката на "Файненшъл таймс" са очевидни за всеки, който е предпочел да пътува с кола из Европа. Инвеститорите, бидейки твърде заети, използват самолети и както неведнъж euinside е писал, това не дава достатъчно ясна представа за развитието на дадена страна. А гледането на сухите данни и числа, както стана ясно от глобалната финансова и икономическа криза, по-скоро подлъгва отколкото дава точна представа за икономическото развитие.

Културните различия са ясно видими по двата основни маршрута от Югоизточна към Западна Европа - от София през Сърбия, Хърватия, Словения и от София през Сърбия, Унгария. И, когато Самюел Хънтингтън писа за цивилизационния сблъсък, той е имал точно това предвид, независимо от другите краткосрочни политически изгодни изводи. Но, сега, когато не просто еврозоната, а самият ЕС е изправен пред дилемата - да бъда или да не бъда - трезвият анализ е изключително необходим, за да се намери решение, което да доведе до устойчиви политики.

В този смисъл, не е лошо и България да спре да се бие в гърдите, че е член на ЕС и да изтъква това като панацея. ЕС по замисъл е съюз на сходни ценности и идеали, а не просто на желаещи да бъдат в него. И този анализ на "Файненшъл таймс" би трябвало болезнено да покаже, при най-неблагоприятния сценарий (разпад на ЕС) къде би се озовала България.