Вдигането на данъците би било голяма грешка, предупредиха икономисти
Аделина Марини, June 30, 2009
Вдигането на данъците в момент на криза би било голяма грешка, заявиха водещите български икономисти на среща с медиите по повод 12-тата годишнина от въвеждането на валутния борд. "Ако се вдигнат данъците при положение, че и без това пазарът на труда и корпоративният сектор е много натоварен, това би увеличило още повече тежестта върху икономиката и, всъщност, държавата вместо да си поеме своята тежест и да си балансира бюджета, тя ще прехвърли още повече тежест върху частния сектор и пазара на труда, което означава много по-голяма безработица, по-малко икономическа активност и, оттам, обратната връзка - още по-големи бюджетни проблеми", уточни старши икономистът на институт "Отворено общество" Георги Ангелов.
Колегата му от Лъчезар Богданов от "Industry Watch" пък припомни как вдигането на данъците от Жан Виденов, на практика, е задълбочило още повече кризата. Тогава правителството на Виденов вдигна ДДС от 18% на 22% и въведе експортна такса като инструмент да се балансира бюджета и да се закрепи положението. "Спомняме си какво стана, това беше април или май 1996 г. - износът спадна още повече, бюджетните приходи спаднаха, дефицитът нарастна, а хиперинфлацията достигна нечувани размери", припомни още Лъчезар Богданов.
В събота в-к "Капитал" публикува писмените обещания на повечето партии в икономическата област. Всички заявяват, че вдигане на данъците ще има. БСП и ДПС смятат да вдигнат ДДС и акцизите, а ГЕРБ ще вдигне данък печалба. Синята коалиция не желае публично да обяви дали ще вдига данъците, но Иван Костов предложи въвеждането на нов данък за охрана на нивите.
По този повод, водещите икономисти като Георги Ангелов, Георги Ганев (програмен директор на Центъра за либерални стратегии) и Лъчезар Богданов препоръчаха също така политиците да внимават и с изказванията си за МВФ. Според тях, предвид острата нужда и, иначе, добрият консенсус за правене на реформи, повечето партии обявяват, че ще сключат споразумение с МВФ, за да може фондът отново да влезе в ролята на "лошото ченге" и да поеме негативите от болезнените реформи. Според тях обаче, договаряне с МВФ не се налага на този етап. Георги Ангелов смята, че не е добър сигнал за една страна, ако опре до фонда, защото не може сама да си ореже разходите, а ще разчита експертите на международна финансова институция да свърши това вместо нея.
Лъчезар Богданов предупреди, че никога МВФ не е наливал пари, които да отиват в реалния сектор. Според него, партиите предизборно призовават за споразумение, което да финансира закъсали предприятия, но това никога и никъде не е правено досега, припомни той. Георги Ганев пък смята, че призивите за споразумение с МВФ са пряко свързани с някои призиви за премахване на валутния борд и идват от хора, които биха имали пряк интерес от девалвация на лева, за да върнат в пъти по-малко пари, отколкото са взели.
Що се отнася до доверието в българската банкова система като цяло, Георги Ганев не намира никаква драма в това, че все повече кредити са в евро. Това, според него, се дължи на все по-тясната интеграция на България към Еврозоната и към ЕС, особено от гледна точка 
на бизнеса. Огромният ръст на депозитите в евро е, всъщност, overnight депозити на бизнеса. Отпускането на кредити в евро, както и нервността на банките е напълно обяснима, каза още той, защото доверието в паричния режим няма връзка с наличността на ликвидния ресурс. Тъй като има липса на ликвидност, затова и лихвите са високи, обясни програмният директор на ЦЛС.
По повод 12-тата годишнина от въвеждането на валутния борд, икономическите експерти заявиха, че той е доказателство, че когато има реформи те се одобряват и от гражданите и доверието в тях е високо, за разлика от нереформираните сектори като съдебната система, образованието и здравеопазването. "Затова валутният борд е лош за политиците, но добър за гражданите и икономиката", заключи Лъчезар Богданов.
Икономистите разпалено обясниха и как стоят нещата с бюджетните дефицити. Ключовият въпрос, според Лъчезар Богданов, е в какъв момент се прави бюджетен дефицит - "когато можеш да финансираш със заеми отвън или, когато не можеш? Значи, ако има липса на ликвидност и кредитният ти рейтинг пада надолу, има тотална несигурност и не можеш да финансираш, е различно". Според Георги Ангелов, генерирането на бюджетен дефицит може да предизвика "латвийски" сценарий и в България, тъй като пазарите ще си помислят, че у нас става нещо лошо. Той предупреди, че, за да не излезем на дефицит през следващите месец-два, незабавно трябва да започне съкращаването на поне още между 1.4 и 2.2 млрд. лв.
"Общият платежен баланс е негативен, на практика, в месеците, в които имаме дефицитно харчене. Другият фактор, който влияеше негативно, беше намалението на минималните резерви на банките през октомври, декември и януари. Все пак основният негативен фактор върху платежния баланс е състоянието на бюджета. Когато през декември м.г. правителството похарчи голяма част от бюджетния излишък, веднага платежният баланс излезе на минус", обясни още Георги Ангелов като посочи, че през февруари и март също е имало значителни дефицити. "Външнотърговските и външни дисбаланси не съществуват сами по себе си, те се причиняват от действията или бездействията на правителството", подчерта икономистът.
| © Consilium