euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Натискът върху Македония за реформи се засилва вече не само откъм Европейската комисия, която реши да запълни вакуума, образувал се от чакането на решаването на спора с Гърция за името на бившата югорепублика, за да започнат същински преговори за присъединяване с ЕС, но и откъм съседните на Македония страни, основно България. Ако досега под светлината на прожекторите беше основно Гърция, която наложи вето над започването на преговори с Македония, получила статут на страна-кандидатка още през 2005 г., то вече и България започва да проявява признаци на нервност заради продължаващите дребни, но не безобидни прояви срещу общата история на двете страни. Най-пресният пример в това отношение беше организираната от република Македония изложба в Брюксел, озаглавена "Хиляда години писмена традиция в Македония", което предизвика острата реакция от страна на български историци и евродепутати от всички политически групи. В крайна сметка заглавието на изложбата беше променено на "Традиции на ръкописа".

Именно този казус провокира българският евродепутат от групата Социалисти и демократи в Европарламента и бивш външен министър на България (2005-2009) Ивайло Калфин да призове за създаването на българска стратегия, която да бъде изведена на европейско ниво за отношенията с Македония. В интервю за euinside г-н Калфин обясни нуждата от такава стратегия с липсата на разбиране. Според него Македония не е наясно какво точно означава терминът "добросъседски отношения" и той трябва да й бъде обяснен на "европейски език". Нещо повече, разбирането на този термин трябва да се превърне в условие за приемането на Македония в ЕС и трябва да бъде основен елемент от преговорния процес. По думите на бившия дипломат номер едно на България, който още като министър обяви, че на Македония трябва да бъдат поставени условия, европейските партньори не разбират добре какви са проблемите на България със западната й съседка и трябва да бъдат по-добре обяснени. Македония трябва да знае, че няма как да напредне дори и да започнат преговори с ЕС, ако не разбере какво означават добросъседските отношения.

В момента правителството в София подготвя цялостна стратегия за отношенията на България със съседите й. Макар че стратегията няма да е посветена само на Македония, а цели да създаде трайни устои на българската политика към съседните страни на Балканите, Скопие очевидно провижда някаква латентна заплаха срещу македонските интереси. За това красноречиво говорят въпросите, зададени към българския външен министър Николай Младенов в интервю за македонското списание "Граждански", което е първото му интервю изобщо за македонска медия.

"Въпрос: Какво ще означава за Македония стратегията за отношенията със съседите, която неотдавна обявихте? Как трябва да се разбират Вашите думи при представянето на инициативата, че 'за да получат подкрепата на България за ЕС и НАТО, съседите трябва да докажат, че искат конструктивно, отговорно и истински да извървят пътя, който България измина' и че няма да позволите някой да се меси в българската история?

Н. Младенов: [...] Вярвам, че пред региона няма друга алтернатива в бъдеще, освен европейската интеграция. В този момент ние искаме да видим как точно това бъдеще ще изглежда. Според нас, най-важното е на Балканите да се появи нова и модерна инфраструктура, да се стимулира икономиката, да има сътрудничество в енергетиката, отбраната и т.н. Ние искаме да видим и кои от нашите съседи мислят като нас. Кои от тях са готови да работят по тези общи цели и кои предпочитат да се занимават със символна политика повече отколкото с това да подобряваме живота на Балканите заедно. Знаем, че пътят на евроинтеграцията е труден и ще става все по-труден. В България хората се питат - искрено ли е желанието на нашите съседи да се движат напред по пътя към интегрирана Европа. Ние извървяхме нашия път, искаме да подкрепим и съседите си по този път, но трябва да знаем дали те са готови да го извървят.

Въпрос: Особено внимание в Македония предизвика Вашето изказване, че със стратегията България всъщност трябва да формулира 'червени линии, от които няма да отстъпи в политиката си към съседите'. Дилемата е дали с това България официално става втора Гърция по пътя на Македония към ЕС и НАТО?

Н. Младенов: [...] Преди 20 години България първа призна независимостта на Македония - по време на югоембаргото и гръцката блокада предоставихме на Македония достъп до нашите пристанища. Затова и днес хората в България се питат: защо в Скопие търсят всеки повод да подчертаят различията си с България, а не търсим това, което ни свързва. За всяка страна, която иска да бъде част от ЕС, отношенията й със съседните страни-членки трябва да са приоритет. Гражданите на Македония имат интерес страната ви да върви напред, ние, вашите съседи, имаме най-голям интерес това да се случи."

Темата за добрите отношения със съседите фигурира, макар и не като основна в диалога на високо равнище за присъединяване, лансиран от Европейската комисия по-рано тази година с цел да се поддържа усилието за реформи от страна на правителството в Скопие. По време на последната среща на високо равнище в рамките на диалога - на 17 септември в Скопие - е записано в края на документ от две страници, че премиерът Никола Груевски и комисар Щефан Фюле (на разширяването) са потвърдили колко важни са добросъседските отношения с всички съседи. Вероятно по-конкретно темата ще бъде спомената в доклада за напредъка на Македония, който Комисията ще публикува в сряда (10 октомври).