euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Макар и да имаше страхове, че срещата на върха за промените в климата в Копенхаген е застрашена от провал, сега, само 20 дни преди началото й, провалът вече е сигурен. Това стана ясно след срещата на върха на лидерите от организацията Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АСЕАН), която приключи в неделя в Сингапур. Американският президент Барак Обама призна тогава, че срещата в Копенхаген няма да може да произведе юридически обвързващо споразумение за справяне с глобалното затопляне.

Неговото изявление беше подкрепено и от китайския президент Ху Дзинтао. Двамата вече гледат на Копенхаген като на "начална точка", а не на финална в търсенето на глобална сделка за намаляване на емисиите парникови газове. Според американския заместник съветник по националната сигурност Майкъл Фроман, лидерите на АСЕАН са стигнали до заключенията, че "е нереалистично да се очаква пълно, международно и юридически обвързващо споразумение, което да бъде договорено само 22 дни преди Копенхаген".

И, въпреки че лидерите от региона, за който е изчислено, че произвежда близо 2/3 от глобалните въглеродни емисии, обявиха, че с това вратата към ново климатично споразумение не се затваря, факт е, че то се отлага за неопределено бъдеще.

Вероятно една от причините е, че американският Сенат все още не може да достигне до съгласие по проектозакона за намаляване на вредните емисии и за търговията с тях. Това, от своя страна, пречи на САЩ да излязат с конкретно предложение каква сума са склонни да отпуснат на развиващите се държави, за да подпомогнат усилията им да се борят с промените в климата. Само с това можем да си обясним досегашната твърда позиция на президента Обама в подкрепа на ново климатично споразумение и отказът от него в последния момент. Преговорите по нов договор започнаха преди близо 2 години.

Другата неприятна новина от срещата на азиатско-тихоокеанските лидери е, че вече е ясно, че в Копенхаген вероятно няма да има среща на върха. С други думи, очакванията, че в датската столица ще се съберат световните лидери, намаляват, въпреки че в Сингапур в заключителната декларация беше изрично посочено, че дори и да не бъде постигнато юридически обвързващо споразумение, все пак може да се договори политически обвързващ документ.

То е част от предложението на датския премиер Ларс Расмусен, който беше поканен в последния момент да вземе участие в срещата. Формулата в датското предложение е "едно споразумение, два етапа" и предвижда в Копенхаген да бъде постигната договорка по важните въпроси: развитите държави да договорят значителни намаления на емисиите им до 2020 г.; развиващите се да се съгласят да предприемат конкретни мерки за справяне с очаквания ръст на емисиите им; богатите страни да предоставят финансиране на бедните, за да им помогнат да постигнат целите си и, не на последно място, да бъдат създадени управленски структури, които да гарантират изпълнението на горните цели.

Така, в Копенхаген трябва да бъде подписан документ, излагащ тези цели, без юридическо обвързване, но със сериозен политически ангажимент. Иначе казано, да бъде поет такъв публичен ангажимент, който да не може да не бъде изпълнен.

Идеята е приета от повечето участници в срещата в Сингапур. Остават обаче големите въпроси за това дали в страни като Китай и Индия, е възможно да се поеме ангажимент пред обществото и да се изпълни, предвид структурата на управление, особено в Китай. Така, на практика се получава, че невъзможността на САЩ да приемат климатично законодателство е реална спънка към предприемането на сериозни и амбициозни цели за овладяване на промените в климата до 2 градуса, както препоръчват учените.

И, колкото и ЕС да имаше амбицията да бъде лидер в тази насока, оказва се, че примерът на САЩ е доста по-заразителен. След като един от най-големите замърсители на въздуха в света е склонен да отложи "почистването" за неопределен период от време, защо е нужно развиващите се държави да спъват икономиките си като поемат ангажименти, без да са сигурни дали ще бъдат финансирани от богатите (виновни за замърсяването) държави?

Засега, пътната карта към наследника на Протокола от Киото изглежда така: през юни ще има конференция на ООН в Бон, а през декември 2010 ще е следващата среща на върха за промените в климата, която ще се състои в град Мексико. Дори и да приемем, че тези две събития ще произведат юридически обвързващ документ, трябва да имаме предвид, че след това предстои дълга и мъчителна ратификационна процедура. И, ако по време на тази процедура не бъде даден ясен сигнал, че богатите са готови да платят като започнат да го правят, ратификационният процес може да спре - филм, който гледахме при договарянето на Протокола от Киото, който САЩ подписаха, но отказаха да ратифицират.