Лекарството на ЕК срещу симптомите на рецидивиращите болести на антидемокрацията
Жанета Куюмджиева, стажант, July 3, 2012
В оповестения през месец май доклад за 2011 г. на Европейската комисия за борба с расизма и нетолерантността към Съвета на Европа ясно са маркирани някои смущаващи тенденции в съзнанието на европейците, а оттам (понякога) и на политическите елити. Суровите мерки за излизане от кризата подействаха като алерген за чувствителността на европееца по темите за имигрантите, малцинствата, дискриминацията на работното място, дискриминацията на расов и религиозен принцип и др. Според доклада икономическата криза създава порочен кръг, в който попадат именно най-уязвимите групи и поставя под въпрос мултикултурализма като принцип в Европа. Липсата на икономически възможности, произтичащи от по-строгата данъчна политика, от съкращаването на работни места, от замразяването на заплатите допринасят за възприемането на имигрантите и някои малцинства като тежест за обществата. Допълнително, в доклада се посочва, че европейски органи и органи националните правителства, занимаващи се със защита на човешките права също са попаднали под удара на съкращенията и свиването на разходи „във времена, в които [такива институции] са най-необходими”.
Опазването на Стария континент от исляма и обществата чисти от "крадци на работни места" и от противообществените прояви на имигрантите и малцинствата е реторика, която успешно печели доверие в страни като Дания, Холандия и други. Всички помним откровено антиимигрантския сайт на холандската Партия на свободата. Подобни тенденции има не само на север или в Западна Европа. Публикации в българския печат, посветени на предизборните борби в Гърция, представиха крайно дясната партия Златна зора там с един особен нейн възглед: по границите на страната да бъдат разположени противопехотни мини, за да спре потокът от нелегални имигранти към страната. Ксенофобският дискурс събра голяма подкрепа в последните години и такива партии спечелиха места в парламентите на редица европейски държави.
По данни от доклади на Оpen Society и Amnesty International мюсюлманите са едни от най-дискриминираните групи и не могат да се интегрират пълноценно в европейските общества. Движенията против ислямизация заместват езика на традиционните крайно десни парти с езика на културните войни и войни на идентичността, с което създават нова визия на крайно дясното пространство. Към такива изводи насочва статия върху доклад, подкрепен от Фонда за идентификация на ксенофобията в рамките на фондациите на Open Society. Изследването покрива не само партиите, ползващи подобна реторика, но и сайтове, блогове, улични банди и групи с подобни интереси в цяла Европа. Анализът отправя недвусмисленото послание, че набъбването на тези настроения в последните години, особено след ужасяващия атентат в Норвегия, не може да бъде игнорирано.
В друг съвсем скорошен доклад, този път подготвен от Freedom House, се изследва демократичното представяне на 29 страни от Европа и Евразия, сред които Грузия, Армения, Азербайджан, Узбекистан, Турция и други. Изследването покрива отговорността и прозрачността на институционалната сфера по няколко показателя: провеждането на избори, наличието на гражданско общество, свободата на медиите, националното демократично управление, местното демократично управление, независимостта на правораздаването и нивото на корупция. Прессъобщението към доклада е озаглавено: „Украйна и Унгария – в челните редици на демократичния спад в Централна и Източна Европа” и в него се посочва, че унгарският министър-председател Виктор Орбан и украинският президент Виктор Янукович „изглежда целят налагането на путинизация в държавите си”. За други пет членки на ЕС - Чехия, Литва, Румъния, Словакия и България също са отчетени спадове в показателите за последните пет години, като за нашата страна те са по отношение на изборния процес и съдебната система.
В такава обстановка се появи и Стратегическата рамка за човешките права и демократичността на ЕС в края на юни. Тя има за цел да отстоява икономически, социални и културни права като свобода на религията и 
вярванията, да се бори с дискриминацията във всичките й форми – на расов, етнически, възрастов, полов признак или сексуална ориентация, както и да защитава правата на децата, малцинствата, бежанците, имигрантите и хората в неравностойно положение. Освен всичко това, рамката е насочена и към защита на правата на жените и борбата срещу дискриминационното законодателство в този контекст. С този документ ЕС заявява своите категорични възгледи и намерения да работи за отпадане на смъртното наказание; да си партнира с гражданите и националните институции за налагане на универсалните принципи на човешките права и съхраняването им; да съблюдава спазването на международните хуманитарни споразумения и да интегрира политиката си по защита на човешките права във външнополитическите си интереси.
За да не остава в пожелателната сфера, проектът на Катрин Аштън е подкрепен от план за действие в 36 точки. Такава рамка беше крайно необходима, защото, въпреки че към днешна дата в нея е заложено, че принципите на законността, спазването на човешките права и демокрацията са вездесъщи за външните и вътрешните политики на ЕС, въпреки Европейската харта за основните права и многобройните становища по темата, досега Съюзът нямаше такъв писан ангажимент. Ценностите, които представя тази рамка, ще бъдат ключови в политиката по разширяване. Това е важен момент за страни като (и не само) Сърбия, която има болезнената косовска тема и Турция с нейния кюрдски и кипърски въпрос, а също и с правата на малцинствата, жените и свободата на словото.
Темата обаче винаги е била и ще бъде особено деликатна, въпреки че човешките права се регламентират от универсални норми, защото универсалният й характер често отстъпва пред националните прерогативи – културни особености и икономически интереси. Това ще бъде и най-голямото предизвикателство при прилагането на тази политика. Разбира се рамката не се ограничава с ангажимент единствено към страните-членки и заинтересуваните от членство страни. Като глобален играч, съюзът носи отговорност за разпространението на универсалните хуманни принципи по целия свят. Това потвърди и първият дипломат на ЕС Катрин Аштън в речта си в Люксембург на 25 юни. В нея тя обърна внимание на Босна и Херцеговина, на скорошните атентати в Нигерия, на сирийския въпрос и други актуални теми.
Подобна рамка, със сигурност, ще добави стойност към имиджа на ЕС. И понеже „реанимирането” на представата за Съюза като силен и решителен играч във всички сфери на глобалната сцена е спешно и наложително, Аштън предложи да бъде назначен специален представител по политиката на човешките права и демократичността, който да бъде лицето на тази рамка и да съблюдава следването на постулатите й. Върховният представител по външните въпроси и сигурността потвърди, че в кратък срок ще проведе подбор за новия пост и предложи мандатът му да бъде две години.
Новата рамка звучи особено актуално предвид избуяването на крайно десни и леви партии, нерешените с години териториални въпроси и неясни статути, притока от бежанци и имигранти на Стария контитент след Арабската пролет. Планът за действие определено показва, че сближаването е приоритет не само във финансовата сфера, а и още че това са проблеми, с които демократичния западноевропейски свят тепърва ще трябва да се справя. Показва също и че има визията как да го направи.