euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Международният трибунал за военните престъпления в бивша Югославия в Хага отложи за утре делото срещу бившия лидер на босненските сърби Радован Караджич. Процесът срещу него започна днес на фона на около 50-ина протестиращи близки и роднини на загинали във войната в Босна (1992-1995 г.). Караджич изпълни заканата си, че ще бойкотира делото, тъй като се смята за невинен по повечето обвинения в масовото убийство на най-малко 7,000 босненски мюсюлмани (бошняци), за бомбардировките над Сараево по време на 44-дневната обсада на боснеската столица, когато загинаха 12,000 цивилни.

По подобие на бившия сръбски президент Слободан Милошевич, Караджич също настоява да се защитава сам и отказва услугите на адвокат. Очаква се съдът в Хага да реши утре дали да му наложи служебна защита. Освен това, трибуналът е възможно да започне процеса срещу него, независимо дали той ще се яви в залата или не.

64-годишният Караджич беше заловен миналата година в Сърбия след 13 години укриване. Той беше открит напълно дегизиран и напълно неразпознаваем - с дълга брада, напълно побеляла коса, очила с дебели рамки. Той се е подвизавал под носа на сръбската полиция с изцяло нова идентичност, представяйки се за лекар по алтернативна медицина.

Делото срещу Караджич в Хага започва на фона на нарастващата нестабилност в мултиетническия международен протекторат Босна и Херцеговина. Една от големите спънки пред поетапното премахване на международното върховно представителство в страната, са промените в конституцията. Международната общност от години призовава политиците в Босна и Херцеговина да постигнат съгласие за конституционни промени, които да подобрят ефективността и функционирането на изключително тромавата система на управление на страната.

Конфликтът около промените в конституцията е заради желанието на бошняците двете автономни области в страната да бъдат премахнати, за да може Босна и Херцеговина да влезе в ЕС като единна държава. Боснеските хървати подкрепят мюсюлманската общност, но искат да получат собствен регион, в случай че се запази етническото разделение. Боснеските сърби, на свой ред, са твърдо против каквито и да било мерки за ограничаване на автономията в тяхната област, която е най-самостоятелната от останалите две области. Това доведе до съмнения сред останалите етнически общности, че с това си поведение босненските сърби искат да подготвят почвата за отделяне от Босна и Херцеговина и присъединяване към Сърбия.

На този фон, ще бъде от особено значение как ще протече процесът срещу Радован Караджич. Важно е също да се види и дали Сърбия ще успее да спази обещанието си да открие и предаде на трибунала в Хага военния командир на босненските сърби генерал Ратко Младич, който също се укрива от години.