euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Гръцката банка Евробанк е посветила юлското издание на икономическите си прогнози и анализи на България и сравнението й с Балтийските държави - тема, която усилено се дискутира през последните месеци, след като Латвия изпадна пред фалит и се наложи няколко международни финансови институции да й помагат. Впрочем, сравненията на България и Балтийските страни се правят отдавна заради няколко сходни фактора:

- Почти всички Балтийски страни + България са с валутен борд, като само Латвия прави частично изключение;

- Отново почти всички Балтийлски страни са с фиксиран курс към еврото.

Сериозна разлика е, че и трите Балтийски държави - Латвия, Литва и Естония вече се пробваха да влязат във валутния механизъм (ERMII), чиято основна функция е да стабилизира валутните курсове, за да направи приемането на единната европейска валута по-безболезнено и по-евтино. Поради бурния икономически растеж в балтийските страни (често наричани балтийски икономически тигри), трите страни, най-вече Латвия генерираха висока инфлация, често двуцифрена. Това доведе до предупреждения миналата година за опасността от прегряване на икономиките на трите страни. Като отново най-сериозните заплахи бяха за Латвия. Именно бързият икономически растеж доведе до паралелите с България, както и с други нови страни-членки на ЕС.

Какво показва анализът на Евробанк? Евентуална девалвация на латвийската национална валута (лат) спрямо еврото най-вероятно ще увеличи значително риска от съответни девалвации на националните валути в Югоизточна Европа, включително и в държавите с валутни бордове като Естония, Литва и, в по-малка степен, България. Проблемът обаче е, пишат авторите на доклада Гикас Хардувелис и Платон Монокрусос, че обезценка на лата може да депресира финансовите пазари в централна и източна Европа, което ще доведе до паника.

Анализът показва още, че валутният борд на България е стабилен и може да бъде изоставен само, ако някой реши, че това ще е по-добрият начин за влизане в Еврозоната. Въпреки глобалната финансова криза, засилена регионална несигурност и притеснения от девалвация в Балтийските държави, българският валутен борд продължава да бъде подкрепян от множество фактори, които отличават страната ни от останалите в условия на валутен борд или фиксирани курсове:

- На първо място, валутният борд в България се ползва с подкрепата на огромно количество валутни резерви и силна фискална позиция. Освен това рецесията в България е доста по-мека от тази в Балтийските страни;

- Второ, валутният борд у нас се радва на значителна обществена и конституционна подкрепа;

- Накрая, българският банков сектор е добре капитализиран, а централната банка има правомощията да влияе върху отпускането на заеми.

Какво обаче може да стане, ако все пак се реши излизане от валутния борд преди членството в Еврозоната? Вероятността това да стане, както и фактическа обезценка на лева е, на практика, напълно изключена. Това се подкрепя и от факта, че левът, поради това че е вързан към еврото, е доста надценен, а и страната е твърдо решена да влезе в Еврозоната веднага, щом условията позволят това. От друга страна обаче, анализаторите на Евробанк смятат, че не е особено разумно България да приеме единната европейска валута с толкова надценена стойност на лева, тъй като това ще навреди на конкурентоспособността и ще затрудни прекомерно възстановяването на реалната му стойност, след като България стане член на Еврозоната.

Вече 10-годишният опит на Еврозоната показва, че надценяването на валутите на отделни страни-членки, особено в южната част на континента, е устойчива тенденция, която води до огромни дефицити по текущата сметка. Доскоро българските власти разглеждаха проблема с огромния дефицит по текущата сметка с относителен комфорт, благодарение на сравнително малкия дял на вноса на потребителски стоки (не повече от 15% от общия внос). Друг аргумент беше, че силният растеж на свързан с инвестициите внос ще помогне за увеличаване на производствения капацитет и износната ориентация на икономиката. Този оптимизъм беше подкрепен още и от намаляването на регулаторното бреме в България.

Обезценката на лева преди влизането в Еврозоната е възможно, смятат още от Евробанк, но към момента не е много вероятно, тъй като цената на девалвацията ще бъде много по-висока от потенциалните ползи. Не на последно място, девалвацията на лева може да предизвика сериозен удар върху вътрешния бизнес и домакинствата заради високата им външна задлъжнялост. А това, от своя страна, ще изостри настоящия финансов стрес и ще доведе до още по-дълбока и продължителна ресеция. От друга страна, ако при възстановяване на икономическия растеж, настъпи девалвация на лева, това ще увеличи неимоверно натиска върху вътрешната инфлация, с което пък ще се забави допълнително изпълнението на критериите от Маастрихт, а това ще доведе до забавяне на членството в Еврозоната.

Затова, най-вероятно, българските стратези ще се опитат да запазят статуквото като поддържат валутния борд и, същевременно, предприемат мерки за овладяване на кризата и подобряване на конкурентоспособността. Ще трябва новото правителство да засили фискалната си предпазливост и, евентуално, да се обърне за финансова помощ към МВФ и/или други международни организации, препоръчват още анализаторите на Евробанк.

Повече за възможните сценарии за приемане на единната европейска валута, очаквайте по-късно на euinside.