ЕП: Иран да се върне в преговорите, военното решение не е алтернатива
Ралица Ковачева, February 2, 2012
Европейският парламент гласува резолюция в подкрепа на санкциите, наложени от Европейския съюз на Иран. Ден преди гласуването евродепутатите обсъдиха ситуацията в страната с Върховния представител на ЕС за външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън. Тя припомни, че през ноември 2011 г. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) е представила доклад, според който Иран се опитва да развие военна ядрена технология. В началото на януари 2012 Иран е започнал операции за обогатяване на уран до 20% в подземното съоръжение във Фордо, близо до Ком, контролирано от военните.
В резултат, на 23 януари Съветът на външните министри на ЕС одобри нови 
санкции срещу Иран. Те включват поетапно налагане на ембарго върху вноса на ирански суров петрол в ЕС, ограничения във финансовия и транспортния сектор, както и допълнителни ограничения върху износа на злато и чувствителни стоки и технологии с двойна употреба.
Целта на санкциите, обясни г-жа Аштън е да намалят финансовите възможности на иранските власти да развиват ядрената си програма като отрежат приходите от износ на петрол, който осигурява около 80% от общия износ на Иран и 70% от приходите на правителството. 20% от износа на ирански петрол е за ЕС. „Трябва да помним, че ние се нуждаем от иранския нефт повече, отколкото Иран се нуждае от каквото и да е, което ние можем да им дадем,” заяви по време на дебатите испанският депутат от ЕНП José Ignacio Salafranca Sánchez-Neyra.
Независимият му колега Béla Kovacs (Унгария) попита г-жа Аштън дали преди 
да се вземе решението за санкциите е премислено добре как ще се отрази то на енергийната сигурност в Европа. „Как да обясним на нашите потребители, че литър бензин ще струва над 2 евро и ще има огромни опашки?”, попита г-н Kovacs. Други депутати изтъкнаха, че страните най-силно зависими от иранския петрол са именно най-тежко ударените от дълговата криза - Испания, Италия и Гърция. Гърция купува около една трета от петрола си от Иран, а делът на иранския петрол в Италия и Испания възлиза на около 10%.
Г-жа Аштън каза, че санкциите се въвеждат поетапно, именно за да може да страните-членки да се адаптират към новата ситуация и да се гарантира сигурността на енергийните доставки. В резолюцията ЕП „призовава Съвета да вземе решение относно мерките, които да компенсират последиците от ембаргото върху различните държави–членки на ЕС”. Същевременно, депутатите настояват за гаранции, че санкциите ще бъдат насочени срещу отговорните елити в Иран, а не срещу обикновените хора.
Целта на санкциите е да принудят иранското правителство да зачита резолюциите на ООН и да избягва по-нататъшна ескалация, пише в резолюцията на парламента. Той настоява Иран да спре незаконната ядрена програма и да се 
въздържа от блокиране на протока Хормуз. Според депутатите това може да доведе до регионален конфликт, който да предизвика отговор от страна на международната общност. „Ние не искаме да дестабилизираме режима, но трябва да сме сигурни, че той не притежава ядрено оръжие и ракети, които да изстрелва, както и че е готов да сътрудничи с международната общност, за да не може никой да си намира причини да започне война”, заяви по време на дебатите германският депутат от ЕНП Elmar Brock.
Колегата му Fiorello Provera от групата „Европа на свободата и демокрацията” (Италия) припомни, че иранските ракети „Шахаб” могат да достигнат страни от ЕС като България, Румъния и Кипър, затова времето притиска ЕС да търси дипломатическо решение, каза той. В резолюцията също се казва, че проблемите свързани с ядрената програма на Иран трябва да бъдат решени с мирни средства, а военното решение не е алтернатива.
Евродепутатите отреждат важна роля на Турция като партньор в убеждаването на Иран да се върне на масата на преговорите. В този дух се изказаха мнозина депутати, включително българският депутат от групата на АЛДЕ Антония Първанова. Много от тях предложиха ЕС да открие свое постоянно представителство в Техеран, за да може да играе важна роля в преговорите.
Евродепутатите изразиха съжаление от отказа на Китай и Русия да подкрепят санкциите срещу Иран в Съвета за сигурност на ООН и отново призоваха Русия да спре да предоставя подкрепа за ирански ядрени проекти, докато страната не отговори напълно на исканията на резолюциите на ООН.