euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

България ще отчете като успех, ако получи едно посланическо място от обявените в момента 32 позиции за ръководители на дипломатическите мисии на ЕС в трети страни. Процедурата е част от редовната ротация на дипломатическите представители, които до сега оглавяваха представителствата на Европейската комисия. След влизането в сила на Лисабонския договор мисиите вече са представителства на Европейския съюз и минават на подчинение на новата Европейска служба за външни отношения. Според говорителя на Министерството на външните работи Весела Чернева, България се надява да получи посланическо място в страна от Черноморския регион или на Балканите, защото тук имаме „интерес и експертиза”.

Няма определени квоти за държавите и състезанието е по качества, затова е важно да имаме добри кандидати и да получим едно място за шеф на мисия, което ще бъде успех, каза Чернева. Новите страни членки на ЕС настояваха при създаването на Дипломатическата служба да бъде спазен принципът на географския баланс, за да се гарантира, че по-младите членки няма да са по-слабо представени - първо, защото представителите на старите страни-членки доминират съществуващите в момента органи на Съюза (откъдето ще дойдат две трети от персонала на Службата) и второ, защото кандидатите от „старите” евронации имат повече опит и по-дълга кариера в европейските институции.

Според Бисерка Бенишева, генерален директор на Дирекция „Европейски въпроси” в Министреството на външните работи, широкият георграфски баланс като принцип е заложен в законодателния акт за изграждането на Службата, подчинена на Върховния представител за външната политика на ЕС и вицепрезидент на ЕК Катрин Аштън. Уверението на госпожа Аштън е, че страните-членки ще получат пропорционално представяне във външната служба, но това няма да стане изведнъж, а в рамките на около 3 години, с естествената ротация в рамките на мисиите на ЕС в чужбина, обясни Бисерка Бенишева. Скоро се очаква да бъдат обявени конкурси за още 35 поста в представителствата на Съюза в трети страни, в които новите държави-членки също ще могат да участват.

В най-скоро време ще започне и процесът на националната селекция за попълване на местата в самата Служба за външни отношения. Българската страна ще представи списък с кандидати, но същинската селекция ще бъде извършена от генералния секретар на Службата. Това ще става по критерии за различните нива в йерархията, които ще бъдат изработени след конституирането на Службата. Критериите за националната селекция ще са готови до дни. Министерството на външните работи иска максимално да отвори процеса по отношение на потенциални кандидати, затова е възможно да се търсят и извън ведомството, обясни говорителят Весела Чернева.

Планът на Катрин Аштън за организацията и функциите на новата Европейска дипломатическа служба беше представен изненадващо преди началото на пролетния Европейски съвет в Брюксел. Ден по-рано предложението беше одобрено от Европейската комисия. Група евродепутати от всички парламентарни групи обяви предложението като неприемливо и даде да се разбере, че може да не го подкрепи. Диалогът между Европейската комисия, Парламента и страните членки за устройството на новата Европейска служба за външни отношения продължава. Плановете, обаче, са процесът по конституирането й да приключи до края на април.