euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Балканите са в застой, Сърбия е продължение на Русия, Косово е с най-стабилен политически пейзаж, диалогът с Белград трябва да премине към взаимно признаване, кризата в Македония е вътрешен проблем. Това са на кратко позициите по най-ключовите проблеми за Балканите в момента на косовския външен министър Енвер Ходжай, който се яви на изслушване във външната комисия на Европейския парламент в сряда (3 май). Там той беше приет, по думите на председателя Дейвид Макалистър (ЕНП, Германия), сред приятели. По време на едночасовата дискусия в Европарламента в Брюксел косовският топ дипломат успя да нарисува доста цветиста картина на състоянието на Западните Балкани в момента, пречупена разбира се през косовската гледна точка.

Заявените от него позиции са особено важни в момент, когато ЕС е изправен пред сериозен провал на политиката си на разширяване в този район, както euinside вече писа. В момента Косово е единствената страна в региона, която не страда от ерозия на европейската си амбиция, напротив. Затова и г-н Ходжай благодари многократно на евродепутатите и ЕС като цяло за подкрепата. Той каза, че препоръките, идващи от Брюксел са пътеводител за правителството в Прищина. За Косово ЕС е най-важната рамка за модернизация на страната икономически, политически и като общество. "Модернизацията винаги е било нещото, което липсва на Балканите не само през последните 20 години, но и в последните най-малко 20 години", каза бившият преподавател по политология в университета в Прищина. Това е причината, според него, защо Балканите се движат с различна скорост от Европа - защото са изключени от процеса на модернизация, който тече в последните 200 години. 

Най-важната задача пред Косово в момента е да изпълнява Споразумението за стабилизиране и асоцииране (ССА) и програмата за европейски реформи. Той очаква, че това ще стане в следващите две години. Следващата стъпка е Косово да подаде молба за членство в ЕС. Това обаче ще се окаже много трудна задача, тъй като има няколко много големи нерешени въпроса, които Енвер Ходжай засегна подробно по време на разговора му с евродепутатите. 

Диалогът със Сърбия

До момента Косово е признато от 114 държави в света, но пет от 28-те страни-членки на ЕС все още не са го направили. Косовският външен министър изрази почудата си, че 10 години след независимостта на Косово все още има страни в ЕС, които не са признали страната и призова да го направят, тъй като това ще направи самия ЕС, но и Косово по-силен. В момента Косово членува в 50 регионални, европейски и международни организации, като амбицията е тази година да кандидатства за членство в Юнеско и Интерпол. Европейският път на Косово ще се окаже невъзможен, не само заради позицията на Испания, Словакия, Кипър, Румъния и Гърция, но и заради отношенията със Сърбия. Според Енвер Ходжай, диалогът Белград-Прищина няма никакъв смисъл, ако не доведе до взаимно признаване. 

Целта на диалога, който се води с посредничеството на ЕС е нормализиране на отношенията между Белград и Прищина. Той е част от преговорния процес на Сърбия - обособен е в глава 35, която беше отворена първа и ще бъде затворена последна. До момента обаче нито ЕС, нито Сърбия са готови да кажат какво трябва да бъде постигнато, за да може тази глава да бъде затворена. Косовският външен министър каза, че диалогът е променил нещо много важно - отношенията между Белград и Прищина вече не се разглеждат като игра, при която винаги има един губещ и един победител. Въпреки това обаче, ако не доведе до признаване, той е напълно безполезен. Министърът смята, че Сърбия и Косово могат в рамките на две до три години да седнат и да постигнат споразумение по приемането на Косово в ООН, което ще даде възможност и за признаването на двете страни в рамките на втора фаза на диалога. Необходимо е подписването на мирен договор, за да може да започне помирителният процес, каза още дипломатът. 

В противен случай нищо няма да се промени между Косово и Сърбия, а също и в регионален контекст. Енвер Ходжай обвини Сърбия, че използва сърбите в съседните страни, за да се меси. "Проблемът е, че Сърбия никога не е имала интерес да подкрепя сърбите, където и да живеят те - било в Хърватия, Косово, Босна и Херцеговина, Черна гора или другаде. Те ги използват предимно като средство да се месят в тези държави", каза той. 

Застой на Западните Балкани

Косовският външен министър намира сегашната ситуация в региона за много неспокойна. По неговите думи в момента косовският политически пейзаж е единственият стабилен в региона, което означава три неща - стабилност, сигурност и предвидимост. За разлика от 2013-та година, която той определи като най-добра за региона, заради членството на Хърватия в Ес и създалия се от това импулс, сега положението е значително по-лошо. Две са оставащите сериозни предизвикателства пред региона, обясни той - въпроса с името на Македония и вътрешната обстановка в Босна и Херцеговина, която тревожи Косово, тъй като ако регионът се провали, Косово ще се повали. По отношение на Македония той отхвърли всякакви обвинения за албанска намеса (през Косово и Албания) в страната.

"Вътрешната ситуация в Македония не само през последните 3 месеца на тази година, но от много години е на поляризация на македонското общество. Това няма нищо общо с каквато и да е външна заплаха, която би могла да идва от Косово или идва от Косово. Това, което виждаме са различните подходи на двете политически партии и въпросът е доколко демократичните институции са на място, за да осигурят демократично решение на следизборната ситуация", каза той и добави, че никой в Скопие не бива да се опитва да създава впечатление, че това е намеса на Косово или Албания в Македония. В същото време той призова правата на албанското малцинство, което е голямо - 30% от населението - да бъдат спазвани. Косово иска Македония да продължи по пътя към ЕС и НАТО. 

Влиянието на Русия

Още във встъпителните си думи косовският външен министър говори за нездравословната намеса на трети, незападни държави в района на Балканите, като голяма част от въпросите на евродепутатите бяха свързани с ролята на Русия, каквато министърът каза, че в самото Косово няма по политически, културни и вътрешни причини. "Мисля обаче, че някои страни в региона са геополитически, но и във вътрешен план продължение на Русия. И мисля, че трябва да се концентрирате върху вида сътрудничество, което Сърбия има с Русия", каза министърът и даде за пример изградения през 2011-та година руски хуманитарен център в Ниш, който той нарече военна база. По думите му тази база се намира не много далече от БиХ, Черна гора и България, и намира присъствието й за тревожно. Припомни, че през 2000-та година още като министър-председател на Русия Владимир Путин е заявил по време на загребската регионална среща на върха, че след Черноморския регион Западните Балкани са най-важният приоритет за руската външна политика.

"Тогава не взехме това насериозно, но сега виждаме, че в последните 2-3 години историята се завръща, което ни тревожи", каза Енвер Ходжай. По думите му Русия използва всички възможни инструменти - дипломатически, икономически, търговски, енергийни и дори мека сила, за да оформя вътрешната ситуация в региона. И тъй като той е в застой, създава се най-добрата среда за руската дейност. Затова силен ангажимент на ЕС и НАТО в региона е от ключово значение, каза министърът. "Мисля, че не бива да се отказвате, заради понякога вътрешен контекст във всяка от страните-членки, а да имате яснота къде трябва да бъде регионът в следващите 10 години", призова той. Попитан от бившия словенски премиер, а сега евродепутат от групата на ЕНП Алойз Петерле и от шефа на комисията по външни работи Дейвид Макалистър за идеята на сръбския премиер Александър Вучич за създаване на митнически съюз в региона, Енвер Ходжай се изказа категорично против.

През февруари Александър Вучич излезе с инициатива, подкрепена и от други премиери в региона, за увеличаване на икономическата интеграция в района на Западните Балкани. А през март еврокомисарят по преговорите за разширяването Йоханес Хан (Австрия, ЕНП) предложи създаването на общ пазар на Западните Балкани по подобие на единния пазар на ЕС. "Нашата амбиция е да премахнем бариерите и да създадем единно пространство за икономическо развитие. Това ще изясни и дългосрочната цел за интегрирането на единния пазар на Западните Балкани във вътрешния пазар на ЕС", каза г-н Хан по време на срещата на върха в Сараево на 16 март. Като първа причина за съпротивата на Косово Енвер Ходжай посочи Русия. "Мисля, че ако някои страни в региона имат споразумения за свободна търговия с Русия и някой предлага да имаме свободен пазар, трябва да се запитате дали този свободен пазар ще бъде продължение на европейския пазар или на руския. Мисля, че това е много сериозен геополитически въпрос", каза той.

Друга причина за косовската съпротива е, че Сърбия и БиХ все още не са признали Косово, а дори БиХ въведе визи, което е сериозна пречка за компании и за цели сектори. "Какъв смисъл би имал такъв регионален пазар?", попита министърът. Той изрази опасения, че идеята за балканския общ пазар ще бъде един вид замяна за политиката на разширяване. 

Визова либерализация

Косово е единствената страна от района на Западните Балкани, за която все още няма визова либерализация. Евродепутатката-докладчик за Косово в Европарламента Улрике Луначек (Зелени/ЕСА, Австрия) отбеляза, че Украйна и Грузия, които дори не са част от процеса на разширяване, вече са получили визова либерализация. Единствената пречка пред Косово в момента е подписването на демаркационното споразумение за общата граница с Черна гора. Косовският парламент не успява вече две години да ратифицира споразумението, като това често беше причина за сблъсъци в косовския парламент и дори прибягването до обгазяване със сълзотворен газ. Проблемът има по-скоро вътрешнополитически характер, отколкото нещо общо със самата граница с Черна гора, както потвърди и Енвер Ходжай.

Той заяви, че демаркацията между Косово и Черна гора не е междудържавен проблем и подчерта, че отношенията с Подгорица са отлични. Той съобщи, че до няколко дена се очаква парламентът да гласува отново по ратификацията и изрази надежда, че този път гласовете ще са достатъчни. "За да бъда съвсем откровен, аз също съм силно разочарован от отлагането на този въпрос с години, но вие знаете по-добре от мен, че понякога парламентарната динамика е такава", каза той пред евродепутатите. Въпреки че се постара да отговори на всички въпроси, един остана без отговор. Сандра Калниете (ЕНП, Латвия) попита каква е перспективата за нормализацията на отношенията със Сърбия след завръщането на бившия офицер и лидер на Косовската освободителна армия, а също и бивш премиер Рамуш Харадинай в Косово. 

Завръщането му стана възможно, след като френски съд отхвърли искането за екстрадиция на Сърбия по обвинения във военни престъпления. Съдебното решение предизвика гневни реакции в Белград, сред които и отзоваването на сръбския посланик в Париж. Този въпрос остана без отговор. Енвер Ходжай беше лаконичен и не особено убедителен в отговор на въпроса за все по-честите заявления за Велика Албания. Още във встъпителните си думи той каза, че Косово завинаги ще си остане независимо, но това не убеди депутатите, които искаха да знаят доколко това е реална възможност. "Честно казано, това не е основното ни притеснение в Косово. Мисля, че Косово е независима държава, ще остане независима държава и бихме искали да имаме по-силни отношения с ЕС", бяха думите му.