euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Проблемът с дълга - както частния, така и публичния, е в основата на световната криза и на неустойчивото икономическо възстановяване. Това е един от изводите в анализа на доктор Константин Вайенас, ръководител на отдела за изследване на нововъзникващите пазари в Обединената швейцарска банка (UBS), който беше в София по покана на Атлантическия клуб в България. Любопитна подробност, предвид това, което ще прочетете по-долу, е, че доктор Вайенас е грък. Отделно от проблема, довел до кризата е и начинът, по който правителствата по света се опитват да го решат.

Кризата на имотния пазар

За да обясни по-добре тезата си, доктор Вайенас започна отдалече, като припомни източника на кризата - имотният пазар в Съединените щати. След като разгледа модела на икономическото им развитие, той заключи, че нещо в този модел се е пречупило. И това е, че американските банки отпускаха прекалено много кредити на хора, които не предлагат друго обезпечение, освен имота, който закупуват. И когато цената на имотите спадне, губят всички. На тази база, Константин Вайенас раздели света на две части - едната част отчаяно се опитва да стимулира имотния пазар и да повиши цените на имотите, а другата се стреми към точно обратното - сваляне на цените. В първата част са най-вече Съединените щати и някои страни от Европа, сред които и България, а във втората част са повечето азиатски страни, начело с Китай.

Монетарните политики

Именно подходът към решаване на този проблем се оказа изключително интересна част от презентацията на доктор Вайенас. Той даде за пример нагряването на имотния пазар в Япония, на което японската централна банка е реагирала с 10-годишно закъснение чрез печатане на още пари. За разлика от японците, американците бързо са усетили прегряването през декември 2006-та, като им е отнело 18 месеца, докато Федералният резерв реши да започне печатането на пари, за да се опита да охлади икономиката. Интересен акцент анализаторът постави върху Европа:

"По време на кризата нивото на парите (еврото), които бяха отпечатани и наляти в икономиката, беше на практика почти същото както в американската икономика и виждаме, че Европейската централна банка, предполагам след като е гледала СNN, прецени, че нещо сериозно става в Америка. Американците печатат пари, значи и ние вероятно трябва да опитаме нещо". Голямата разлика, според анализатора е, че в САЩ има само двама души, които могат да решат колко долари да бъдат отпечатани - управителят на американската централна банка Бен Бернанки и финансовият министър Тим Гайтнър. "Тези двама души могат да се срещнат на закуска и да решат колко долара да отпечатят, докато в ЕЦБ процесът е много по-сложен - имате огромен комитет от хора и машина за печатане на евро, която гърците не знаят къде е. Ако знаете къде е, трябва да им кажете, защото те биха искали да сложат ръка върху нея".

И още едно интересно обяснение - защо еврото продължава да е доста по-силно, въпреки доста тежката криза в еврозоната? "Просто защото инвеститорите се обзалагат, че американците не се страхуват, по-склонни са към експериментиране и ще печатат пари, докато успеят да съживят икономиката си. Американците ще правят повече и ще действат по-агресивно от европейците", смята анализаторът на UBS.

Как може да се осъществи разпадането на еврозоната?

Колкото и да е стряскащ, този въпрос занимава анализаторите по цял свят, откакто избухна гръцката криза през пролетта. Три са вариантите, които доктор Вайенас вижда. Първият е и най-малко възможен - да се следва американския модел, според който от богатите щати (като Тексас) федералното правителство взима пари, преразпределя ги централно и ги дава на по-бедните щати (като Алабама). "Това помага на американския валутен съюз да оцелее - парите се прехвърлят през щатите. Това, обаче, не е възможност за еврозоната, тъй като европейските инвеститори в северна Европа или където и да е другаде, не са заинтересувани да плащат пенсиите и социалните осигуровки на други страни-членки на еврозоната", допълни анализаторът.

Втората възможност е бедните членки на валутния съюз да бъдат "изритани". Проблемът тук е, че в нито един от договорите на ЕС не е предвиден такъв вариант. Единственият начин е, ако дадена страна доброволно напусне еврозоната, "но мисля, че страни като Гърция ще бъдат последните, които ще напуснат зоната, така че шансовете това да стане са прекалено малки". И третата възможност е "силните страни, като Германия и нейните приятели, да напуснат еврозоната като оставят на Гърция и останалите членки удоволствието да са в еврозоната, което обаче означава Германия да възстанови германската марка", допълни експертът. На този етап обаче, прогнозира той, положението ще се запази такова, каквото е още дълго време.

Дълг срещу БВП

Според анализа на UBS, нововъзникващите пазари днес са в много по-добро положение като съотношение дълг спрямо брутен вътрешен продукт. Това е така, твърди Константин Вайенас, защото нововъзникващите пазари са преминали през много кризи, през хиперинфлация, през банкова криза и дори през фалит. Той даде няколко примера, сред които и България. През 1974-та година Чили е имала 800% хиперинфлация и сега вече е наясно какво означава правителството да не може да си плаща сметките. Русия, освен че премина през хиперинфлация, стигна и до фалит и то съвсем скоро. България също помни своята криза от 1997-ма година с хиперинфлация и банкова криза.

При споменаването на България, доктор Вайенас нарисува доста розова картина, макар и да се позоваваше единствено и само на съотношението публичен дълг спрямо БВП, което казва много, но не всичко. Ето как той обясни ситуацията с по-малко от 17-те процента публична задлъжнялост на страната ни: "България е с дълг спрямо БВП по-малко от 17%, което означава, че България се намира между Русия и Китай, което пък означава, че България е в изключително силна, завидна позиция що се отнася до правителствената задлъжнялост. Така че, ако има оплаквания и недоволни от икономическата ситуация в България днес, представете си каква щеше да бъде тя, ако българското правителство беше задлъжняло, колкото гръцкото - щяхте да сте в тежка ситуация. Но, фактът, че вашето правителство живее според възможностите си, показва, че сте си научили уроците от предишната криза и сега държавата може да плаща сметките си".

Че България може да обслужва дълговете си е факт. Но е факт също, че това, на което България все още не се е научила, е как да оптимизира разходите си така, че да стимулира икономическия растеж и да трупа богатство. Защото примерът с Русия, както беше представен от анализатора на Обединената швейцарска банка е, че тя се е възползвала от високите цени на петрола преди две години, за да трупа пари и в момента може да си позволи не само да изплати всичките си дългове, но дори да й останат пари. България също има натрупан резерв, който обаче правителството малко по малко харчи, без да създава предпоставки за възстановяване на взетото или за избягване на нуждата от пипане на резерва.

Дългът вече не е на мода

И, както стана дума и в началото, основното заключение е, че дългът е големият проблем след кризата. Преди нея дългът се възприемаше като добър и безопасен, сега вече не е така. "Преди кризата човек приемаше, че страните с ниво на кредитен рейтинг ААА са сигурни и солидни, като например САЩ, Франция и Великобритания. Сега обаче, инвеститорите не са толкова сигурни доколко тези страни наистина заслужават да имат ААА, дали наистина са сигурни и дали наистина могат да плащат. Причината е, че те са взимали прекалено много заеми и сега вече инвеститорите търсят държави с ниски нива на задлъжнялост".

Интересно обяснение доктор Вайенас даде и на ситуацията в Ирландия в момента, която отново нажежи пазарите и принуди еврозоната да се бръкне още веднъж. Според него, лихвените нива в Ирландия са същите както и в Германия по простата причина, че двете страни имат една и съща централна банка [Европейската централна банка]. "Но, германците спряха да взимат заеми, когато достигнаха 100% частна задлъжнялост спрямо БВП, докато ирландците продължиха да градят пирамиди из цялата страна, взимаха пари назаем и в резултат вече имат много високо ниво на частен дълг". В този контекст, експертът успокои, че в Бъгария ситуацията все още е стабилна, тъй като лихвените равнища са около 4%, а нивото на частния дълг е около 78% от БВП.

В търсене на златната среда

Всъщност, от кризата можем да извлечем и още един извод, който неведнъж в euinside сме правили - наличието на дисбаланси в почти изцяло глобализираната икономика води до нуждата от предприемане на мерки, които да не въвлекат света в още по-голяма криза. Такъв опит направи Групата на двайсетте водещи индустриализирани държави и нововъзникващи пазари на срещата си в Сеул по-рано през ноември. Още преди срещата обаче, се засилиха призивите за реформа на световната монетарна система, като президентът на Световната банка Робърт Зелик дори предложи идеята за връщане на златния стандарт (обезпечаване на националните валути със злато, а не с възможности, както е сега).

Призите за промяна на монетарната система са предизвикани от загубата на доверие у инвеститорите във валутите на големи и силни държави. Но, както обясни и доктор Вайенас в отговор на въпрос на euinside, връщането към златото е невъзможно: "Интересно е как във времена на криза отваряме учебниците по история и се опитваме да открием в какво са се справяли по-добре тогава. Проблемът със златния стандарт е, че няма достатъчно злато. Ако искате да се върнете към златния стандарт, тогава цената на златото ще достигне 10 хиляди долара, за да балансира производството, което не е възможно да стане".

Френският президент Никола Саркози, който пое председателството на Г20 за следващата една година, обеща да потърси начин за реформа на монетарната система. Засега обаче няма решение, което да може да се справи с настоящите проблеми.