Европейските лидери обещаха единен цифров пазар, ама друг път

Аделина Марини, October 26, 2013

"Има спешна необходимост от интегриран единен цифров и комуникационен пазар, от който да се възползват потребителите и компаниите". Това е записано в заключенията [на английски език] на държавните и правителствените ръководители на страните-членки на ЕС след октомврийската им среща на върха, посветена изцяло на дигиталната икономика. Само че нищо по-нататък в документа не подсказва, че има твърди намерения тази необходимост да бъде реализирана. Лидерите на 28-те "приветстват" презентацията [на английски език] на Комисията "Свързан континент", който предлага на практика цифрова революция на единния пазар и създаването на истински общ пазар на комуникационни и цифрови услуги, но смятат, че преди това трябва да се извърши задълбочено проучване "с оглед навременно приемане". Не става ясно какво точно трябва да бъде проучено, но по всичко личи, че ключът е заровен в разпределението на цифровите честоти.

Страните-членки са на мнение, че разпределението на честотите трябва да е съобразено с националните компетенции в тази сфера, докато Европейската комисия предлага изнасянето му на европейско ниво и дори създаването на европейски орган, който да издава разрешителните и да контролира процеса. Няма и дума за роуминга, който е съществена част от предложението на ЕК, нито пък има обвързване с конкретни срокове, въпреки че се посочва изрично, че трябва да се направи необходимото, така че цифровият пазар да бъде завършен, както е договорено отдавна, до 2015 година, което президентът Херман Ван Ромпой уточни, че означава от 1 януари 2015 г. Постигнатото на срещата на 24 и 25 октомври в Брюксел е изключително разочароващо на фона на амбицията, която ЕК и шефът на Европейския съвет Ромпой си бяха поставили и която може най-добре да се илюстрира с обръщението на г-н Ромпой пред лидерите при откриването на срещата:

"В настоящата епоха защо трябва превключването на платформи и устройства да е толкова болезнено? Защо трябва хората все още да се редят на опашки в офис за документи, които могат да получат онлайн? В днешно време дори влаковете не спират на границата, защо е необходимо влизането в една страна да означава концерт от получаващи СМС-и телефони! Същевременно, нашите граждани не бива да се тревожат за злоупотреба с личните им данни или от измами, когато пазаруват онлайн". Разочароващо е и на фона на прогнозите, че до 2015 година 900 000 "цифрови" работни места ще останат незаети. И проблемът не е само в това, че липсват достатъчно умения в сектора на информационните технологии и телекомуникациите (ИКТ), проблемът е и социалното включване, както обясни президентът Ромпой.

Той посочи, че лидерите са направили три обещания, които обаче не са обвързани с конкретни срокове. Първото е да се създаде "истински свързан континент". Това може да стане чрез премахването на цифровите бариери, най-видими в роуминговите такси или онлайн пазаруването. За създаването на "истински свързан континент" ще се работи и чрез поощряване на инвестициите във високоскоростен широколентов интернет, 4G мрежи или cloud computing. Вторият ангажимент, който 28-те са направили, е да се улеснят хората да правят неща с един клик. Потребителите трябва да могат лесно и безопасно да купуват и продават стоки онлайн в друга европейска държава, както го правят и у дома. Това включва и създаване на електронни правителства, което би намалило разходите за държавната администрация с 20%.

И третият ангажимент е да се работи за създаване на ИКТ умения. В този смисъл доста показателен е следният пример от Хърватия. Ако вашето дете пожелае да учи информационни технологии по-специализирано в Хърватия например, това е възможно. При съответното търсене попадате на гимназията на чудесата, където се предлага всичко необходимо за запълването на едно от всичките 900 хиляди свободни работни места. Гимназията предлага изучаване на най-съвременните езици и технологии за програмиране, обучение по предпечат, графичен дизайн и какво ли още не. Само че е частна. Същевременно, от провелия се тази седмица хърватско-британски бизнес-форум в Лондон стана ясно, че очакванията на потенциални британски инвеститори са именно към този сектор.

В заключенията обаче, държавните и правителствени глави посочват единствено, че много европейски граждани и предприятия не използват информационните технологии ефикасно, което създава все по-големи затруднения за запълването на "цифровите" работни места. През 2011 година, пише в документа, в ЕС е имало 300 хиляди незапълнени ИКТ места и ако това не се промени, през 2015 те ще бъдат три пъти повече, а именно 900 хиляди. Как обаче ще се предотврати това, какво точно ще се промени, кой ще го промени, ще има ли европейски действия или това ще продължи да бъде въпрос на национална политика са въпроси, които нямат отговор в заключенията от четвъртък и петък.

"Това, което бих искал да ви кажа е, че дискусията показа, че всички ние разбираме и сме съгласни със спешността на нещата. Европа беше глобален лидер в този сектор, но нека бъдем откровени, Европа изгуби спрямо своите конкуренти. Ние просто не използваме всички възможности, които ни предоставя цифровата икономика", каза, също с разочарование, председателят Барозу след първия ден на срещата, доминирана, както се и очакваше, от поредния епизод на скандала с подслушванията на Националната агенция за сигурност на САЩ. Скандал, който показва, че ЕС като съюз не е готов да противостои единно на цифровата студена война, която се е разгърнала в глобален план. Скандал, който разкрива и степента на трансатлантическо доверие. Лидерите обаче няма да направят нищо повече от това да разчитат на създадената след разкритията на Едуард Сноудън работна група между ЕС и САЩ по въпроси, свързани със защитата на данните.

Защитата на данните, впрочем, беше още едно смело предложение на ЕК, което обаче засега остава без конкретни ангажименти. Президентът Ван Ромпой призна, че става дума за много сериозен проблем във връзка с приемането на пакета, предложен от заместник-председателя на ЕК Вивиан Рединг. "Това е сложна задача, свързана не само с и без друго доста трудните въпроси за защитата на личното пространство, но с последици върху бизнеса, така че трябва да проучим това внимателно".

Най-добре "сложността" на въпроса с цифровата икономика обясни хърватският премиер Зоран Миланович преди началото на срещата: "До края на 2015 би трябвало да се формира и осъществи единният цифров пазар, което означава с други думи от сегашните много играчи на дигиталния пазар в телефонията и мобилните телефони - от няколко десетки и дори двеста да останат няколко силни играчи. Това би звучало добре, ако бяхме като Америка, но звучи като монопол. Така че имаме първоначално положително отношение, но и някои резерви, защото не бихме искали да изгубим някои свои права като държава. Конкретно, някои права, които Хърватия има, не трябва в бъдеще да ги прехвърляме на ЕК, за да бъда пределно ясен. Ние решаваме за концесиите и за това къде ще се плащат данъци, и т.н. Всичко това са въпроси, които ни засягат нас като Хърватия и други малки държави. Тук не сме равни с германци, британци и французи", бяха думите на г-н Миланович.