euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Това е въпросът, който човек неизбежно започва да си задава с разгорещяването на споровете за реформирането на Общата селскостопанска политика (СОП). Това е една от първите общоевропейски политики, създадена след Втората световна война, с цел да подпомогне изхранването на населението в опустошената от двете световни войни Европа. Това е и една от малкото политики, която е "закована" в Общностните договори.

Оттогава досега политиката, която "яде" близо половината от общия европейски бюджет (53 млрд. евро годишно, което е около 40 на сто от общия бюджет), постоянно е обект на спорове и разделение в Съюза, защото тези пари се разпределят между 12 милиона регистрирани фермери във всичките 27 страни-членки на ЕС. Само за сравнение, до 1984-та година бюджетът за ОСП е бил 71% от финансите на ЕС.

Проблемът не е само в това, че толкова много пари отиват само в 12 милиона фермери, но и в по-значимия въпрос - какъв принос имат тези пари? Противниците на субсидираното земеделие смятат, че парите отиват само и единствено, за да се произвежда скъп продукт, както и да се запази социалния мир. Един от най-големите противници на Общата селскостопанска политика - Великобритания, пък директно обвинява Франция, че цяла Европа е принудена да финансира хилядите видове френско сирене. Според противниците на ОСП, вместо да се изписват толкова много пари със спорен резултат, е по-добре да бъдат инвестирани в научни разработки и във високи технологии.

Критиците посочват също, че от тези 53 млрд. евро годишно се възползват предимно мастити фирми и богати аристократични фамилии, сред които и английското кралско семейство. Данните разкри сайтът Farmsubsidy, който от години се бори за повече прозрачност при отпускането на земеделски субсидии. От скоро сайтът вече публикува информация и за българските получатели на пари по ОСП (официалните данни на ЕК за българските получатели на земеделски субсидии може да видите тук). Само бегъл поглед на списъка с бенефициентите и получените суми показва, че дребният фермер няма практически никаква полза от земеделските субсидии.

Друг често срещан аргумент против земеделските субсидии е това, че парите се използват с политически цели. Ярък и съвсем пресен пример в това отношение е изненадващото решение на френския президент Никола Саркози да отстъпи от досегашната твърда френска позиция и да предложи реформа. За това съобщи сайтът capreform.eu, който се поддържа от автора на Farmsubsidy.org Джак Търстън. След катастрофалните за партията на Саркози резултати от местните избори по-рано този месец обаче, френският държавен глава все пак реши, че е по-добре да поведе земеделска война с Европа.

Миналата седмица френският лидер се обяви за яростен опонент на намаляването на бюджета за ОСП и добави: "Готов съм да посрещна криза на европейско ниво, но не и да приема раздробяването на ОСП ... Няма да позволя нашето земеделие да умре", допълни Саркози, цитиран от capreform.eu.

Подобно решение излиза отвъд рационалното мислене за чистите икономически ползи от субсидирането на нереформиран сектор в глобализирана икономика, защото не дава достатъчно ясен отговор на въпроса кой кого храни и на каква цена. Такива бяха и решенията на българското правителство (и сегашното, и предишни), да удовлетворяват искания на фермери без от тях да се изисква на практика нищо.

Още с присъединяването на България към ЕС се знаеше, че млекопреработвателите трябва да вложат сериозни инвестиции, за да достигнат високите европейски стандарти за качество. Вместо това, заради страх от протести и политически загуби, политиците предпочетоха да отлагат неколкократно сроковете за постигане на тези стандарти, за да не се стига до масово затваряне на мандри. По същия начин стои въпросът и със субсидирането на тютюнопроизводителите.

Защитниците на ОСП обаче са на мнение, че независимо от всички иначе разумни аргументи, субсидиите трябва да се запазят, защото все пак става дума за изхранването на Европа. Това е индустрия, без която не може и не трябва. В този дух се изказа и еврокомисарят по земеделието Дачан Чолош по време на изслушването му пред Европейския парламент през януари.

"Става дума за изхранването на ЕС, за хранително-вкусовата промишленост, за отрасли, които осигуряват огромно количество заетост. И се надявам, че няма 1 ден да се окаже, че сме направили много малко за европейското селско стопанство, не сме го подпомагали, но е станало много късно", каза на 25 януари румънският еврокомисар. При номинирането му за ресор земеделие той беше определен от критиците на ОСП като втори френски еврокомисар, който ще отстоява френските интереси при предоговарянето на ОСП.

В подкрепа на даването на пари за земеделие е и аргументът, че селските райони представляват 90% от общата площ на ЕС. Предвид засилената урбанизация през последните десетилетия и обезлюдяването, една от целите на ОСП от самото й създаване е била да предотврати масовата миграция от селата към големите градове. Отделно от това, не е за пренебрегване и доводът, че селските райони се разглеждат доста често и като част от усилията за опазване на околната среда. Не по-малко важна роля на ОСП е запазването на земеделския ландшафт.

Във всички случаи темата ще продължи да набира скорост, тъй като наближава моментът, когато ще започнат преговорите по следващите финансови перспективи на ЕС за периода 2014-2020 г., за когато има джентълменско споразумение между Великобритания и Франция, делът на ОСП да бъде намален още за сметка на инвестиции в наука и технологии.

Независимо, че битката отново ще бъде жестока, все пак надежда има, тъй като с представянето на новата икономическа стратегия "Европа 2020" Европейската комисия иска тя да бъде пряко обвързана с ОСП, а това би било повод за помиряване между про- и анти позициите. Именно това ще бъде и темата на днешния Съвет на министрите на земеделието в Брюксел. По-специално, испанското председателство настоява министрите да се фокусират в дискусията си върху следните въпроси:

- потенциалът на земеделието и ОСП, както и приносът им за изпълнение на целите на "Европа 2020";

- да се гарантира, че стратегията няма да се меси или да поставя под въпрос финансирането на политики на ЕС като ОСП, чиито цели са заложени в Общностните договори и които допринасят за постигането и на новите европейски приоритети.

Вероятно е трябвало тази основополагаща европейска политика да измине този дълъг и труден път, докато узрее моментът, когато тя няма да бъде повече инструмент за вътрешно-европейски международни пазарлъци, а да се превърне в истинска политика, гарантираща здравословна устойчивост на европейското общество, чиста околна среда и, най-вече, достатъчно храна. През следващите 2 години предстои да стане ясно дали наистина моментът е узрял или ще трябва да почакаме още.