euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Ден по ден и час по час ще чуете от политици, икономисти и централни банкери, че няма нищо по-важно за спасяването на еврозоната от създаването на банков съюз. Въпреки това обаче, напредъкът по изграждането му върви изключително бавно и колебливо. Според Томас Майер, съветник в Дойче банк и старши сътрудник в Центъра за финансови изследвания на Гьоте институт във Франкфурт, причината за това бавно темпо е в борбата за това кое правителство трябва да бъде платец от последна инстанция, когато банките се сринат заради лоши заеми в миналото. В анализа [на английски език] си за Центъра за европейски политически изследвания (CEPS) г-н Майер предлага за да се преодолее кризата, изграждането на съюза да започне отзад напред, тъй като ако нещата продължат в същия дух, едва ли някога изобщо ще доживеем пълноценен банков съюз. 

Поредността на етапите в изграждането на банковия съюз, така както е договорена на европейско ниво, е първо единен банков надзор за банките, който беше сравнително бързо договорен. Следващата стъпка е отново единен механизъм за преструктуриране на закъсали банки, по който обаче споровете започнаха още преди да е предприета и се очаква да обхване цялата първа част от предстоящия политически сезон. Анализаторът предлага градежът да се обърне и да започне с третата стъпка - застраховка на влоговете - и чак след това да се премине към оздравяването и да се приключи с надзора. 

Томас Майер подробно разработва идеята си за това как точно трябва да изглеждат застраховките на влоговете, така че да се прецени кои може да участват в евентуално вътрешно спасяване (bail-in). Според него смяната на метода на изграждане на банковия съюз ще доведе до сериозна промяна в начина, по който действат банките и правителствата. Банките няма да могат повече да разтягат кредитирането и да създават пари на хартия, когато си поискат. Вместо това те ще приемат двойнствената роля на пазител на рисковите активи, тоест на парите на централната банка за собствениците на влогове, и на посредник между инвеститорите-спестители и предприемачите.

При този сценарий е възможно банките да вдигнат лихвите по заемите, но тогава спестителите ще осъзнаят, че банковите влогове носят кредитен риск, освен ако не са изцяло подкрепени от резерви на централната банка. Г-н Майер смята, че е широко разпространена заблудата, че банковите влогове в настоящата система на раздробено резервно банкиране (когато банката задържа само част от влоговете на клиентите си като резерв, а останалите използва за инвестиции или заеми) са напълно безопасни и може да бъдат превръщани в пари на централната банка по всяко време. Това на практика представлява субсидия за кредитиране и банкови печалби от страна на правителството, смята анализаторът. 

Правителствата от своя страна няма да могат вече да разчитат на банките, за да финансират дълга си и ще трябва да набират финансиране от капиталовите пазари. Цената на набирането на финансиране ще се увеличи и за тях, тъй като те повече няма да бъдат разглеждани като предлагащи безрискови активи и съответно няма да могат да печелят повече от преференциалното отношение. Така ще се сложи край на субисидиите за правителственото заемане в резултат на специално регулаторно отношение.

В заключение анализаторът посочва, че банковият съюз ще може да бъде изграден на три стъпки. Първата ще е да се въведе застраховка на влоговете в еврозоната като се изиска от банките да подкрепят изцяло сигурните влогове с резервите от централната банка. Това ще бъде единственият сигурен актив в еврозоната, където правителствата нямат контрол върху печатницата на пари. Всички банкови пасиви може да участват в покриването на загуби в йерархичен ред, въведен чрез общ режим за банково оздравяване като втора крачка. За да се помогне на банките да се отърват от правителствените книжа, ЕЦБ може да ги изкупи като замени рисковите искове на банките към правителствата с безрискови искове на банките към ЕЦБ като трета стъпка. Правителствата и ЕЦБ може да се договорят да използват за в бъдеще доходите от държавен налог за разплащане на правителствения дълг, който ЕЦБ държи. 

Това, което германският експерт предлага е сериозна революция в банкирането, тъй като настоява за създаването на банков режим, който ще може да работи без държавна подкрепа. Не случайно г-н Майер е озаглавил предложението си "Коперникански преврат", метафора, въведена от германския философ Имануел Кант и символизираща радикална промяна.