euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Тази седмица Сърбия беше изправена пред много деликатен избор и в позицията да балансира между външнополитическите си приоритети, след като под давлението на Китай отказа да изпрати свой представител на връчването на Нобеловата награда за мир. Отличието беше присъдено на китайския дисидент Лю Сяобо заради неговата дългогодишна борба за основните човешки права в Китай. Лю излежава 11-годишна присъда в родината си по обвинение, че е подписал заедно с други китайски активисти манифест от 2008 г. с призив за защита на човешките права и политически реформи в Китай.

Пекин осъди остро избора на Нобеловия комитет за мир и направи всичко възможно да осуети церемонията. Китайските власти дори обявиха, че ще присъдят собствена - Конфуциева награда за мир, която отразява тяхното схващане за принос към мира. Пекин впрегна цялата си дипломатическа мощ, за да убеди редица държави да не изпращат свои представители на церемонията в Осло.

Сред тях беше и съседна Сърбия, която се нареди до Русия, Афганистан, Ирак, Куба, Венецуела в подкрепата си за Китай. Сръбските власти аргументираха решението, като казаха, че за Сърбия са важни човешките права, но също така и отношенията с Китай. "Сърбия отдава изключително голямо значение на двустранните отношения с Китай. Всички наши решения са свързани с отстояването на националните интереси. Китай е един от най-важните партньори на Сърбия", каза външният министър Вук Йеремич.

Неотдавна Белград заяви, че четирите основни стълба на външната му политика са Европейският съюз, Русия, САЩ и Китай. Балансът между стратегическите партньори на страната обаче може да се окаже доста деликатен за поддържане.

След заетата от Сърбия позиция, критиките отвътре и отвън заваляха. Докладчикът на Европарламента за Сърбия Йелко Кацин изрази недоумението си от решението на Белград и в интервю за Дойче Веле дори осъди "сервилността" на страната. Председателят на Делегацията за Югоизточна Европа в Европейския парламент (ЕП) Едуард Кукан също оцени като негативна новина бойкота на Сърбия. Той напомни, че спазването на човешките права е приоритет за ЕС и присъствието на церемонията може да бъде възприето като критерий доколко съответната страна е сериозна по отношение на борбата за човешките права по света.

Еврокомисията също изрази загриженост и напомни, че 27-те са заели единна позиция и смятат да уважат церемонията. В самата страна решението на властите си навлече критиките на няколко неправителствени организации, както и на опозиционни политически партии, които призоваха управляващите да преразгледат позицията си.

В крайна сметка, Белград реши да изпрати омбудсмана Саша Янкович като представител на премиера. Така правителството сложи точка на разгорялата се дискусия за основателността на заявената по-рано позиция и обясни, че решението за изпращането на Янкович се взима, за да се отговори на очакванията на голяма част от политическия кръг и сръбската общественост.

Какво всъщност накара Сърбия да вземе страната на Китай по отношение на тазгодишната награда за мир?

Белград се опита да покаже, че подкрепя един от най-силните си съюзници в международен план по отношение на Косово. Да не забравяме, че Китай е постоянен член на Съвета засигурност на ООН с право на вето, а въпросът за независимостта на сръбската провинция нееднократно беше подлаган на обсъждане там. Нека припомним освен това, че Китай е един от големите търговски партньори на Сърбия и властите разчитат на големи китайски инвестиции особено в сектори като инфраструктурата и енергетиката.

Сърбия знае, че докато има подкрепата на страни като Китай и Русия, Косово няма да бъде прието за член на световната организация, ще бъде блокиран и достъпът му до други международни органи. Властите в Белград неведнъж са заявявали, че не трябва да бъдат поставяни в ситуация да избират в замяна на Косово.

Една от тези разменни монети би могла да бъде и европейската интеграция. Европейският съюз никога не е поставял формално като условие за пресъдиняването на Сърбия признаването на Косово. Ако се вярва на оповестени от УикиЛийкс документи на Държавния департамент, цитирани от сръбските медии, обаче, вътре в блока има по-различни настроения. Според публикациите високопоставени представители на френското външно министерство са настоявали пред американските и европейските си колеги на Сърбия ясно да бъде показано, че страната трябва да признае Косово, ако иска да се присъедини към ЕС.

Сърбия все пак смекчи позицията си, когато през септември внесе резолюция за Косово, която открива пътя за диалог с посредничеството на ЕС. Разговорите обаче ще трябва до почакат, докато в Прищина бъде формирано ново правителство след предсрочните парламентарни избори на 12 декември. Темите и участниците тепърва ще станат ясни. Косово твърди, че ще обсъжда само теми, свързани с ежедневния живот на хората, докато сръбските представители намекват, че разговорите ще засегнат и статута.

Ще успее ли Белград да запази баланса във външнополитическите си приоритети, без да пренебрегне някой от стретигическите си партньори? Нека завърша с редакционен коментар на в. "Данас" по темата.

"Изправени сме пред дилема - кредити или човешки права, суверенна политика или такава, съгласувана с европейската, Косово или ЕС? Този случай показва, че все по-често ще трябва да правим избор, че накрая ще трябва да предпочетем някой от четирите стълба пред другите, ако искаме стабилност под краката си. И нека бъдем реалисти - ЕС наистина няма алтернатива", се казва в коментара.