euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Ползите от ЕС ще станат ясни тогава, когато изгубим ЕС. В момента по-видими са негативите от членството на България в Съюза, защото страната не успява да се адаптира достатъчно добре към това, което той предлага, каза политологът Явор Сидеров в дебат [пълен запис в прикаченото видео] за ползите и минусите от членството на България, организиран от гражданската платформа за дебат MoveBG на 16 април. Според него ЕС е нещо като лупа, която увеличава преимуществата и недостатъците на страните-членки. България обаче има изключително утилитарен поглед върху съюза. Защо стигнахме дотам да си задаваме въпроса за ползите и вредите от ЕС? Защото, смята Явор Сидеров, на България й се случи Европейският съюз. Много мощно геополитическо мъртво вълнение завлече страната в ЕС без тя да разбира какво точно става. Все по-малко вярно става твърдението, че България е направила цивилизационен избор, смята още той.

Икономистът и преподавател в катедра "Европеистика" в СУ "Св. Климент Охридски" Калоян Симеонов, който е автор на книгата "Пътят към еврозоната - да плаваш или да не плаваш", смята, че в България по-малко се говори за политиките и повече за еврофондовете. Според него една от най-големите ползи от еврочленството е защитаването на правата, намаляването на цените на роуминга и възможностите за образование. Независимо от това обаче, в България на ЕС продължава да се гледа като на неидентифициран обект. Това е и най-големият проблем на Съюза, добави политологът Явор Сидеров, според когото следващата криза е много възможно да бъде чисто политическа, а не икономическа или финансова. ЕС е политически съюз много отпреди да е икономически, смята той, доказателство за което е признанието на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу наскоро, че България и Румъния са били приети по политически причини, за да не остават в сферата на влияние на Русия.

Проблемът обаче е, че Съюзът страда от криза на идентичността, от която произтичат много голяма част от проблемите. Той се държи като момченце, което стои пред огледалото, облечено в пеньоара на майка си и обуто в обувките й на високи токчета. Ако скоро не бъде намерен отговор на въпроса "Какво представлява ЕС всъщност?", има риск да се навлезе в много сериозна криза на представителността, на фона на която проблемите с политическото представителство на местна българска почва ще изглеждат незначителни, продължи Явор Сидеров. Ивайло Яйджиев, политолог и активист от групата за равни студентски права за българи и румънци във Великобритания, е съгласен и припомня, че когато нещо се получава добре, излиза министър-председателят и казва, че то е резултат от усилията на правителството и на държавата като цяло. Когато нещо е зле обаче, същият този премиер казва, че то е резултат от регулациите на Брюксел - прословутият синдром на националното срещу наднационалното в ЕС. 

По време на дебата, продължил повече от час, бегло беше засегната и темата за еврозоната. Някои изказвания по темата са демонстрация на битуващите в момента нагласи в България, че кризата в еврозоната е причинена основно от старите страни-членки и не бива новите да се присъединяват и да отговарят за нещо, за което не са виновни, нито пък, бидейки бедни, да плащат за грешките на другите. Това е широко разпространено схващане дори и сред сравнително информираната част от българското общество. Калоян Симеонов е на мнение обаче, че не е добре да се забавя членството в зоната на общата европейска валута, защото цената на нечленството в дългосрочен план (над 10 години) ще бъде много по-висока. Засега обаче (в следващите 2-3 години) не е нужно да се правят конкретни стъпки, защото на този етап не е много ясно към какво точно би се присъединила България. Всичко се променя много активно и бързо, добави той. Темата за членството на България в еврозоната беше основна по време на друг дебат, който този сайт модерира и по време на който беше отправен призив за начертаване на пътна карта за приемане на общата валута. 

Освен еврозоната пред България стоят и други предизвикателства в бъдеще. Най-голямото, според Явор Сидеров, е бързото приключване на преговорите със САЩ по споразумението за свободна търговия. Макар да е несъмнено, че то ще донесе големи ползи, има области в него, в които България не е добре подготвена да бъде конкурентоспособна. Това са проблемите с авторските права и интелектуалната собственост, които г-н Сидеров обясни, че са "традиционно болезнена тема". Друга тема е фракингът, на който засега България категорично се противопоставя, но с подписването на споразумението, темата отново ще влезе в дневния ред. На трето място е земеделието. Той нарече американския земеделски сектор "безбрежен и изключително могъщ", който ще бъде голям проблем за българските земеделски производители. 

Членството в ЕС трябва да се разглежда много по-надълбоко от само валутен и фискален съюз, които са безспорно важни, заключи той. Трябва да се мисли и за еврофондовете, които създават специфичен тип клиентелизъм. Той е много тревожен, защото не допринася реално за икономическото развитие на страната, но създава зависимости без да създава институции и инструменти за развитие без него. Друго предизвикателство за България е засилващата се конкуренция във висшето образование. В България има прекалено много университети - 51, които създават скрита безработица на фона на демографската криза и все повече студенти, предпочитащи да учат другаде в ЕС. Ако не се направят спешни радикални реформи за намаляване на университетите, иновации и реформи на пазара на труда, в България предстои "нещо като Холокост на висшето образование", е мнението на г-н Сидеров. 

Дебатът за ползите и минусите от членството беше част от програмата на MoveBG "Ти движиш Европа", на която euinside е стратегически медиен партньор. Приносът на този сайт към дискусията беше със статията "Какво ни дава и какво ни струва Европа?". Кулминацията на програмата ще бъде на 16 май, когато в София ще се проведе конференция "Визии за Европа". euinside ще бъде модератор на втория панел "Визии за Европа: геополитическият аспект", в който ще участват Владимир Шопов, д-р Христо Христев, Велислав Иванов. Конференцията ще бъде предавана и онлайн.