Какво казва Брюксел, когато мълчи
Ралица Ковачева, July 5, 2010
Докладът на Европейската комисия за България в рамките на мониторинговия механизъм в областта правосъдие и вътрешни работи няма да бъде одобрен от Комисията на 22 юли, защото още не е написан - така говорителят на комисията Марк Грей побърза да успокои нетърпеливите въпроси на българските журналисти, с които се срещна в Брюксел. „Българските медии са просто обсебени от два въпроса - кога ще излезе докладът и добър ли е или лош (и по-добре ли сме от Румъния)", пошегува се (или не съвсем) Грей.
Макар да не пожела да коментира в подробности „парче хартия, което още го няма”, говорителят направи много интересни груби щрихи на основните насоки на доклада. Първата промяна е желанието за сътрудничество от страна на българските власти, което, припомни Грей, не винаги е било така. Оказа се, че в Брюксел са пределно наясно с усещането, особено силно в София, че има някаква рутина и умора от механизма и докладите сякаш не се приемат с интереса и ентусиазма от преди. Както знаете, euinside и blogeurope организираха дискусия именно по тази тема. Участниците в нея изразиха мнение, че Комисията трябва да засили натиска върху правителството за реформи, като разчита на силната обществена подкрепа в страната. В този смисъл беше и въпросът ми към Марк Грей, който категорично не прие тази теза:
„Натискът от страна на Европейската комисия не се е променил. Не е отслабнал, например, заради правителството, той е същият, както преди две години. Комисията има точно толкова интерес механизмът да свърши, колкото и българските, и румънските власти. Но имаме и натиск от страните-членки и от самата Комисия да гарантираме, че ангажиментите са спазени. През тези четири години нивото на напредък или на липсата му се променяха, подобно на йо-йо ефекта. Но ключовият елемент за нас е да не се търси напредък две седмици преди доклада и след това всички да отидат на плажа и да си кажат, че всичко е свършило. Никой в Комисията няма да спре маханизма само защото това може би е удобно. Той ще продължи да съществува, докато се получат резултати.”
Грей, обаче, сподели, че е впечатлен от силния обществен натиск за продължаване на реформите: „Това, което ме впечатли в България е колко много публична подкрепа и натиск има, за да да се случи този процес на реформи и да се спазват ангажиментите поети с разширяването.”
euinside отбеляза важна промяна в основните акценти на доклада, набелязани от Марк Грей. „Проблемите в съдебната система няма да се решат от няколко големи, знакови случая, трябва да се решат в местните съдилища, в малките градове, далеч от София” - теза, изказана неколкократно по време на нашата дискусия, защото именно това би означавало работеща съдебна система. Говорителят също акцентира върху въпроса за съдебната практика на всички нива и във всички звена на системата:
„Това, което обикновено виждаме е, че даден закон е бил предложен, че е бил приет, но не виждаме да е правилно приложен. И това важи както за прокуратурата, така и за съда. От години наблюдаваме колко е трудно да се съберат доказателства, колко трудно се стига до присъда, която е възможно най-ниската и дори тогава не се стига до арест”, каза Грей. И даде пример с другите европейски страни, където няма възможност обвиняемият да протака делото с години, докато е на свобода, защото там „обжалването не се прави от плажа, а от затворническата килия”.
Разбира се, конфликтът на интереси продължава да е тема в доклада, както и други критики, които очевидно ще прочетем отново. И това ще става два пъти годишно, всяка година, докато забележките бъдат изпълнени. Има обаче още един нов момент в доклада - проблемът с българските статистическите данни. Както знаете, Комисията изрази ясно учудването си относно ревизирания дефицит и актуализацията на бюджета, при това без да разполага с данни за причините.
Въпросът за статистиката няма да е фокус на доклада, но ще бъде 
споменат, каза в отговор на въпрос на euinside говорителят на комисаря по икономическите и валутните въпроси Оли Рен - Амадеу Алтафаж. Самият Марк Грей отказа да коментира темата в детайли, но в контекста на натиска, който българското общество очаква от Комисията, припомни, че през 2008 година Комисията спря еврофондове на стойност 500 милиона евро за България. Това беше натиск и той даде резултат, смята говорителят.
Любопитно е как точно ще фигурира в доклада темата за българските статистически данни, още повече в контекста на абмицията на Комисията да засили икономическия и бюджетен контрол върху правителствата и да санкционира нарушителите именно със спиране на европейските фондове. Още повече, че окончателната оценка на Брюксел ще стане факт едва след мисията на Евростат в София през септември, когато докладът вече ще е излязъл.
Интересно е също, че вече не се говори за друга, извънредна мисия от самата Европейската комисия в София, може би защото, както обясни източник на euinside, цялата необходима информация, изискана от българските власти, вече е била предоставена. Както euinside прогнозира още тогава, очевидно изненадващото изказването на комисаря Рен за съмненията в България е свършило работа като последен опит за натиск върху българската страна да даде търсената от Брюксел информация.
Очевидно е обаче, че когато става дума за натиск, Комисията разчита много на българското гражданско общество. Защото то е, което трябва да изисква и в края на краищата, да се възползва от резултатите. Механизмът дава своите резултати и ще продължи, докато работата бъде свършена, но това зависи от вас, смята Марк Грей:
„Комисията е много търпелива, но това е маратон, а не спринт. България трябва да реши кога е пресякла финиша, не Комисията. За Комисията краят идва, когато бенчмарковете са изпълнени.”
Най-интригуващият коментар на Марк Грей за доклада, съпроводен с характерната му усмивка, гласи: "Най-интересното в доклада често е това, което не е казано".