РЗС предизвиква съмнения за надвишаване лимита за реклама

Аделина Марини, June 4, 2009

РЗС (Ред, законност и справедливост) провокират съмнения с изключително агресивната си външна реклама под формата на билбордове за това дали ще успеят да се вместят в лимита от 1 млн. лв. разходи за предизборна агитация. Това съобщиха представителите на неправителствени организации и сдружения, обединени в коалицията "Сам избирам". "Само по продължение на магистрала тракия от 1-ви км до 209 км, където приключва магистралата в 2-те посоки има точно 47 билборда на РЗС. Ще ни бъде интересно, когато лидерът на тази партия, след приключване на изборите, ни предостави възможност, както днес публично обеща, да се запознаем с финансовия отчет, за да разберем колко достоверни са разходите, които те декларират", обясни Катя Христова, програмен директор на асоциация "Прозрачност без граници", която е инициатор на коалицията "Сам избирам". РЗС не са единствената политическа формация, която създава усещане за превишаване на финансовите възможности. Коалиция за България също демонстрира имане, но от "Сам избирам" обещаха подробности след изборите.

Георги Стойчев от "Отворено общество" пък представи проучване, според което 6% са заявили, че ще продадат гласа си, 10 % - че ще вземат парите, но ще гласуват по съвест, 5% казват, че ще вземат парите, но няма да гласуват, а 13% се колебаят как ще постъпят в подобна ситуация. 65 % от анкетираните заявяват, че не биха взели парите. Друг интересен резултат от проучването е какви мерки подкрепят анкетираните за прекратяване на купуването на гласове. Отново 6% казват, че продаването на глас не трябва да се преследва от закона, защото е нормална практика, за 26% няма мярка, която да прекрати явлението, според 25% - най-ефективната мярка е въвеждането на висока парична санкция, а около 13% мислят, че лишаването от свобода е ефективна мярка. Други 13% определят лишаването от право на глас като също ефективна форма, докато за 10% - ефект ще има полагането на общественополезен труд.

Политологът Огнян Минчев пък повдигна въпроса за негативната кампания като предположи, че тя може да е провокирана и от партиите с твърди ядра, които целят отблъскване на избирателите. Ефектът, според него е постигнат. Факт е обаче, че черните кампании и ударите под кръста често съпровождат и предизборните кампании в САЩ. На това, в интервю за euinside, Огнян Минчев отговори: "Негативната кампания е нормален компонент за всяка политическа кампания, без всякакво съмнение, но в САЩ, освен негативната кампания, имаше дебати, в които кандидатите бяха разпитвани пунктуално, проблем по проблем, аспект по аспект на проблема, какво мислят и как ще управляват. Т.е. там програмният дебат е изключително подробен и изобщо не може да се отклониш от него. Тук, освен негативната кампания, няма никакъв сериозен и позитивен дебат".

Като част от изключенията Огнян Минчев посочи Меглена Кунева и Светослав Малинов, които се опитват да говорят сериозно по европейски теми. Според политолога, в другите страни-членки политическите лидери водят обществени дебати по важните за ЕС теми като Лисабонския договор, финансовата криза и други проблеми, пред които съюзът е изправен. Факт е обаче, че и в други държави доста често доминират вътрешно-политическите въпроси. Дали това не се дължи на факта, че в много страни-членки евроизборите се провеждат паралелно с други гласувания като например във Великобритания, където има и местни избори?

ОГНЯН МИНЧЕВ: "Е нали заради това, уж управляващите партии разграничиха двата избора в рамките на 1 месец, да гласуваме 2 пъти, с 2 кампании, с двойно финансиране и т.н., за да могат да се разграничат европейските проблеми, европейската кампания от националната кампания. Поне това беше обяснението защо се прави!"

Европейската кампания обаче преля в кампания за националните избори, а според Огнян Минчев, европейска кампания изобщо не се е състояла. Тук е важен и въпросът дали не липсва малко повече активност и от страна на самите европейски институции, в случая ЕП?

ОГНЯН МИНЧЕВ: "В Европа има една свръх доминация на административния компонент, който на практика неглижира този тип информационно взаимодействие на отделните страни, на отделните региони, на отделните елементи и нации в ЕС, е вярно. Но, именно заради това, беше важно от българска гледна точка тези проблеми да бъдат поставени, още повече, че ние сме нов член на ЕС и имаме нужда да бъдем информирани допълнително. Освен това, сме и член на ЕС, който пожъна криза на своето членство още в самото начало, а това в още по-голяма степен, прави необходим сериозния дебат на тези избори".

Хората не гласуват за абстрактни политически послания, а за личности, каза още Минчев в отговор на въпроса на euinside на какво се дължи решението на политическите сили да извадят много силни личности за водачи на листи за Евроизборите. Това са предпочели партиите, които нямат за лидери утвърдени личности и са били принудени да търсят такива отвън. Личността, на практика, персонализира определено политическо послание и го прави живо, заключи Огнян Минчев.

Институционални въпроси на ЕС