euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

В сряда в ЕС се състоя събитие, което обичайно не привлича голямо внимание, но комбинацията от други събития го направиха привлекателно. Става дума за посещението на президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев в Брюксел. Да, няма грешка. Става дума за същия президент на най-голямата централноазиатска република, който е на власт от ... годината, когато в Европа започна да пада Берлинската стена (1989-а). Като първи секретар на комунистическата партия в Казахската ССР, Назарбаев не променя курса, след като страната се отделя от СССР през 1991-а година. Управлението му си остава все така авторитарно, както и преди. Назарбаев е идеологът на Евразийския икономически съюз, създаден 20 години, след като обявява идеята си през 1994-а година. Казахстан обаче има вторите по големина залежи на природен газ в Евразия след Русия. Затова е важен партньор за ЕС, който се опитва да се отскубне от руската енергийна геополитика. 

На срещата им на 14 март в Брюксел външните министри на Съюза договориха [на английски език] пет принципа за отношения с Русия, вторият от които е засилване на отношенията със страните от Централна Азия. Миналата година ЕС и Казахстан подписаха споразумение за партньорство и сътрудничество, което вече е ратифицирано от Казахстан, както съобщи президентът Назарбаев след визитата си в Европейската комисия. Според председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер (Люксембург, ЕНП), ЕС е най-важният партньор на Казахстан. Президентът Назарбаев добави, че 50% от стокооборота на страната е с ЕС, както и 50% от инвестициите идват именно от ЕС. Това обаче не попречи на Назарбаев да добави, че Китай и Русия си остават най-важните партньори на Казахстан. 

Къде е проблемът?

Юнкер беше лаконичен по време на кратките изявления, след които не бяха допуснати въпроси. Той каза, че е повдигнал темата с върховенството на правото по време на разговорите си с казахстанския президент и затова няма да се повтаря пред журналистите. "Познавам президента отдавна и знам, че той се отнася към този проблем много сериозно", добави г-н Юнкер, не пропускайки и него да нарече свой приятел. След това беше дадена думата на г-н Назарбаев, който благодари за поздравленията на ЕС по случай президентските избори миналата година, които, по думите му, били похвалени от наблюдатели от 60-70 страни като свободни. Това обаче не е така. В изявлението [на английски език] на Европейската служба за външна дейност от 27 април 2015-а година се казва, че според мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) подготовката за изборите е била ефективна, но на гласоподавателите не е бил предложен избор между политически алтернативи. 

Казва се също, че е имало значителни ограничения на свободата на изразяване, както и на медийната среда. В изявлението няма нито една похвална дума. Подчертава се, че за ЕС е важно Казахстан да откликне на препоръките на ОССЕ и то преди парламентарните избори през 2016-а. Казахстан не откликва, както става ясно от реакцията [на английски език] на Европейската служба за външна дейност на изборите от 21 март тази година. В изявлението на службата се казва, че Казахстан се нуждае от цялостна реформа на правната рамка, тъй като тя ограничава основни граждански и политически права. Освен това, са били констатирани сериозни процедурни грешки и нередности по време на гласуването и преброяването. Въпреки това обаче, Жан-Клод Юнкер не смята за необходимо да изложи позицията на ЕС по този въпрос пред журналистите, сред които са и представители на казахстански медии. 

И това дни, след като Европейският парламент гласува на 10 март тази година критична резолюция [на английски език] за Казахстан. В нея се осъжда "влошаващия се климат за медиите и свободата на словото в Казахстан". ЕК обаче не намира за нужно да напомни на Назарбаев, че ЕС не е доволен. Всеки си казва репликата и си тръгва. Изгубено медийно време.

Само седмица по-рано, на 21 март, президентът Барак Обама направи демонстрация на новия подход към авторитарни режими, несвикнали да отговарят на журналистически въпроси. По време на историческата си визита в Куба, с което беше сложен край на десетилетното замразяване на американско-кубинските отношения, Барак Обама нежно и внимателно принуди домакина си Раул Кастро да отговори на журналистически въпроси [на английски език], след като преди това призна, че той и президентът Кастро продължават да имат сериозни различия, включително и по отношение на демокрацията и човешките права. "И президентът Кастро, и аз имахме много откровени и искрени разговори по тези теми". САЩ признава правото на Куба сама да определя своя път. Това е суверенна страна и затова бъдещето на Куба ще се решава от кубинците, подчерта г-н Обама.

Същевременно обаче САЩ ще продължат да говорят от името на демокрацията, включително и когато става дума за правото на кубинския народ да решава своето собствено бъдеще. Обама прие с отворени обятия критиките на кубинския си колега за бедността и неравенството в САЩ. След това даде думата за въпроси. Имаше и към президента Кастро, който първоначално се опита да ги избегне като се направи на разсеян, но беше нежно подканян от Барак Обама. Стигна се дотам Раул Кастро да се оплаче: "Задавате ми твърде много въпроси. Мисля, че въпросите трябва да са насочени към президента Обама", каза той. Но това не отказа Обама, който помоли за още един отговор на въпроса на журналистката Андреа Мичъл от NBC. "Аз свърших, но сеньор Президенте, мисля, че Андреа има въпрос за Вас за Вашата визия. Вие си решете. Той наистина каза, че ще поеме само един въпрос, а аз ще поема два, но оставям на Вас да решите дали да отговорите. Андреа е един от най-ценените журналисти в Америка и съм сигурен, че тя ще оцени съвсем кратък, късичък отговор", каза Обама.

Кастро реши да откликне с дълъг и остър отговор. "Знам, че ако остана тук, ще зададете 500 въпроса, а аз казах, че ще отговоря само на един. Добре, отговорих на въпрос и половина. Президентът Обама вече ми помогна с отговора тук, Андреа", започна Кастро. След това реши да контраатакува като реши той да задава въпросите. "Има 61 признати международни инструмента [за човешките права]. Колко страни по света се съобразяват с всички човешки права и граждански права, които са включени в тези 61 инструмента? Коя страна се съобразява с всичките? Знаете ли колко? Аз знам. Нито една", каза кубинският президент и призова въпросът да не се политизира. 

Със сигурност тази пресконференция ще влезе в учебниците. Те вече получи широки отзиви в американските медии. The New York Times излезе с обширен материал по темата като се фокусира именно върху успеха на Барак Обама да накара Раул Кастро да отговаря на журналистически въпроси. Дали ще последва промяна за кубинската медийна среда е рано още да се каже. Поуката в случая е, че президентът Барак Обама даде ясно да се разбере, че САЩ са си научили уроците. За съжаление не и Европа, чиято "мека сила" доскоро се базираше именно на тази "нейни" ценности. Както показа срещата Турция-ЕС преди две седмици, ЕС се оказва неспособен да защити ценностите си, дори когато е атакуван на собствен терен. На собствен терен се доказва неспособен дори да каже пред камерите какво не харесва у авторитарна държава като Казахстан, даже с риск Назарбаев да каже какво не харесва в ЕС. Подобно отношение разкрива огромния проблем, който ЕС има със себе си - в името на търговската или геополитическата изгода да премълчава неща, в които иначе се кълне като в своя библия.

Или пък да покрива произведения на изкуството, за да не дразни гостуващ лидер на теократична държава, както направи Италия по време на визитата на иранския президент Хасан Рухани по-рано тази година. Той и премиерът Матео Ренци отрекоха. Според международни медии обаче, освен че голите статуи са били скрити от погледа на иранския държавен глава, на официалните хранения не е било сервирано и вино. Нещо, което Франция е отказала да направи (също с Рухани). Лекцията на президента Обама, само дни след унизителното прехвърчане на искри между Жан-Клод Юнкер, Доналд Туск и Ахмет Давутоглу показа за пореден път колко е отслабнала Европа в последните години. Дотолкова, че дори не е способна да черпи сили от ценностите, в които вярва.

Това поставя въпроса дали наистина вярва в тези ценности, ако не е склонна на саможертва в тяхно име? И ако не е склонна да каже ясно и без задръжки, че в Европа жените са равноправни на мъжете и могат да се обличат, както сметнат за добре; че алкохолът е позволен със съответните ограничения за подрастващи; че всеки може да изповядва каквато си иска религия, стига да не пречи на другите; че, да, имаме проблеми с върховенството на закона и свободата на словото, но се борим с това, защото животът е по-добър в демокрация, за която са умирали хиляди хора и ние уважаваме тяхната памет.