euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Група от 22 държави-членки на ЕС призоваха за нова "амбициозна" земеделска политика на ЕС, която да отговори на нарастващите глобални предизвикателства пред изхранването и климата. Това съобщи електронното издание EurActiv като се позова на официално изявление на Групата. Срещата на 22-те страни е по инициатива на Франция, която получава най-големия дял земеделски субсидии по Общата селскостопанска политика (ОСП) - над 40%. Засега обаче, бюджетни въпроси, свързани с промяната в ОСП не са били обсъждани.

Съвсем очаквано, в срещата не са участвали страни като Великобритания, която по време на своето председателство в края на 2005 г. договори с много усилия промяна на ОСП в посока нейното намаление в полза на иновациите и научната дейност след 2013 г., когато приключва 7-годишния бюджет на Общността. Франция прие условията и това подпечата сделката за финансовите перспективи на Съюза за периода 2007-2013 г. Същността на споразумението беше след 2013 г. земеделските субсидии постепенно да започнат да намаляват, като за сметка на това се увеличи финансирането за научна и развойна дейност и за иновации.

Към Групата на 22-те страни, освен Великобритания, не са се присъединили още Холандия, Дания, Швеция и Малта.

През октомври Европейската комисия изготви проект на предложение за реформа на ОСП след 2013 г. , в което са включени промените в климата и директна подкрепа за фермери, които допринасят за биоразнообразието и устойчивите земеделски практики. Целта на идеята е да принуди земеделието да прави повече за смекчаване на промените в климата, както и да "допринесе за намаляване на вредните емисии".

Дискусията по новия бюджет на ЕС след 2013 г. все още не е започнала интензивно, но се очаква следващата година да има по-широки дискусии и спорове. През пролетта Европейската комисия публикува Бяла книга за адаптиране на селското стопанство към промените в климата. Документът е резултат и от прегледа на изпълнението на ОСП до момента. В придружаващия Бялата книга документ са описани всички опасности пред европейското земеделие в следващите десетилетия, както и мерки за адаптация.

Успокоителното в документа е, че на равнище ЕС не е установена зависимост между затоплянето през последните десетилетия и добива на култури, който като цяло е нараснал. До този момент усъвършенстването на технологиите и подобренията в управлението на стопанствата, както и непрекъснатата адаптация на селскостопанските практики, са компенсирали до голяма степен въздействието от изменението на климата.

Независимо от това, ЕК настоява усилията за информиране на земеделските производители да бъдат засилени. Това трябва да бъде и основен акцент в договарянето на ОСП за периода след 2013 г. "За резултатната адаптация и въвеждането на нови технологии, които способстват както за смекчаване на изменението на климата, така и за дългосрочната жизнеспособност на селското стопанство, ще бъдат необходими инвестиции и планови мерки, които надхвърлят възможностите на отделните земеделски стопанства. В подпомагането и улесняването на политиките за адаптация към изменението на климата ще играят роля и публичните органи", се посочва в документа.

Най-голямата опасност пред европейските фермери обаче не са политиките на съюза, независимо дали са добри или лоши, а глобалното състояние на земеделието. Причината е, че промените в климата се отразяват най-силно върху онези държави, които освен че са и най-изложени на последиците от глобалното затопляне, са и най-бедни. Прогнозите са недостигът на храни да се увеличи, което ще упражни натиск и върху световните пазари на земеделска продукция.

Продължаване на субсидирането пък засилва непазарния механизъм, по който се определят световните цени и прави много уязвими държави още по-неконкурентоспособни. Още по-труден е проблемът в самия ЕС, където пропастта в развитието между старите и новите страни-членки все още е голяма.