euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Украйна днес изглежда по-различна от онази Украйна на Оранжевата революция, която пое твърдо курс към Европейския съюз преди седем години. Устремът на украинското обществото за демокрация, честно и прозрачно управление, който получи подкрепата на Европа през 2004-та, не успя да доведе до същинско реформиране, сочат обществените нагласи в страната, както и критики от ЕС. Доскоро давана за пример на задълбочаваща се интеграция със Запада, Украйна, след изборната победа на проруски настроения президент Виктор Янукович през януари 2010-а, изглежда отново е на кръстопът.

На какъв език говори украинската политика днес -

този на Русия или този на ЕС, е въпрос, на който страната все още търси отговор. Залозите във всички случаи са големи, а фактите нееднозначни. На 29-и септември предстои дългоочакваната среща на лидерите на ЕС с източните партньори, където Украйна е от първостепенно значение като страна в последната фаза на преговори по споразумението за асоцииране и договора за задълбочена и всеобхватна зона на свободна търговия с ЕС. По последни данни съюзът е най-големият търговски партньор на Украйна.

От друга страна Русия продължава да отстоява икономически и политически позициите си в качеството си на основен снабдител на енергия за страната. Фактът, че близо 80% от руския газ за Европа минават през тръбопроводи на територията на Украйна прави отношенията ЕС-Русия-Украйна силно взаимообвързани икономически и съответно- тройно по-сложни политически. Предизвикателството и към трите страни да установят икономически и политически баланс във взаимоотношенията си е според Андреас Умланд, преподавател по политически науки в Националния Киевски университет, необходимост за достигане на „съгласие за дългосрочни външно-политически цели и стратегии.”

Г-н Умланд споделя в интервю за сайта Valdaiclub.com от 2-ри септември наблюденията си, че "през късния август на 2011 година тези отношения са застинали, тъй като за Украйна има няколко варианта на масата, а не е взето крайно решение кой да избере – асоцииране с ЕС, участие в инициирания от Русия Митнически съюз [с Русия, Беларус и Казахстан] или продължителна вътрешна стагнация и международна изолация". Според него „нито европейските, нито руските лидери, нито дори украинските властимащи са наясно за пътя, който Украйна ще поеме във външната си политика в близкото бъдеще.”

Всъщност дилемата на Украйна прозира ясно в последните новини от украинския политически и икономически живот. След като Янукович се кандидатира отново и спечели президентските избори през януари 2010, въпреки че беше дискредитиран от революцията, външно-политическият курс на страната отбеляза завиден възход в отношенията с Русия, на която беше „подарен” престой на военните й гарнизони на Кримския полуостров до 2042-ра година. В същото време президентът побърза да увери ЕС, че евроинтеграцията остава на първо място. Членството в НАТО, застъпено в идейната платформа на бившия министър-председател Юлия Тимошенко за участие на Украйна в общата западна система на сигурност, обаче, е твърдо отхвърлено от Янукович.

За сметка на това, договорката с Русия дава на Украйна с 30% по-евтин газ. ЕС от своя страна притиска правителството да извърши реформи за повишаване на енергийната ефективност на страната, свързани с използването на възобновяема енергия и структурни промени в индустриалния сектор, които биха я направили по-независима от Кремъл. Разбира се, последното е крайно неизгодно за Русия, която съвсем логично работи за развитието на стратегическия си бизнес в „близката си чужбина” чрез сливането на руски с ключови украински предприятия - в сферата на авиацията, енергетиката, транспорта, сурвините - и по-този начин си осигурява реален достъп до политиката на страната.

Непрозрачните сделки с олигарси, корупцията и неефективната съдебна система са несъвместими с правилата на ЕС като условие за придобиване на безвизов режим и сключване на споразумение за свободна търговия. Въпреки усилията на Полша, подети амбициозно от полското председателство, да предложи ускоряване на процесите за задълбочаване на интеграцията ЕС – Източно партньорство и особенно с Украйна, като ускори процедурата по премахване на визите и сключване на договора за свободна търговия, 27-те страни-членки на съюза не са еднозначни по въпроса.

На срещата между външните министри на ЕС, състояла се в Сопот на 2 и 3-ти септември Върховният представител за външната политика на ЕС Кати Аштън изрази силна загриженост за политическата ситуация в страната. В момента в Украйна е арестувана Юлия Тимошенко, харизматичният проевропейски лидер на опозицията, прочула се като водач на Оранжевата революция от 2004-та и противник на Янукович. Съдебното обвинение срещу нея за сключване на незаконна газова сделка с Русия през 2009г. е според ЕС неправомерно, а процесът цели да дискредитира чисто полтически украинската опозиция. Френският външен министър Ален Жупе беше непреклонен на срещата, че, за да получи финализиране на споразумението за търговия с ЕС, Украйна трябва да осигури честен и прозрачен съдебен процес, в това число освобождаване на Тимошенко от ареста. Полският външен министър настоя, че въпреки всичко политическият процес не бива да забави подписването на споразумението с Украйна.

В края на септември на срещата на високо равнище за Източното партньорство на ЕС предстои да разберем подробности за развоя на украинската дилема, която рискува да се превърне в дилема на европейските лидери за това дали да дадат по-бързо благословията си за асоциирането на Украйна в зона за свободна търговия с ЕС през декември 2011 г. или да забавят подписването на договора.