Иран и ядрената му играчка - дрънкане на думи и оръжия
Драгомир Иванов, January 9, 2012
В бестселъра си "Шахиншахът" (1982) полският журналист Ришард Капушчински разказва как разбира, че режимът на иранския шах Мохамад Реза Пахлави е обречен. Годината е 1979-та, на кръстовище в Техеран полицай крещи на демонстрант да се премести. Младежът отказва, а накрая засраменият полицай се оттегля. След няколко часа цял Техеран говори за случката, а победата на бушуващата революция на Хомейни изглежда сигурна.
Днес режимът на аятоласите не е заплашен от съдбата на шаха, а ситуацията все още е далеч от описанието на Капушчински. Ислямската република преживя бунтовното лято на 2009 година, когато привържениците на бившия премиер Мир Хосеин Мусави протестираха срещу победата на президента Махмуд Ахмадинеджад и персийските управници сякаш се самозабравиха.
Но облаците се сгъстяват. Иран влезе в 2012 г. с изострена конфронтация със Запада, която този път като че ли надскача обичайните словесни изхвърляния.
През ноември 2011 г. Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) директно обвини режима, че разработва ядрени оръжия. САЩ разкриха ирански заговор за убийството на саудитския посланик във Вашингтон. Иранците свалиха американски безпилотен шпионски самолет. Студенти и милициите "Басидж" превзеха британското посолство в Техеран в знак на протест срещу решението на Лондон за допълнителни санкции заради иранската ядрена програма.
Новогодишна размяна на шамари
В последните часове на 2011 г. американският президент Барак Обама одобри закон за блокиране авоарите на всяка финансова инстуция, която работи с Иранската централна банка. В отговор Иран заплаши, че ще затвори Ормузкия пролив - единственият морски път за износ на нефт и газ от Персийския залив, през който минават близо 20% от световния петрол.
В първите дни на 2012 г. страните от ЕС се договориха да спрат вноса на ирански петрол, без да е ясно кога мярката влиза в сила. Решение трябва да се вземе на срещата на външните министри на 30 януари, но е възможно ембаргото да бъде половинчато. Според цитарани от Reuters дипломати няколко държави искат санкцията да се задейства чак след 3 месеца, докато зависещите най-силно от иранския нефт - Гърция, Испания и Италия настояват за по-дълго отлагане.
На словесно ниво най-остър е Париж, който желае още по-тежки санкции. "Няма съмение, че Иран продължава да развива ядрени оръжия", каза пред тв канала i-Télé външният министър Ален Жупе и посочи, че президентът Саркози е предложил наред с петролното ембарго и замразяване на сметките на Иранската централна банка.
ЕС е вторият най-важен купувач на ирански нефт след Китай и внася около 450 хил. барела дневно. Иранците обаче не изглеждат особено притеснени. "Лесно можем да намерим заместител на европейските клиенти", каза директорът по международните дела на Националната петролна компания на Иран (NIOC), Мохсен Камзари. Вместо в Европа страната можела да пласира нефта си в Азия и Африка.
В разгара на словесните престрелки говорителят на иранското външно министерство Рамин Мехманпараст даде да се разбере, че страната му иска да се върне на масата за преговори по ядрената програма. Според информация на сайта на иранското външно министерство до върховния представител на ЕС за външните работи Катрин Аштън било изпратено официално писмо за насрочване на нови разговори. От Брюксел обаче отвърнаха, че не са получавали запитване от Техеран.
Преговорите по иранската ядрена програма във формат 5+1 (постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН - САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания плюс Германия) бяха замразени през януари 2011 г. в Истанбул. Международната общност продължава с опитите си да накара аятоласите да спрат обогатяването на уран, докато Техеран продължава да отхвърля подозренията за военна употреба на урана, като твърди, че го добива само за мирни цели. Едно от обясненията на иранците - в експерименталния реактор в Техеран се създавали радиоактивни изотопи, нужни за лечението на раково болни.
Иран е страна по Договора за неразпространение на ядрените оръжия от 1968 г., който позволява гражданската употреба на атомна енергия, наред с добива на уран и изследователска дейност. Но още през 90-те години западните разузнавания засичат незаконни ирански сделки с Абдул Кадир Хан, "бащата" на пакистанската ядрена бомба. През 2002 г. опозиционери в изгнание съобщават за секретна атомна програма на Иран. На 31 юли 2006 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1696, която изисква от Иран незабавно да се откаже от обогатяването на уран.
Междувременно страната напредва в ядрените си занимания. След многократно забавяне през май 2011 г. бе пусната в експлоатация построената с руска помощ АЕЦ в югозападния град Бушер – строителството й започна още от средата на 70-те, първо с германския концерн "Сименс". Освен в Техеран, експериментален реактор има в Исфахан. В план е и строеж на реактор с тежка вода в Арак. Основната мощност за обогатяване с намира в град Натанз, втори завод работи в град Кум.
На 1 януари иранската държавна телевизия съобщи, че успешно са произведени и изпробвани горивни пръти с уран, произведен в страната. Те са поставени в реактора в Техеран, но могат да се използват и в ядрени централи.
Часът на военните
Паралелно с ядрените хвалби откъм Иран се носи и дрънкане на оръжие. От Коледа в района на Ормузкия пролив се провежда мащабно учение на иранския военноморски флот, а официалните съобщения твърдят, че дори е изпробвана свръхмодерна ракета със среден обсег на действие. Според иранската осведомителна агенция IRNA изстреляната ракета "Кадер" има обсег на действие 200 км, което дори и за крилата ракета е много малко - американската "Томахоук" например поразява цели до 2500 км.
Главнокомандващият на иранската армия ген. Атаола Салехи посъветва САЩ да не връщат кораба си "Джон Стенис" в Персийския залив. Самолетоносачът подсигурява пътя на танкерите в залива, но в момента е изтеглен в Оман. По ирония на съдбата тъкмо "Джон Стенис" спаси преди дни ирански риболовен кораб, похитен от пирати в Арабско море.
За нервността на иранските военни има и допълнителна причина. В навечерието на 2012 г. Вашингтон обяви серия оръжейни доставки в региона. Обединените арабски емирства получават ПВО-система с 96 ракети-прихващачи. Саудитска Арабия пък купува 84 изстребителя F-15SA, на стойност 30 млрд. долара. Сделките явно са част от пренастройването на американското военно присъствие в региона и несъмнено целят сплашване на Техеран.
От друга страна аятоласите използват момента и за да покажат зъби. Безславното изтегляне на САЩ от Ирак и съкращаването на американските военни разходи и сили (със 150 хил. войници за 10 години) вдига самонадеяността на Ахмадинеджад и компания. Отгоре на всичко през март се задават избори за Меджилис (парламент).
В анализаторските центрове сега умуват доколко санкциите ще окажат 
въздействие при положение, че възможностите им вече са на изчерпване. От години международната общност пробва всякакви мерки срещу иранската ядрена програма, но ефектът клони към нулата. Ясно е обаче, че въпреки отделни крайни призиви в САЩ и Израел, надали някой сериозно желае война. В година на президентски избори в Америка и налагащи се драстични икономии от двете страни на Атлантика, военен конфликт с непредвидими резултати е последното, което ще подобри глобалната сигурност.
Да заживееш с бомбата
Според американската Асоциация за контрол над въоръженията единственият реалистичен изход е дипломацията. "Недоразуменията и липсата на комуникация често способстват за избухване на войни - от Виетнам до Ирак. Санкциите могат да спечелят време, през което трябва да се използват всички канали - включително на ниво военни", се казва в доклад на независимата асоциация. Според нея са необходими по-интензивни дипломатически контакти между САЩ и Иран, които да накарат аятоласите да разкрият напълно ядрените си дейности.
Експертът Рузбех Парси от Европейския институт за изследване на сигурността (EUISS) също е на мнение, че изключително малко се прави в посока съществени преговори. И двете страни според него са свикнали да очертават граници, да отказват компромиси и да претендират за неща, които те самите никога не биха дали, което само подкопава доверието и още повече влошава проблемите.
"Ако никой не иска да преговаря по същество и не е готов да жертва политически капитал, то в един момент Иран наистина ще бъде в състояние да построи бомба, без непременно да го прави. Това ще доведе до политически пренареждания, но в края на краищата ще се приучим да живеем с нея, както с толкова друга неща", обяснява изследователят.