euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Това, което можеше да се чуе най-често миналата седмица след извънредния съвет по външни въпроси на ЕС беше "единство". Само че, под повъхрността става ясно, че това единство има граници. На извънредната среща на външните министри на ЕС, свикана по повод влошаващата се ситуация в източна Украйна и по-специално ракетното нападение в Мариупол се видя много добре къде е границата на единството в ЕС. Тя беше разкрита при различното тълкуване на заключенията [на английски език] на Европейския съвет от март миналата година относно нещото, което може да предизвика нови санкции срещу Русия. Този съвет, макар да казва в заключенията си малко, всъщност казва изключително много за това колко тежка е задачата да се постигне единодушие между 28-те страни-членки за общи действия срещу путиновата агресия. 

Миналата година, след като Русия анексира украинския полуостров Крим, лидерите на страните-членки се договориха по време на пролетната им среща на върха, че "всякакви допълнителни крачки от страна на Руската федерация да дестабилизира ситуацията в Украйна ще доведат до допълнителни и дълбоки последствия за отношенията в широк кръг от икономически сфери между ЕС и страните-членки от една страна и Руската федерация от друга". Оттогава досега имаше два тежки случая, които можеше да бъдат изтълкувани като "допълнителни крачки" към дестабилизация от страна на Русия. Това са свалянето на полет МН17 над Украйна през лятото и ракетния обстрел на Мариупол през януари. 

Свалянето на полет МН17, при който загинаха близо 200 души, не успя да доведе до разширяване на обхвата на икономическите санкции срещу Русия, а само до включване на нови лица в забранителния списък на ЕС. Обстрелът на Мариупол, при който загинаха десетки цивилни граждани, също на този етап няма да постигне това. От изявлението [на английски език] на върховната представителка на ЕС за външната политика Федерика Могерини след края на неколкочасовата среща миналия четвъртък (29 януари) става ясно, че тя се е състояла по искане на няколко страни-членки в съгласие с председателя на Европейския съвет Доналд Туск и шефа на ЕК Жан-Клод Юнкер, "не само за да се оцени ситуацията на терен, която е изключително тревожна и отрицателна, но и да се вземе решение каква да бъде нашата реакция на това. И за бъдещи действия, които да се предприемат на ниво ЕС", каза бившата топдипломатка на Италия. 

Резултатът от срещата обаче разкрива колко силно е разделението в ЕС по отношение на възприятието на самата Русия, а оттам и на нейните действия. За едни тя е агресор, а за други е просто малко разбеснял се търговски партньор, а трети пък предпочитат да са неутрални по въпроса. На фона на емоционалните изявления за постигнат изключителен консенсус и конструктивизъм продуктът [на английски език] от срещата показва точно обратното. Консенсус липсва и затова трудното решение се отлага за по-нататък. Съветът остро осъжда, както и всички предишни пъти, ставащото в източна Украйна и за да не изглежда, че съвсем няма зъби, Съветът реши да удължи договорените през март миналата година икономически санкции с още шест месеца. Освен това министрите са се договорили на следващата им среща в понеделник (9 февруари) да одобрят обновения забранителен списък. 

Причината е, че за едни нападението над Мариупол е основание за разширяване на кръга на санкциите, докато за други - не е. Литовският външен министър Линас Линкевичус, който обикновено говори най-силно и ясно по темата "Русия" напоследък, заяви, че събитията в Мариупол са точно тази ситуация, която представлява допълнителни крачки към дестабилизиране на ситуацията. Той отиде още по-далече като попита "Колко хора още трябва да умрат, за да кажем всички Je suis Ukrainian?". На същото мнение беше и британският държавен министър за Форин офис Дейвид Лидингтън, според когото "загубата на живот, която видяхме в Мариупол е най-лошата с изключение на МН17 от началото на конфликта". И макар той да споделяше оценката на Литва, че нападението в Мариупол е основание за разширяване на санкциите, той беше предпазлив по отношение на налагането им. "Дълг е на ЕС да подготви възможности за бъдещо включване, мисля, че това в момента е необходимо, на възможността за допълнителни ограничителни мерки". 

Не на това мнение обаче беше италианският външен министър Паоло Джентилони, който каза преди срещата, че не бива да се избързва с нови санкции, а след срещата на брифинг с италианските журналисти в Брюксел добави, че Италия е отстоявала позицията, че е преждевременно да се предприемат нови санкции в други икономически сектори. Според него, основание за нови санкции може да бъде директна руска военна намеса в Украйна, а не само индиректна. Новината за липсата на единство сред 28-те външни министри беше на практика открадната от Гърция, която доминираше медийното внимание преди и след срещата, заради първоначалната реакция на новото гръцко правителство срещу изявлението на ЕС за нападението в Мариупол. Причината беше, че не е било поискано предварително съгласието на новото правителство. Гърция винаги е поддържала добри отношения с Русия, но след убедителната победа на крайно лявата партия СИРИЗА се засилиха опасенията, че Русия ще има нов троянски кон в ЕС. След като страстите постихнаха обаче стана ясно, че Гърция не е нито най-големия проблем за европейското единство спрямо Русия, нито е единствения.

България иска и вълкът да е сит, и агнето цяло

Извънредният съвет на външните министри потвърди, че сегашното правителство на България е силно проевропейско. Сигурен източник от българското Министерство на външните работи съобщи на euinside, че България би подкрепила нови санкции срещу Русия, ако се стигне дотам, за да не разваля консенсуса. България е една от най-уязвимите страни-членки. Това е и една от причините от нея да идват смесени сигнали. Тя иска хем да бъде силно проевропейска, тоест да отстоява общоевропейски позиции, но от друга страна премиерът Бойко Борисов нееднократно е заявявал, че страната е силно зависима икономически от Русия. На декемврийския Европейски съвет той каза, че не разглежда Русия като стратегически проблем и обясни, че България страда много повече от икономическите санкции срещу Русия, отколкото самата Русия. 

България обаче е една от страните, които подкрепят създаването на европейска медия на руски език, която да "коригира" дезинформацията и пропагандата на Кремъл. Това се оказа още една тема, по която нямаше единство между министрите на външните работи. Идеята на четиримата министри на външните работи на Дания, Естония, Литва и Великобритания да се предприеме решителен отговор на руската пропаганда засега среща хладна подкрепа, но все пак добър знак е, че има съгласие да се работи за "подобряване на стратегическата комуникация". На извънредната си среща министрите упълномощиха върховния представител Могерини да работи заедно с европейските институции и страните-членки по създаването на специален екип за новата стратегическа комуникация. Основната задача на този екип ще бъде "проактивна комуникация на политиките на ЕС, коригиране на дезинформацията, когато тя се появи, и подкрепа за по-нататъшното развитие на независими медии в региона". 

Няма съмнение, че самият факт, че има съгласие да се работи в тази посока е добра новина. Проблемът е обаче какъв ще е крайният резултат. Италианският външен министър Джентилони каза съвсем директно, че руските масмедии въздействат на малцинство страни-членки. Разбирам чувствителността на балтийските държави, каза той, но в Италия руската пропаганда не ми се струва кой знае каква заплаха. Тя обаче е проблем не само за балтийските държави, а за цялата източна периферия на ЕС, както и за страните от постсъветското пространство. Русия ще доминира редовната среща на външните министри на ЕС на 9 февруари, а също и неформалната среща на върха на лидерите на страните-членки на 12 февруари. Москва вече сигнализира, че нови санкции от страна на ЕС би било грешка, което е директна заплаха, че Русия ще отвърне.

Любопитното обаче е, че най-уязвимите държави са най-единни, че Русия трябва да бъде спряна дори и с цената на тежки икономически последици. Все пак трябва да е ясно, че когато насреща си имаш диктатор, трудно може да се говори за правилни решения. Каквото и да се направи или не се направи може да има тежки последици. Важно е обаче ЕС да не предава собствените си ценности и смисъл, които понякога струват скъпо. Но в крайна сметка е лесно да се придържаш към тях в мирни времена. Голямото изпитание е да ги отстояваш в размирни периоди.