euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Производителите на метали и стомана са най-големите замърсители на въздуха в Европа, показва първото по рода си проучване и картографиране на замърсителите в ЕС. За съжаление, в картата не е включена България, както и Малта, защото Националният план за действие на България за периода 2008-2012 не е одобрен още, обясниха авторите на картата от Sandbag, посветили своята дейност на промените в климата. В картата са включени около 12,000 инсталации във всички 27 страни-членки на ЕС, както стана ясно без България и Малта.

Как се е стигнало до решението на Sandbag да състави картата? Авторите са били провокирани от системата за търговия с емисии на ЕС. На картата можете да си изберете определена държава. Точките, оцветени в червено показват обектите, на които са дадени повече разрешителни за търговия с емисии, отколкото им е нужно, което означава, че те са в позиция да се облагодетелстват от продажбите. Зелените точки означават обектите, които искат да купят разрешителни, за да покрият излищъците си. За съжаление, продавачите са много повече от купувачите, както може да се досетим и сами. В основата на проекта обаче е самата Европейска система за търговия с емисии (ЕСТЕ), чрез която ЕС участва в глобалните усилия за справяне с промените в климата.

ЕСТЕ покрива 50% от емисиите, които Европа произвежда. Системата се състои в следния принцип: поставя се таван върху въглеродните емисии. На всички, които участват в схемата се дават разрешения, като всяко покрива един тон допустими емисии. Всичко над тавана се продава на други заводи, които например не успяват да покрият квотата си и по този начин могат да се облагодетелстват като взимат чужди срещу най-различни ангажименти, включително и пари. Системата е сравнително гъвкава, тъй като позволява излишъците да се търгуват и в трети страни. Така например, ако един завод има излишъци от въглеродни емисии, може да участва в съвместен екологичен проект някъде по света, където това излиза по-евтино от купуването на още квоти от завод, който е под лимита си. Проблемът обаче е, че все още излишъците са твърде много, а търсенето твърде малко.

Това е ясно показано и в доклада на Sandbag. Според авторите му, капацитетът на ЕСТЕ е достатъчно голям, за да доведе до осезаем спад на въглеродните емисии, но за сметка на това не е особено ефективен. В документа са очертани няколко проблема. Първият е, че прекалено много разрешения се дават за търговия, т.е. не е поставен конкретен таван, съобразен с това, за което настояват учените. Така се получават излишъци от квоти, които се продават, но купувачите са малко. И това е вторият проблем - липсата на инструменти за увеличаване на търсенето. Нещата могат да се влошат още, когато и САЩ се включат в търговията с емисии и със сигурност ще произвеждат излишъци от квоти, които ще искат да продадат, а няма да има кой да ги купи.

По този начин, както и euinside неведнъж е писал, е застрашена лидерската роля на ЕС в усилията за справяне с климатичните промени. Sandbag предлагат следното решение: Амбицията за следващата фаза от ЕСТЕ (тя ще бъде след 2020 г.) вредните емисии да бъдат намалени с най-малко 30%. В момента ЕС е договорил 20% или така наречената схема 20-20-20, като лидерите на ЕС вече са обсъдили възможността, при нужда, да се стигне и до 30% намаляване. Това обаче ще бъде предимно ангажимент, но не и реално постижение заради различните стартови позиции на 27-те страни-членки, както и заради базисната година, избрана за сравнение - 2005. България, например, настоява за база да се вземе 1989 г., когато индустрията все още е била в някакъв разцвет.

Проблемът обаче не е в това кой ще води глобалните усилия за справяне с глобалното затопляне. Много по-сериозен е въпросът дали климатичните промени могат да почакат светът да постигне споразумение, което наистина да ги забави. Ако питате учените, ще Ви кажат, че вече ужасяващо сме закъснели, а изгледите да се сключи добро споразумение не са толкова големи, най-вече заради кризата.

Добрата новина е, че за разлика от предишни опити да се сключи ново глобално споразумение за климатичните промени, този път активността е повсеместна и това създава усещането, че този път може и да стане нещо. Пример в това отношение са няколкото конференции, които ще се състоят преди основната в Копенхаген в началото на декември. Вестник "Файненшъл таймс" организира среща, на която ще събере различни експерти, журналисти, представители на бизнеса в енергийната сфера, за да намерят отговор на най-фундаменталния въпрос: Как може натискът на климата, въглерода и кредита да трансформират пейзажа на конкурентоспособността в глобалната енергийна индустрия?

Що се отнася до политическата страна на въпроса, освен, че водещи индустриализирани държави променят из основи законодателството си, те вече имат и нова длъжност - министър не енергетиката и климата. Засега знаем за две държави, които са въвели новия пост - Великобритания и Дания. В България и с новото правителство се запазва Министерството на икономиката и енергетиката като към него се включи и туризмът. За климата, за съжаление, и дума не става, ако изключим това, че имаме Министерство на околната среда. До момента обаче то не само не е допринесло с читав законопроект, насочен към глобалните усилия, но и не е изготвило нужния Национален план за действие за намаляване на въглеродните емисии до 2012 г.

Разбира се, ще дадем толеранс на новото правителство, но, както вече стана ясно, промените в климата надали са склонни да чакат.